След масираната медийна атака около Нова година на лидерите на нововремци Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски, в която бе анонсирано отделянето им от НДСВ и сформирането на тяхна собствена парламентарна група, та дори и партия, изненадващо тези дни дойде новината, че разтърсващите процеси се отлагат за неопределено време. Всъщност отстъплението не е толкова неочаквано, а съвсем логично.



Първата и най-сериозната причина е идейната празнота



Нововремци впрегнаха каруцата пред коня. Съобщенията за новата група и партия изпревариха изкристализирането на концепциите за тяхната същност, цели, тактика и стратегия. Не може да се отрече, че нововремци са симпатичните герои в жълтата група, че са харесвани от медиите, защото са модерни, напредничави, оригинални, комуникативни. Но единствената по-ясна идея при тях досега е, че те са против политиката на юридическото лоби в НДСВ и че не одобряват темпа на реформите. Това обаче не е достатъчен мотив нововремци да бъдат припознати като по-добрите политици. Та нали със същите лозунги преди време се отделиха и онези жълти избраници, които сформираха групата НИЕ? С какво нововремци са по-различни и по-добри от тях? Засега на този въпрос отговор няма.

Жълтите бунтари се разделени и по още един пункт - ако се отделят в собствена група,



каква да е политиката им спрямо Симеон Сакскобургготски



Севлиевски твърдо отстоява тезата, че евентуалната бъдеща формация ще е коректив, а не опозиция на премиера, защото засега той е без алтернатива. Главната й цел ще е да прави качествени закони в полза на обществото и да осигурява приемането им в пленарна зала. Това обаче не се харесва на част от съидейниците му, които не могат да разберат защо трябва да напускат НДСВ, ако пак ще са със Симеон. Те искат радикални действия и смяна на министри.

Трета причина за забавянето е, че немалко от самите нововремци започват да се разколебават. Едни станаха подозрителни, че само ги използват, не им дават достатъчно информация за плановете и накрая ще останат изиграни. Те започват да шушукат, че "началниците" им водят някакви задкулисни преговори със СДС и ДПС и накрая само те ще се облажат. Други ги е налегнала шпиономанията и твърдят, че на сбирките им идват провокатори, които след това ходят и докладват всичко на Панайотов. Трети са сигурни, че поне няколко души само се преструват на нововремци и ще се измъкнат по терлици, ако дойде време разделно.

Вярно е, че на всички им е ясно, че



политическа кариера в НДСВ вече не могат да имат



Началниците на царската партия няма да ги пожелаят в следващите листи, а и да ги включат, ще е на неизбираеми места. Но пък много от тях са склонни по-скоро да останат при царистите, отколкото да се окичат с титлата "отцепник" без никакви гаранции за бъдещето.

Мирослав Севлиевски много добре осъзнава всичко това и не случайно даде заден. За разлика от импулсивния Кошлуков той не допуска емоционални и непремерени ходове. Неговата цел не е да се цепне с десетина сподвижници, от които нищо няма да зависи, а да организира по-голямо и стабилно формирование, което да може да преговаря, да налага интересите си не само в този, но и в следващия парламент. Засега това не може да стане и изчакването изглежда добър ход. Проблемът е, че нововремци са на път да прекалят с необмислените си медийни изяви. Стана практика почти всеки месец по най-различен повод някой от тях да заплашва с разцепление на НДСВ. Силните думи обаче никога не са подкрепени с реални действия. Затова заплахата скоро съвсем ще престане да действа. Така формированието на нововремци ще се маргинализира още преди да се организира.