|
------------
- Как преценяваш нивото на българската студенция? Накъде върви тя? Как се отразява върху нея всеобщата болест на нечетенето?
- Преподавам 6 години академично есе и затова мога да обобщя, че стремежът в средното училище да се създават добри "читатели", а не "писатели", (т.е. мислещи, пишещи хора) е не по-малко пагубен от въздействието на интернет и телевизията. По-важно е учениците да могат да разкажат свое преживяване, т.е. да могат да изразят чувствата и мислите си в конкретна, удачна форма, отколкото да тълкуват, да речем, "метафизиката" на Далчев. Затова в университета ние трябва да наваксваме тази ниска писмовна култура у младежта. Водя курсове и в СУ - и там студентите си купуват книги само от списъка със задължителна литература.
- След броени дни стартира кандидат-студентската кампания в НБУ, където преподаваш. Ще се отличава ли с нещо ново тя?
- В НБУ се кандидатства по т.нар. тест за общообразователна подготовка (ТОП). Това означава, че кандидат-студентите биват проверявани върху всички училищни предмети. Аз лично имам представа от раздела по български език и литература и мога да кажа, че въпросите са многократно проверявани от различни експерти, за да се избягнат всякакви двусмислици или възможност за субективност. Например сред предложените въпроси беше: "Кой е най-драматичният български поет?". Отговорът трябваше да е: "Яворов". Повечето кандидат-студенти биха отговорили - интуитивно - на този въпрос, но той така и не влезе в теста, защото нима са по-малко драматични Ботев или Вапцаров?
- Доколко обаче подобен тест дава представа за истинските възможности и знания на кандидатите?
- Какво ги питаме: могат ли да определят жанра на една творба; познават ли основните реторически фигури; знаят ли все пак имената на персонажите в творбите от училищния канон? Изключили сме въпроси, свързани с интерпретации на мастити учени. Според нас от кандидатите не трябва да се иска да познават критиката върху изучавания материал в училище. По сходен начин стоят нещата и при останалите групи въпроси. Може би това прави този тест универсален.
-------------------
- Ако те поканят за частен учител по български език на Симеон Сакскобургготски ще се поласкаеш ли, ще приемеш ли?
- Абсурд!!! Първо ще трябва да го уча да мисли. Защото обикновено приемаме, че той, Симеон, има проблеми с българския, а всъщност проблемът е, че в изказванията му липсва мисъл. Той говори като пророчица, с притчи и двусмислици - с тях просто прикрива нежеланието си да заеме позиция по какъвто и да е въпрос. Тоест, той не прилича на дядо си, който също не е знаел добре български, но е бил волеви владетел, макар и маниак.
Ако нещо би ме поласкало в случая, то би било единствено сравнението с учителя по български на Фердинанд - Добри Ганчев. Неговите "Спомени за княжеското време" са велика книга, нещо като български вариант на "Тайната история" на Прокопий Кесарийски.
Ако трябва да бъда максимално откровен, Симеон прилича на нашите първокурсници: имитира лично мнение, стил, разсъждаване по темата, използва псевдодоводи. Най-големият мит за Симеон е неговата ерудиция. Често оправдават грешките му с вменяваното му полиглотство. Лингвистичният анализ обаче би показал, че не става дума за симултантен мисловен превод (понеже бил мислел на чужд език), а просто за "дървен език".
--------------------
- Коя от многобройните ти житейски роли - на поет, на литературен критик и историк, на преподавател, на редактор, на радиоводещ - ти помага най-добре да се ориентираш и адаптираш в днешния объркан свят?
- Преподавателската работа ме "осеферва", освествам се в какъв свят живея - свят на информационна ентропия, джунгла с изпарения и крокодили. В тая същата връзка редакторът е един звероукротител, радиоводещият - горила, тупаща се в гърдите и надаваща бойни викове, а за поета никога не сме сигурни дали съществува. За жалост, критиците обикновено са сравними с домашни животни. Те неизбежно подреждат нещата според нечие чуждо разбиране...
- Тук е мястото да те попитам за ежеседмичния критически опус на Владимир Трендафилов в "Труд". Не можем да не отбележим с добра дума съживяването на жанра оперативна критика в масов всекидневник. Като негов колега как намираш досегашните му публикации? Ще успее ли той да поподреди съвременната ни литература?
- Три пъти "ура" за победителя! Но често се случва победителят да е и победен - в някакъв смисъл.
Опусът на Владо Трендафилов е постижение в едно отношение - че по жив, интригуващ начин превърна литературата в интересна за цялото общество тема. Но той се пържи на двоен огън - от една страна, не смее да пише за малко популярни литературни явления и се съобразява с авторитетите на вестника, в който пише; от друга страна - смесва чисто стиловия анализ със социологически и културологични забежки. Страда от илюзията, че може да има общодостъпна добра литература. Тоест, пропуска факта, че има различни публики за различните текстове. Преувеличава ролята на университета.
А от гледна точка на теорията имаме и голямо разминаване. За мен художествените качества на която и да е творба са въпрос на обществена договорка. В един исторически момент обществото ще счете една творба за велика, в друг - друга. А според Владо има надисторичен критерий за добра литература. Все пак поредицата му е "много вкусна". Макар че на мен понякога не ми достига "лютото". Виж, "кисело" има достатъчно.
И друго: той обвинява съвременните писатели за маргинализирането на литературата - пишели твърде сложно, архаично, не намирали "животрептущите" теми на обществото ни. Аз не мисля, че има директна "предавка" в това отношение. Защото на съвременната литература липсват много неща, между които и оперативната критика. Но също и рекламата, литературните агенти и мениджъри. У нас не съществува професията "книжен доктор" - онзи редактор, който помага на автора да намери конкретната таргет-група и да насочи текста си към нея.
-------------------
Все пак днес погледите на всички, занимаващи се с литература, са съсредоточени върху опуса на Владо Трендафилов. Мисля, че той го усеща и това би могло да го отклони от намеренията му да опише цялостната днешна литературна ситуация и да изпадне в дребнотемие, занимавайки се с малозначителни автори и творби като "женските романи" и "богомилската еднодневка" на Антон Дончев. Че той Петър Бобев, считан през социализма за автор на юношески четива, е по-добър майстор на авантюрното повествование от Дончев. Неговата "Черна книга", също роман за богомилите, е по-пъстра от "Странния рицар на свещената книга". Дано след първата лястовица Владо Трендафилов да долети и цяло едно ято от специалисти по анализа и тълкуването на книги.
--------------------
- Кога българската литература ще влезе в Европа?
- Едва ли в 2007 г. Но не защото липсват добри текстове, а защото в обществото няма консенсус за тях. Липсва не само държавна политика, но и добре насочен частен интерес. Обсъждането на книгите също може да бъде шоу. Но кога ли българските телевизии ще го осъзнаят!
|
Но това е младостта - "гола, нахална и млада" 
