Решението от Брюксел още веднъж показва, че добрите неща наистина се случват. От нас, българите, зависи да ги оценим.

Симеон Сакскобургготски пред НС, 12.02.2004 г.



В началото на тази седмица ние, българите, научихме, че Европейската комисия предлага на нашата страна най-щедрия финансов пакет за старта на членството й в ЕС в сравнение с останалите страни-кандидатки. Само по себе си това решение е твърде показателно.

На първо място, то демонстрира решимостта на Евросъюза да спази всички срокове по отношение на България за пълноправно членство.

На второ място, финансовата подкрепа за трите години до 2007 в размер на 1 милиард и 200 милиона евро европейски фондове, заедно с тези 4 милиарда и 245 милиона евро за 2007-2009 г., доказват, че европейското семейство има нужда от нас и е готово да ни подпомага, за да се доближаваме максимално бързо до икономическите и социални стандарти на страните - членки.

На трето място, всички ние, българите, трябва да приемем това



признание, като обективна оценка за усилията,



които цялото ни общество полага по пътя ни към присъединяване към ЕС и като реална подкрепа за водената от правителството политика през последните две години и половина. Т.е. тук говорим за една много висока оценка, която Брюксел дава на постигнатото от кабинета на Симеон Сакскобургготски не само в хода преговорите, но и във вътрешнополитически и икономически план.

Трябва да сме наясно, обаче, че за да се усвоят коректно, е необходима твърде много работа през следващите 6 години. България ще разчита на предприемчивите, инициативните и работливите наши сънародници, които ще спомогнат с проекти, знания, упоритост и амбиция да реализират тези средства, за да постигнат заедно със своите и дългосрочните цели на цялото ни общество. Ние нямаме друг път освен модернизирането на нашата родина, съобразно с високите европейски стандарти във всички области на обществено-политическия живот.

Естествено опозицията, и то по-скоро лявата й част, изглежда не остана доволна от решението на Европейската комисия. Но само в публичен план. Техен представител дори заяви следното: "Предвидените средства за България са обидно малко." В същото време, в тесен кръг помежду си, опозиционни леви ръководители са потривали ръце с думите: "Браво на Брюксел. Тези пари ние ще ги харчим като дойдем на власт. Трябва да направим всичко възможно това да стане по-бързо."

Няма да коментирам дали



това е достойна политическа позиция.



За ориентацията на някои политици отляво говори и още нещо. Цяла седмица те обещаваха пред медиите, че в края на седмицата ще внесат в деловодството на Народното събрание проектозакон за мораториум върху сделките с царските имоти. Той предвиждал Симеон Сакскобургготски да не може да продава, заменя, отдава под наем или ипотекира върнатите му имоти. Нека се обърнем към историята и си припомним, че когато тя се повтаря, обикновено това се превръща във фарс.

На 31 декември 1947 г. "Държавен вестник" на Народна република България публикува Указ N 8 на Президиума на Великото народно събрание, с който се обнародва Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници. Тогава комунистите, които вече бяха затвърдили своята власт в страната, не само отнемат всички движими вещи и недвижими имоти на царското семейство по един арогантен, агресивен, безпардонен и безправов начин, но и изгонват царското семейство от пределите на Народна република България.

Действията на тогавашната комунистическа власт определено



могат да бъдат наречени политически реваншизъм.



Какво, обаче, показва правният анализ на ЗОДС? На първо място, с приетия закон комунистите безпрекословно юридически признават, че отнетите имоти и вещи са изключителна собственост на царското семейство. Иначе законът би бил напълно безсмислен и неоправдан. На второ място, тогавашният премиер Кимон Георгиев подготвя подробен опис на личното движимо и недвижимо имущество на Цар Борис III. На трето място, същите комунисти-юристи не са посмели, въпреки че са притежавали вече цялата власт, да оспорват правото на собственост на царското семейство върху отнетите със ЗОДС имоти.

Какво е общото между закона от 1947 и проектозакона от 2004? И двата са противоконституционни, нарушаващи принципа за неприкосновеност на частната собственост. И двата са дискриминационни и репресират лица заради техния произход. И двата са антиправни и антиевропейски. Единият е приет от БКП, сегашният проект се внася от БСП.

Въпросът е, дали с подобни актове ще зарадваме Европа?