Върви ми на Нови години напоследък. След чалга-честването, което ми се случи в Созопол преди две седмици, онзи ден повторих упражнението. Този втори опит беше значително - вън от всякакво сравнение - по-успешен.

Участниците в честването, около 20 на брой, не се давеха в мастика, а вкусваха отлежали червени вина. Носеха вратовръзки с правилна дължина - не като на Слави Трифонов, до пъпа - завързани с единични и, тук-таме, двойни Уиндзъри. Костюмите им, строги и умерени, както е по модата, бяха предимно от агнешка вълна, което си личи по възхитителния начин, по който "пада" платът. Ръкавите на изчистените като дизайн памучни ризи бяха закопчани правилно (вътрешното копче), а тук-таме дори просветваха качествени копчета на ръкавели. Чорапите - тъмни, напълно лишени от ония досадни, провинциални шарени ромбчета - стигаха до прасеца, което спестяваше на зрителя картината на окосмени кожи при премятането на крак върху крак.

Черните, добре излъскани обувки лениво проблясваха в



приглушената светлина на ресторанта



Само един беше направил обичайната грешка - да намъкне потник под всичкото това великолепие. Жените на компанията бяха напълно лишени от обичайните за тези географски ширини сребърца и пайети по облеклото и обувките си.

Контрастът с пияната, мутреещо-кореместа, облечена как да е, викаща, разливаща ракии и размахваща хлебни фалоси тълпа от новогодишната нощ в Созопол се засилваше от музикалното оформление.

Малък оркестър от блестящи млади музиканти изпълняваше автентичен селски и градски фолклор от БГ и района наоколо. Когато други посетители на заведението се опитаха да отприщят българската реалност и поръчаха чалга под формата на "Тигре, тигре", музикантите успяха да извадят жилото и на тази травестия, като я изпълниха в умерен фолклорен вариант и то - по максимално късата процедура.

При разгорещяването на вечерта, вместо обичайните за българското население гюбеци, кючеци и техните производни се нагъна едно хоро, на което дори и аз се включих, макар обикновено да избягвам да демонстрирам своята непохватност в това отношение.

Изпълнението на химна точно в 12 дори ме хвана за гърлото,



чак да се прекръсти човек от вълнение...



Абе, има надежда, казах си на това, второ честване на Новата година, след като при първото бях стигнал до заключението, че е най-добре отвън спешно да си вкараме възпитани хора, като например китайци и индонезийци, за да уравновесим разюзданото чалгарство на народа.

На сутринта се събудих с тежест в главата - дори доброто червено вино прави това отвъд определена количествена граница - но с ведрост в душата. Имал бях късмета да прекарам няколко часа в оазис на цивилизацията.

Какво второ честване на Новата година, питате? Какви са тия химни по Васильовден, се дивите? Къде и с кого съм бил изобщо, се чудите?

Празнувах циганската Нова година. С цигани. В центъра на София. Празникът се казва Банго Васил. Химнът, на който се разтреперах от възторг, беше "Джелем, джелем". Смирено съм благодарен, че тези хора ме допуснаха да споделя всичко това с тях.

Щом разполагаме с подобни цивилизовани среди, в които човек може



да си поеме дъх от простащината околовръст



тук още може да се живее. Не сме още опряли до спешен внос на китайци, за да спасяваме положението. Можем обаче да помислим, как да ускорим процеса по цивилизоване на БГ-средата.

Например - моите любезни сътрапезници от Банго Васил да провеждат курсове по културен отдих за останалата част от населението...