Един от шедьоврите на еврейския хумор звучи така:

"Моше, фабрикант и милионер, гостувал три дни при леля си Сара в Израел. Като се върнал в Ню Йорк, се обадил да благодари за гостоприемството. И усетил, че тя нещо му се сърди. На въпроса на Моше "Какво има?", леля Сара отговорила:

- Като си тръгна, видяхме, че е изчезнала една платинена брошка на малката Ребека. Та помислихме, че ти си я взел...

- Но лельо Сара, моля ти се! Та аз дадох пари да завърши Ребека в Швейцария! Та аз й купих апартамент в Квар-Сабах, като се ожени! Та аз...

- Добре, добре - прекъснала го леля Сара - брошката после се намери. Но лошото чувство си остана."

Добивам чувството, че коалиционното правителство на НДСВ и ДПС изпада все повече в положението на въпросния Моше.

Не казвам, че управлението им е връх на мениджмънта. Но ми се струва очевидно, че те управляват нормално. И - нещо повече - че са първото ни демократично правителство, което управлява нормално. И - съответно - резултатът от управлението е известна нормализация на България, която все по-малко изглежда като бяла врана (а по-точно като черна овца) в безпокойното ято или стадо на десетината пост-социалистически страни от източната част на континента.

И не говоря за това как се "намери брошката" с испанското гражданство на г-н Сакскобургготски; дреболии като това, че цар не може да е поданик на крал не смущават лошото чувство на леля Сийка. Говоря за нещо, което социологът Кольо Колев публикува тази седмица в "Труд" и което остана (просто не повярвах на очите си!) без никакъв обществен резонанс.

Г-н Колев публикува сравнителни данни (за четиригодишен период), от които твърдо следват няколко факта:

1. Общественото дъно в България е намаляло двойно! И се е явило от чудовищните 30%, до също така страховитите, но все пак несравними 15%.

2. Над 3 пъти се е увеличил делът на хората, които живеят на прилично (не само по нашите мащаби) равнище.

3. Социалната трагедия (масовата декласация) се е локализирала в няколко обществени групи (пенсионерите, циганите, няколко региона), а доскоро заливаше като бедствие целия социум.

И т.н.

Фактически г-н Колев тук (доста обосновано) посмява да произнесе най-забранената реплика в България: "Царят е облечен!". Ставаме по-добре. Положението се оправя. Настават по-хубави времена. Ужас! Как само смее!

И пак същият социолог, пак там, е привел данни за самооценката на хората за тяхното положение. И резултатът е от прост, по-прост: общественото мнение пее същото исо - "от зле към по-зле вървим!"

Самият г-н Колев обяснява това противоречие с класовия характер на новото ни общество. И да пиеш - казва той - три бири повече и да си преместиш почивката от Китен в Кушадасъ - нелегитимно забогателият елит не изчезва от въображението ти: онези с "Ролексите", джиповете и т.н., някак си обезценяват напълно твоята кола на старо... Или, без ирония казано, хората са започнали да усещат класовата ограниченост на личната си перспектива.

Сигурно е така, както е сигурно, че можем да направим и още два извода:

Първо, че ще изживеем цял един пост-преходен период, докато хората приемат това общество като устроено "завинаги". (Разбира се никакво "завинаги" няма - но чувството за вечност на социалната форма е условие за възможност на всяка една социална норма.)

Второ, че се създават предпоставки у нас да започне да се запълва най-големият ни дефицит: дефицитът от солидарност. Защото как е възможно 10% от хората да господстват над останалите 90%? Колкото и да са по-умни, образовани и въобще готини (каквито решително не са)? Възможно е само понеже огромна част от тези 90% биха желали не да няма неравенство, а просто те да бъдат "отгоре". Тоест се натиска за членство в 10-те%!

Та въпросният хипотетичен пост-преходен период в това се и състои: те да поумуват и да се сетят, че докато се натискат - няма да стане. А ще стане (и то само отчасти) когато се обърнат към най-големия си ресурс: че са много.