|
Прав е колегата. И двамата четем Библията. А там пише: "Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето." (Еклисиаст, 1:9) Крало се е и пак ще се краде! Кой - 200 хиляди, кой - 200 милиона! Кой колкото може и колкото му позволява постът, който заема.
Рискувам да прекаля с цитатите, но като няма нищо ново под слънцето, какво да правя? Древните китайци установили: "Откраднеш игла, получаваш затвор. Откраднеш трон, получаваш царство." Чела съм стихове пред затворници. Като си ги представя, древната мисъл важи до днес. Да... Когато заслепеният от мизерия народ помогне на поредния мераклия да "открадне" трон, той получава "царство" и възможностите му да се облагодетелства са по-големи. Трудно е да се устои на това изкушение. Дори за тези, които са много религиозни, доколкото ми е известно, и поне веднъж дневно казват божата молитва: "Не ни въвеждай в изкушения и ни избави от лукавия."
Малка държава сме. Всичко знаем. Знаем, че когато на един политик викаха Мистър 10%, други, действащи и в момента политици, искаха много повече. И получаваха. И получават. Защо ли? Защото: "Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло." (Еклисиаст, 8:11) Затова и партиите се роят непрекъснато. Ако не си лидер, няма как да "откраднеш" трон.
А че е трагичен образ Иван Костов, трагичен е. Има неморалност в това поголовно нахвърляне срещу него. Превръщат го в необходимия грешник. В жертвения агнец. Това предизвиква съчувствие. Ето, и аз се улавям, че му състрадавам. Получава се нещо като "На умряло куче нож вадят." Само на пръв поглед обаче. "Кучето" съвсем не е умряло и страхът от възкресението му е в основата на напъните да го "уморят". Леле, как ли ще хапе!
Иван Костов едва ли е изненадан от опитите да бъде елиминиран. Пред очите ми е един брой на отдавна несъществуващия вестник "Литературен форум", в който беше поместен разговор на български писатели с негова милост. Георги Мишев коментираше липсата на морал в българската политика. И задаваше въпрос - защо? Отговорът на Костов гласеше: в политиката няма морал. След което назидаваше писателите да си гледат книгите. Да не се бъркат, дето не им е работата. Визираше Стефан Цанев и Недялко Йорданов, които обичал като поети. Не мога да забравя следващото изречение: "Аз обичам дори неистовия Дамян Дамянов." Замечтах да го срещна и да го помоля: "Иване, кажи си какво разбираш под "неистовия". Мечтата ми не се е сбъднала, но добър е Господ, може и да се сбъдне.
Съдбата пожела през април 2000 година да бъда една седмица в Лос Анжелис. Българи ми зададоха въпроса: "Вярно ли е, че Костов прави по един милион в зелено на ден?" Засмях се: "Глупости! Кой разпространява такива врели-некипели!". Разбрах кой е авторът на този слух. Мошеник, според мен. Върнах се в България. Бях забравила случката. Изведнъж чувам: "Най-големият български икономист за всички времена се казва Иван Костов. Всеки ден по перфектен начин изнася по един милион в зелено!" Този път не се смях. Авторът на тези думи не е случаен човек. Само си помислих, че в съдебната практика едно и също нещо, казано от два независими източника, се смята истина. Може ли да е сигурен човек обаче, че източниците са независими един от друг? Кой да му каже. Никой сам "не си казва". Въздъхвам и пак се теша с Еклисиаст: "И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда." (3:16)
А ми се искаше да говоря за писателите, за националната ни идентичност, за културата като неин пазител. Те са жертви на диктатурата на Мизерията! На духовната Мизерия. Как да не цитирам Платон: "Когато пък бедни и безимотни се насочват към обществени длъжности заради лични изгоди, смятайки, че оттам трябва да заграбят блага, тогава няма да е за добро. Ако управлението е нещо, за което започват да спорят, то се превръща в домашна и вътрешна война, която погубва самите управници и цялата държава."
Жалко за България.
