|
В края на изтеклата година политиците отново демонстрираха желание да решат проблемите около научното израстване. На първо четене в парламента бяха приети 3 различни версии на изцяло нов закон за научните степени и звания, които в момента се обединяват в общ документ. По всичко личи, че и този път в парламента ще се разгорят сериозни спорове, макар че по основния проблем в системата - за децентрализацията, съществува консенсус.
Досега централизираните и тромави процедури по присъждане на званията и степените се сочеха като един от аргументите за липса на интерес към научна кариера. И тук обаче дяволът се крие в подробностите.
Какво предвиждат законопроектите?
И трите документа, два на НДСВ и един на ОДС, целят коренна реформа на остатъка от тоталитарната система, наречен Висша атестационна комисия (ВАК). В момента тя има монопол върху присъждането на научните степени (т.н. малък доктор и "доктор на науките") и звания (доцент и професор). Сега кандидатите преминават през 3 звена във ВАК - специализирани научни съвети (СНС), комисии и президиум, за да получат степен или звание. Това усложнява и бави процедурите.
Идеята на депутатите е отговорността по научното израстване на кадрите да се прехвърли от ВАК към университетите и научните организации като БАН. Това означава, че титлите професор и доцент вече няма да важат за цялата страна, а само за конкретния университет, където са присъдени.
За целта се предлага ВАК да се замени с национална агенция, също подчинена на Министерския съвет. Тя обаче ще има далеч по-ограничени функции. Те се свеждат основно до създаване на единни национални критерии за присъждане на степените и званията и до контрол върху процедурите. Агенцията няма да има право да отменя решение на университетите или институтите по присъждане на титлите. Тя само ще може да го връща за преразглеждане в научния съвет към вуза при неспазване на процедурите.
Къде е ябълката на раздора?
Големите противоречия са около въпроса каква да е границата на децентрализация, за да не се получи опасен спад в качеството на новите научни кадри. Като пример за подобно залитане се сочи Румъния, където освобождаването на системата в началото на прехода е довело до фрапиращ скок в броя на новопроизведените научни кадри и също толкова драматичен спад в тяхното качество.
Най-силна децентрализация е заложена в проекта на Петко Ганчев от НДСВ. Той предлага научните съвети да имат постоянен състав само с членове от вуза и при необходимост той да се разширява с кадри от друг вуз или научна организация. Едва когато научната организация не разполага с достатъчно кадри, ще се търси съдействие от националната агенция. Съпартиецът на Ганчев - Асен Дурмишев, пък предлага фиксиран брой участници в научните съвети да се избират от националната агенция чрез жребий.
Най-силна роля на националната агенция предвижда проектът на ОДС. Идеята е тя да избира чрез жребий всички членове на съветите измежду всички компетентни специалисти в страната. Отделен съвет ще се свиква за всяка процедура. Той обаче няма да има постоянни членове, които да следят за общото ниво на кандидатите и да правят сравнение между тях.
Другият ключов спор между депутатите е за това дали да остане научната степен "доктор на науките". От ОДС смятат, че тя ненужно усложнява системата за научно израстване. Законопроектите на НДСВ предвиждат титлата да остане.
Защо са важни нюансите?
Различията в текстовете са незначителни, но само на пръв поглед. Евентуална промяна в системата за научно израстване би имала резонанс върху цялата образователна система у нас.
Занижаването на изискванията например би направило сериозна услуга на университетите, които нехаят за качеството, но въпреки това се стремят да се разрастват. Изискването вузът да разполага с определен брой професори и доценти в момента е единствената защита срещу роенето на нови и нови институции. Но и то често се престъпва заради пътуващите из всички вузове едни и същи преподаватели.
Отделно възниква и въпросът за заплащането на бъдещите университетски професори и доценти. В момента при национална система на израстване държавата им гарантира минимална работна заплата. При прекомерна децентрализация е възможно нарояване на доценти и професори и заради по-високите заплати.
Доколко сложни са проблемите е видно от противоречивите тези за това кое точно спъва в момента израстването на кадрите. Според председателя на ВАК акад. Петър Кендеров например причината за спада в броя на хабилитираните не е толкова в бавните процедури, колкото в липсата на мотивация, най-вече финансова, както и силното влияние на междуличностните вражди.
Не е проста формалност и премахването на степента "доктор на науките". Единият от привържениците на идеята - синият депутат Иван Иванов, твърди, че втората докторска дисертация се обезценява, защото кандидатът просто трупа количествено повече резултати от изследвания, които компилира от работи на свои асистенти. На точно обратното мнение е акад. Кендеров. Според него големият доктор е доказателството дали човек е учен. "Малкият доктор често се прави под чуждо ръководство и е предимно образователна, а не истинска научна степен", смята той.
Колкото и да са спорните моменти, не може да се отрече, че
нов закон е крайно необходим.
Недъзите на системата са твърде много и твърде стари, а предизвикателствата към нея - сериозни.
Основният парадокс на сегашната ситуация е публична тайна - университетът плаща за това един човек да стане доцент или професор, а няма глас в избора. Редовно се критикува и липсата на мандатност в специализираните научни съвети (СНС) във ВАК. Затова някои от членовете им са несменяеми още от началото на 90-те. В законопроектите на НДСВ се предвижда 4-годишен мандат.
Към членовете на СНС има и обвинения, че неправомерно си създават счетоводства с цел да не плащат данъци върху хонорарите си. Има случаи на едни и същи хора, които членуват едновременно в СНС и в комисия на ВАК. Това е забранено. Няма работещ механизъм за санкциониране на рецензенти, които не предават навреме рецензията си. Липсата на ясни критерии все още дава възможност за огромно влияние на субективизма в решенията.
Всичко това тече в условия на ускорено застаряване на преподавателския състав. Анализатори многократно предупреждават, че възрастовата криза при преподавателите ще удари университетите по-скоро, отколкото проблемът с намаляващите студенти. В същото време депутатите дори се канят да увеличат възрастта за пенсиониране на професорите и доцентите. Жълтите народни избраници предлагат тя да се увеличи с още 3 години и да стане 68 г. Сините са склонни на подобна стъпка, стига увеличението да се преценява след индивидуална оценка, т.е. ако човекът продължава да е активен в своята научна дейност.
Наред с аргументите по същество, има поне 3 хипотези за липсата на нов норматив през последните 15 г. - нечий интерес да се запази сегашното положение, силни лобита и политически боричкания и сблъсък на интереси между университетите и БАН. На фона на дългогодишните спорове и амбициозната законодателна програма на парламента остават дълбоките съмнения, че такъв акт ще бъде приет до изборите. От отлагането му до безкрай губят всички - и преподаватели, и студенти, и самата наука.
МНЕНИЕ
Акад. Петър Кендеров, председател на ВАК:
Нов закон е необходим. Липсва обаче усещането, че зад трите законопроекта стои цялостен и задълбочен анализ, основан на данни за реалното състояние на нещата и на визията какво искаме да постигнем. Всички си мислят, че основният проблем е в това, че ВАК спира израстването на кадрите. ВАК спира само 6-7% от процедурите за даване на степени и звания. Съмнително е дали, ако този процент се намали още, науката в България ще спечели.
След като не се променя толкова време, явно настоящият закон не е нетърпим, явно в него има и положителни страни. Не смятам, че комисиите във ВАК трябва да се махнат, защото именно те създават критериите и следят равнището на науката. Те ще имат роля при съставянето на научните съвети, при оценката на интердисциплинарните изследвания, при легализирането на дипломи, издадени в други държави, и т.н.
В същото време действащият закон не адресира част от възникналите след 1989 г. процеси. Той е правен само за процедури с 1 кандидат - т.е. за даване на научна степен доктор и доктор на науките, а не като закон за научните звания професор и доцент, когато на конкурс се явяват няколко кандидати. Уви, и в новите законопроекти двете неща не са достатъчно добре разграничени.
Акад. Петър Кендеров
След като не се променя толкова време, явно настоящият закон не е нетърпим, явно в него има и положителни страни. Не смятам, че комисиите във ВАК трябва да се махнат, защото именно те създават критериите и следят равнището на науката. Те ще имат роля при съставянето на научните съвети, при оценката на интердисциплинарните изследвания, при легализирането на дипломи, издадени в други държави, и т.н.
В същото време действащият закон не адресира част от възникналите след 1989 г. процеси. Той е правен само за процедури с 1 кандидат - т.е. за даване на научна степен доктор и доктор на науките, а не като закон за научните звания професор и доцент, когато на конкурс се явяват няколко кандидати. Уви, и в новите законопроекти двете неща не са достатъчно добре разграничени.
|
и звания (доцент и професор). Сега кандидатите преминават през 3 звена във ВАК - специализирани научни съвети (СНС), комисии и президиум, за да получат степен или звание. Това усложнява и бави процедурите.......