Следващото правителство и местната власт няма да разполагат с 20 милиарда евро, както прогнозира Ахмед Доган. Оценката на специалистите по еврофинанси е, че става дума за 1,2-1,5 милиарда годишни нетни постъпление по линия на Европейския съюз в идните 4 години. Брутният таван на тази сума едва ли ще надвиши 8 милиарда.

Към европейските пари трябва да се прибавят и средствата от националния бюджет, които годишно също са около милиард.

Но 80% от тях са задължителни разходи за отбрана, обществен ред, образование, здравеопазване и т.н. Т.е. остават само около 20%, които правителството може да преразпредели.

Сама по себе си идеята, че бъдещият кабинет ще може да оперира с 5 милиарда евро годишно, е страховита. Това означава



да се деформира тотално структурата на икономиката



Вероятно ще се вземат конюктурни решения, според моментния интерес, и тук нямам пред вид моментния апетит на българските политици, ако той се схваща като "пари в куфарчета". Политиците надживяха този етап и сега се стремят просто да получават повече контрол. Това ги блазни вече. С парите отдавна са много напред.

Добрата новина е, че разпределението на огромната част от средствата по структурните фондове се определя и контролира от Европейската комисия. В България все още няма достатъчно добре развит контрол при управлението на публичните средства. Колкото и критики да има към Еврокомисията, тя е институция с висока степен на публичност и с добре развити контролни механизми.

Разбира се, правителството няма да е съвсем лишено от влияние при разпределението. Неминуемо и бъдещият кабинет ще се опита



да си назначи свой икономически елит



по примера на всички правителства от 1989 г. Но в България вече има и независим бизнес, който работи добре и е конкурентоспособен. И той ще получи своя шанс.

Трябва да правим разлика между българската държава и страната. В държавата за 4 години ще влязат 7-8 милиарда евро, но в страната ще дойдат много повече от 20 милиарда. Те ще бъдат пряко инвестирани в икономиката, но няма да станат българска собственост. Например заводът, построен от корпорацията Х, ще си остане неин.

За огромната част от капиталите, които ще дойдат, България е само междинна спирка. Те пак ще се върнат в чужбина, формирайки някаква печалба. Така е било в Гърция, когато ЕС налива много пари в най-изостаналата си тогава членка. Нетни получатели на чист доход от тези вложения се оказват големи европейски, а не гръцки, корпорации.

Вероятно и нас това ни чака. Зависи в каква степен.

Важно е и ще се справи ли българската администрация с разпределянето на средствата, предоставени и от ЕС. Аз съм песимист. Имаме многобройна администрация, два пъти по-голяма от тази на Швейцария. В същото време непрекъснато ни се съобщава, че нямаме административен капацитет. Което българските велможи тълкуват като необходимост да се назначават още бюрократи.



А всъщност не ни достигат мозъци, а не бройки



Законодателството е объркано и неясно, и дава възможност на администрацията да прави каквото си ще, без да се съобразява с интересите на бизнеса. Тя се чувства властна, а не обслужваща. България е много назад от добрите европейски примери за управление на публичните дела и публичните средства като Германия, Холандия, Англия. Естествено на това може да бъде противопоставен лошият гръцки опит. Тамошната администрация е с фрапиращ недостиг на капацитет.

Това очевидно е въпрос и на национална специфика. В нашия случай зависи какво ще реши българският избирател. Ако той си хареса една личност, била тя император, дуче, фюрер, свръхлидер, батко, татко и т.н. и му предостави целия контрол така, както прави четири пъти досега, ще трябва да приеме и дереджето, до което се е докарал.

Няма особен резон в тезата, че само десноцентристко правителство би могло да се справи с управлението на европейските средства. И левите, и десните кабинети могат да бъдат разумни и неразумни. На нас очевидно ни трябва правителство от разумен тип, което ще подходи отговорно към стратегията за бъдещето на страната.