|
Какво точно ще борим обаче ще стане ясно през април, когато евентуално ще бъде въведен официален праг на бедността. Веднага възникват няколко въпроса:
- Кой ще определи прага на бедността и как?
- Какъв ще е размерът му?
- Колко и кои са бедните, които ще са под прага на бедността и ще бъдат подпомагани?
- Колко ще струва това на бюджета и предвидени ли са средства в него за тази цел?
Националният план за борба с бедността би следвало да дава отговор на тези въпроси. По първия отговорът се крие в рубриката "Повишаване на доходите". Предвидени са 2 проекта на Световната банка за "Проследяване, оценка и разработване на политиката по въпросите на бедността. Оценка, съгласуване и определяне на официален праг на бедност". $ 130 000 дава банката, $ 26 000 - държавният бюджет. От 1995 г. насам това е поредният проект на Световната банка с поредното правителство и резултатите са отдавна известни. Ако сегашните управляващи си бяха направили труда да ги изчетат, нямаше
защо да се харчат пари за скъпо платени, чужди консултанти
(до 700 евро на ден), безкрайни семинари и командировъчни разходи за участниците в тях. Като резултат от тези проекти отдавна произлезе идеята, че прагът на бедността е около минималната работна заплата (120 лева за България, а по Евростат 63 евро, което е приблизително същото).
Но ще бъде ли въведена минималната работна заплата като база за подпомагане? Отговорът е категорично не, защото за това е нужен огромен финансов ресурс, който държавният бюджет трябва да задели за всички дефинирани като бедни. Сегашният гарантиран минимален доход, който е база както за месечно социално подпомагане целогодишно, така и за енергийно през зимата, е 40 лева. Очевидно е, че ако летвата на бедност скочи 3 пъти, средствата, необходими на държавния бюджет за тази цел, ще нараснат няколко пъти. И понеже парите ги няма, правителството е замислило
да подпомага само тези, които остават по-бедни от бедните,
т.е. които имат доходи до 40 лв. на човек от домакинството според сегашния гарантиран минимален доход. Той си стои непроменен от 1 януари 2001 г., т.е. от предишния кабинет. Защо вече 3 държавни бюджета не предвиждат друг размер, а ни залъгват и отново създават илюзии за "незабавно" и "несимволично" увеличение на парите за бедните?
Изравняването на гарантирания минимален доход с минималната работна заплата поражда и други въпроси. Колкото и да е измислена, минималната заплата е цена за положен труд. Въз основа на нея се изчисляват и обезщетенията за безработица. Тя все още е свързана и с редица други плащания - стипендии, помощи за деца и т.н. Ако гарантираният минимален доход стане 120 лева, тогава какъв ще е размерът на минималната заплата? А как ще се променят социалната, минималната, инвалидната и други пенсии? Колко ще станат минималните осигурителни прагове по професии и колко ще се охарчат работодателите, за да осигурят в приходната част необходимите средства за разходната? Въпросите явно са риторични.
Колкото повече прелистваме страниците на Националния план за борба с бедността, толкова повече се изпарява щастието ни, че правителството е осигурило за целта цели 2 млрд. лева. Планът е написан по подобие на най-добрите образци от времената, в които очаквахме "благата да потекат като пълноводна река". Как ли би изглеждала на практика мярка като "повишаване чувствителността на българското общество към проблемите на равнопоставеността на половете" или "съвместяване на семейния с професионалният живот" (съвместяването струва на бюджета 45 000 лв.).
Какво означава мярката "транспортни разходи за осигуряване на населението с хляб"
(за това са предвидени 2 600 000 лв.)?
Има и раздел "Осигуряване на равен достъп до здравни услуги". В него са включени средствата за първична, специализирана, болнична и т.н. дейности, които представляват бюджета на НЗОК. Извинете, г-да министри, но осигуровките не си ли ги плащаме ние самите? А този бюджет стига ли ни за равен достъп до здравни услуги? А къде е обявения от социалната министърка равен достъп до лекарства - кои хора какви лекарства могат да получат? Да не сме се объркали пък нещо с достъпната околна и битова среда? Или с неприличния за ХХI век до достъп до хляб?
И накрая няколко думи за програмите за заетост, които се прочуха в ООН и които ще предложим на ЕС да въведе в страните членки. Първо, нито една от тези програми няма нищо общо с истинските работодатели. Основният източник на средства за реализирането им е разходната част на държавния бюджет. Освен това всички са се пръкнали по един и същи калъп. Дават по 60 лв. на човек за мотивационно обучение - независимо че всички, тръгнали да търсят работа, вероятно са мотивирани за това. Дават стипендия за участващите в обучението - 3 лв. на ден на човек. Предлагат се квартирни разходи - 30 лв. на ден на човек. Плюс транспортни разходи - индивидуално.
Очевидно е, че разходът за едно лице, което е трайно безработно с ниска квалификация и без особено желание за много учене и образоване, е твърде висок. Кой и как следи ефективността от вложените средства?
Не плащаме ли всички твърде скъпо за счетоводното намаляване на безработицата?
Ами ярко сигнализираните в оранжево весели групи от хора с табелки на ревера "МТСП - от социални помощи към заетост", които получават минимална заплата плюс осигуровки и дразнят всички, работещи реално 8 часа за същите пари? Що за самодоволство, когато раздаваш по този начин парите на данъкоплатците! Ами да раздадат тогава целия държавен бюджет и да се върнем в годините до 1989 г., когато всички бяхме заети и имаше 0% безработица.
Последният хит в намаляването на безработицата е "Насърчаване на заетостта и професионалното обучение в областта на пчеларството". След като трайно безработните лица, които са обект на програмата, се регистрират като земеделски производители и ги извадим от статистиката на безработните, започва познатата схема: обучение за биологията на пчелното семейство; пари за посредническа дейност, стипендии, транспорт, консултантски услуги и т.н., докато се похарчат 2 500 000 лв. за 3 години.
В края на 2005 г. се очаква увеличаване на пчелните семейства със 100 000 и увеличаване на меда с 500 тона годишно.
2005-а е изборна година. Да му мислят тогава пчеличките с наследените търтеи.
-------------
Авторката е бивш социален зам.-министър в правителството на Иван Костов.
