|
Изборът на 275-членен парламент, който ще изготви конституция, е насрочен за 30 януари. В Багдад е в ход предизборна кампания, въпреки че градът е на практика под обсада, очаквайки мощна офанзива на съпротивата, която да смути изборите. Вместо митинги провеждат се малобройни срещи в укрепени места като частни домове или партийни централи, зад барикади и бодлива тел.
По багдадската улица "Вазирия" афишите са разлепени върху гола бетонна стена, предпазваща иракско съдилище от атентати. Те показват религиозни лидери, излъчващи духовна сила, и политици, внушаващи авторитет. "Вашият вот е ценен", казва един афиш. "Така че дайте го на някой, който заслужава доверие."
Настроението на улицата е по-сложно за описване. В тази религиозно смесена общност настроенията са също толкова объркани, колкото афишите изглеждат ясни. "Иракчаните имат нужда от някой, който да е твърд", казва Хюсеин Джума, 22-годишен студент в художествената академия. "Те не искат лидер, който винаги ще казва възпитано "Да, сър".
Джума казва, че подкрепя Ияд Алауи, временния премиер на страната, чиито твърди изказвания и далечно минало като член на Баас го правят фаворит като кандидат на реда. Това впрочем е тема, която се повтаря непрекъснато от партията на Алауи по сателитните канали на арабски и на афишите, надписът на които е
"Силно ръководство и мирна държава".
Ахмед Хади, също студент от художествената академия, подкрепя кандидатите, смятани от мнозина за представляващи Великия аятолах Али Систани, религозния водач на преобладаващата в страната религия.
Кайс Убайди, шофьор на минибус, има друго мнение. "Всичко това са лъжи", казва той за афишите. И добавя: "Те са поставени от мошеници, които знаят само много ловко да крадат". Обслужвайки като маршрутка линия от центъра на Багдад до южните райони, Убайди печели по 6 долара на ден. Миналата есен същата работа му носеше по 23 долара. Доходите му паднаха заради кризите с бензина и петорното увеличение на цената му на черния пазар.
"Няма газ за бутилки, няма олио за готвене, няма ток, няма бензин. Няма сигурност, всеки краде", казва Убайди. "Ако Саддам участваше в изборите, тогава щях да гласувам.
Всеки в Ирак краде, но Саддам беше добър крадец.
Поне беше осигурил сигурност", отсича той.
Убайди, син на майка шиитка и баща сунит, е ядосан на партиите, че разпалват религиозни вражди. Водещи сунитски групировки обявиха бойкот на вота, а най-непримиримите се зарекоха да му попречат.
"Къде бяха преди тези, които сега се натискат за властта", пита Убайди. Това е често срещано настроение. Много от днешните партийни лидери бяха в изгнание по време на режима на Саддам Хюсеин. Иракчаните обвиняват дошлите от чужбина за слабите резултати на временното правителство и на Управителния съвет преди него.
"Хората мразят партиите", казва Фатхи Абед, на 40 години, собственик на магазин за авточасти. Той се готви да гласува, макар че смята резултатите за предрешени. "Хващам се на бас. Ще видите, че Алауи ще спечели", казва той.
Много иракчани са убедени, че САЩ искат новият парламент да избере сегашния временен премиер Алауи начело на правителството.
Щом американците го искат, така ще стане,
казват иракчаните. Това е част от слуховете и от конспиративните теории, които запълват живота на Багдад напоследък. Една от тях е, че йорданският терорист Абу Мусаб аз Заркауи е креатура на американците. Друг слух гласи, че на иракчаните, на които не гласуват, ще им отнемат месечните хранителни помощи. "Може и да не е вярно, но хората говорят", казва Абед.
На една пресечка на улицата "Вазирия" срещаме един от кандидатите на монархическата партия - Муатасим Идрис, който работи за една инженерна фирма. Неговата кампания е кротка: няма речи, няма митинги. 35-годишният Идрис сам описва какво би се случило, ако започне да води кампания: ще стане жертва на бомбен атентат, ще му откраднат колата, семейството му ще бъде заплашено. В деня на изборите, казва той, десетки семейства, които живеят близо до училищата, където са изборните бюра, ще се изнесат, защото районът става прекалено опасен.
"Аз съм движеща се мишена", казва Идрис с кисела усмивка. "Водя кампания само сред хората, на които имам доверие - семейството и приятелите".
да предяви своите изисквания за по-демократично управление. Най-вероятно ще се стигне до "бяла революция" (а.к.а "революция на чаршафите"
