Наказанията за разгласяване на държавна и служебна тайна остават толкова големи, колкото са и сега. Това реши миналата седмица парламентарната комисия по правни въпроси.

Преди месец и половина призовахме депутатите заради честта на Народното събрание да не приемат предложените от правителството и съчинени от МВР промени в Наказателния кодекс. Сега, след като това е факт (поне в правната комисия, а по правило пленарната зала се съгласява с нейното решение),



народните представители заслужават похвала



Те разбраха, че исканията да се дават повече години затвор заради оповестяване на държавна тайна, да се въведе наказание "лишаване от свобода" за разгласяване на служебна тайна, да се вкарат директни текстове, затварящи устата на медиите и гражданското общество, са ретроградни и зле прикриващи властнически и полицейски желания.

Те разбраха, че ако гласуват измислените от МВР членове и алинеи, надали някой щеше да лежи в затвора само защото е разгласил нещо, което или не е съзнавал, че е държавна тайна, или въобще не му е било задължение да пази. А просто позволят по абсолютно неясни критерии да бъдат подслушвани журналисти и хора с имунитет, да бъдат разтакавани с години по полицейски управления, за да дават обяснения.

Те разбраха, че медиите и гражданските организации не се борят за някакъв свой личен интерес, а държат на задължението си да информират обществото, когато



под понятието "тайна" се прикриват управленски безобразия,



и да не бъдат преследвани за това.

Във всички нормални държави свободата на словото е равностойна ценност на защитата на националната сигурност. А държавната тайна трябва да бъде пазена от държавата и нейните чиновници, които получават заплати за целта. И е абсурдно е да се предвиждат много години затвор за трети лица, които са получили и разпространили такава информация.

След решението на депутатите от правната комисия няма да е пресилено да се каже, че гражданското общество спечели една битка. За съжаление обаче още не е спечелило войната за по-пълна информираност. Сега трябва най-после да се променят и



действащите в момента санкции за разгласяване на тайна, приети през 1968 г.



Нима днес можем да ги смятаме за съобразени с европейския стандарт?

Затова нека повторим част от единствено достойните стъпки, които депутатите и министрите са длъжни да предприемат:

първо, да премахнат отговорността за трети лица при издаване на държавна и на служебна тайна. Единствено задължение за пазенето им трябва да има самата държава и нейните служители.

Второ, час по-скоро да се прегледа и провери всичко, което е грифирано като тайна. Обзалагаме се, че и самите проверители ще бъдат шокирани какви глупости са засекретени.

Дано се намерят правителство и/или депутати, които да направят това.