|
Замисълът на авторите е да сътворят стратегически политически документ, който да послужи като основа за формирането на политиката за сигурност на България през следващото десетилетие. На практика се е получило нещо средно между концепцията за национална сигурност, военната доктрина и стратегическия преглед на отбраната. На много места се забелязват концептуални, съдържателни и буквални заемки. В написването са участвали представители на много ведомства - министерства, Генерален щаб, специални служби, парламентарни комисии. Това предполага впрягането на сравнително голям интелектуален потенциал, консенсус и пъстрота. Но такива не личат при прочита. На Народното събрание е предложен доста беззъб вариант, който да е лесен за споделяне от повечето политически сили. Въпреки това обаче стратегията ще предизвика бурни дебати.
Най-малкото защото на места
кабинетът е прекалил в самохвалството.
Лансирани са някои странни предложения, решения и изводи. Липсва анализ на важни детайли от сектора за сигурност, както и прогнози и решения за кризи и ситуации, подобни на тези с медиците в Либия, със заложниците в Ирак или пък със смъртоносното нападение над българския контингент в Кербала.
Самата стратегия е структурирана в четири основни раздела. В първия се прави анализ на средата за сигурност - както външна, така и вътрешна, и на предизвикателствата, рисковете и заплахите пред страната. В международен план страната ни споделя общи ценности и интереси с държавите от НАТО и ЕС. В дългосрочен план България и нейните съюзници не са изправени пред военна заплаха от класически тип. Отчетено е нарастване на рисковете, свързани с действието на невоенни фактори. Това са тероризмът, разпространението на оръжия за масово унищожаване, икономическата и социална нестабилност, нелегалната миграция и организираната престъпност. Изводът е, че заради новите тенденции в международната среда трябва да се реформира ООН, включително и Съветът за сигурност. Натъртва се, че България има интерес от задълбочаване на взаимоотношенията между САЩ и ЕС. В същото време между редовете се долавя, че и авторите на стратегията имат притеснения от споровете и дублирането между НАТО и ЕС точно в сферата на сигурността.
В частта, посветена на вътрешната среда за сигурност, е отбелязано, че страната успешно преодолява негативните фактори, възникнали при прехода към демократизиране на обществото. Сред преборените неща били икономическата нестабилност, ниският жизнен стандарт, сивата икономика, корупцията и организираната престъпност. Тези твърдения със сигурност ще бъдат оспорени в пленарна зала. Както и констатацията, че е "повишена сигурността на гражданите и е ограничено отрицателното въздействие на организираната престъпност". По-нататък в същата стратегия пише, че остават потенциални заплахите от трафика и търговията с наркотици, "сивата икономика" запазва значението си на рисков фактор, а контрабандата, измамите с ДДС и съпътстващата ги корупция дестабилизират икономическата сигурност и пазарните механизми.
На първо място сред предизвикателствата,
рисковете и заплахите за сигурността
на България правителството е класирало тероризма, следван от разпространението на оръжията за масово поразяване, които биха попаднали в ръцете на терористи. Тук се отбелязва и опасността от регионалните конфликти и напрежения. Като такива със "значим деструктивен за националната и регионалната сигурност потенциал" са определени огнищата на напрежение на Балканите и "опитите за дезинтегриране на държавите от Югоизточна Европа по етнически или религиозен признак".
В дългосрочните си прогнози авторите са отбелязали, че регионалната нестабилност и конфликтите в Приднестровието, Близкия изток, Кавказкия регион, Централна Азия и Северна Африка съдържат потенциална възможност за ескалация, която "може да се отрази косвено върху сигурността на България или да ангажира въоръжените ни сили в изпълнение на коалиционни или съюзни задължения".
Интересни моменти има в частта за външнополитическата стратегия на България, която се развива в общи линии като
лавиране между НАТО и ЕС.
Тук е отбелязано, че като член на НАТО и бъдещ член на ЕС България ще поддържа отношения "на стратегическо партньорство със САЩ и разглежда като първостепенен приоритет запазването и укрепването на трансатлантическото партньорство". Веднага след това се прави амбициозната прогноза как страната ни ще допринася "за постигане на общи или координирани позиции между САЩ и ЕС". Явно и правителствените стратези са наясно, че между тях тепърва ще възникват спорове и напрежения.
Иначе България декларира намерения да провежда политика на прагматични и взаимоизгодни отношения с Русия, Украйна и останалите страни от Общността на независимите държави (ОНД).
Специално място е отделено на това как ще се дава "адекватен отговор на текущи предизвикателства и защита на националните интереси в условия на криза". В прав текст пише, че "България няма да променя своите позиции и политика под натиска на терористични заплахи и действия, включително при ситуации на вземане на заложници". Всъщност тук е повторена позицията, декларирана от управляващите още по време на кризата с двамата наши шофьори, екзекутирани в Ирак.
Безспорно един от плюсовете на стратегията е признанието, че в момента не се работи добре за по-доброто информиране на обществеността за проблемите на сигурността, както и за предприетите мерки от институции за нейното гарантиране.
В края на стратегията отново, както и в действащата в момента концепция за национална сигурност, е записано задължение на правителството да представят пред Народното събрание доклад относно състоянието на сигурността през предходната година и осъществяваната политика. Реплика, която безспорно ще върне на дневен ред въпроса защо сегашното правителство за четири години не написа нито един такъв доклад. Дебатите ще бъдат остри, но вероятно безрезултатни. Както винаги досега.
