Едни управляващи си харесали големи апартаменти, възползвали се от постовете си и не само ги присвоили на символични цени, ами се и възмутили, че разни вестничета им надничат в личния живот. И те били хора, и те имали право да живеят прилично. Какво от това, че са управляващи? Да мизерстват ли? След което издали вътрешно нареждане: да не се съобщават на медиите никакви данни за личното облагодетелстване, защото личният живот е неприкосновен. Така било в условията на демокрация.

След 14 години демократичен преход изглежда пак сме на изходна позиция. С такива управляващи със сигурност има да берем срам в Европа, ако все пак ни вземе. Защото оттам ни дават стандарти, които няма как да се впишат в българския политически пейзаж. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие завчера Декларация за свободата на политическия дебат в медиите, която сякаш е писана специално за България.

"Многопартийната демокрация и свободата на политическия дебат изискват обществото да бъде информирано по въпросите от обществен интерес, което включва правото на медиите да разпространяват негативни информации и критични мнения за политическите фигури и обществените длъжностни лица, както и правото на обществото да научава такива публикации", смята най-старата европейска организация, под чийто покрив са събрани 45 държави. Тя може да си мисли каквото си иска, но нашият цар-премиер денонощно ни внушава да му гледаме само положителното, говорителят му ни призовава чрез редовната си рубрика в "Сега" да мислим положително, а на управляващите депутати се вменява да се държат като господари на мълчанието. Което ще рече да се дава на обществото само хвалебствена за управляващите информация, а за останалото да се мълчи. В деня, когато нашият представител в Страсбург трябва да е гласувал по предложената декларация, Симеон Сакскобургготски изплака за пореден път в българския парламент: водят се кампании срещу правителството, "което отклонява позитивната енергия на обществото".

Вината, разбира се, е на медиите. Ако те не пишеха за съмнителния морал на управляващите, обществото щеше да се зарежда само с позитивна енергия. С други думи: колкото по-малко народът знае за далаверите на големците, толкова по-щастлив трябва да бъде в своята мизерия.

"Държавата, правителството и всяка друга институция на изпълнителната, законодателната или съдебната власт може да бъде обект на критики в медиите. Поради своето доминиращо положение тези институции не бива да се възползват от наказателния закон срещу обидата и клеветата. Лицата, представляващи тези институции, имат защита като всички други физически лица. Официалните лица трябва да приемат, че са обект на обществена взискателност и критика, особено чрез медиите, за начина, по който изпълняват функциите си, тъй като това е необходимо за гарантиране на прозрачност и на отговорност", пише в декларацията на Съвета на Европа. Тя сякаш се гаври с изтънчените маниери, за които настояват нашите височайши особи, като постановява: "Хумористичните и сатирични жанрове, които са защитени от чл. 10 на Конвенцията за правата на човека (свобода на словото), позволяват по-широк ъгъл на преувеличение и дори провокация, стига обществото да не бъде подвеждано за фактите."

А какво остава тогава от репутацията на нашите първенци? "Политическите фигури не бива да се радват на по-голяма защита на тяхната репутация и на другите им права в сравнение с останалите физически лица и затова не бива местните закони да налагат на медиите утежнени санкции, когато критикуват политически фигури."

След толкова горчилка идва най-неприятният момент. Управляващите да си направят харакири. Комитетът на министрите, който е изпълнителен орган на Съвета на Европа, "призовава страните членки да разгласят широко тази декларация и при необходимост да я преведат, като привлекат по-специално вниманието на политическите органи, на властите, на съдебната система, както и да я предоставят на журналистите, медиите и техните професионални организации". Външно министерство даде сигнал, че е готово да извърши този саможертвен акт. Което означава, че може би имаме шанс да се доближим до Европа.