|
- Причините са много. Източването на ДДС много често е съпроводено от създаването на маргинални, подставени фирми, които нямат никакво имущество. И когато стане измамата, тази фирма се появява като длъжник към държавния бюджет. Започва административно производство по установяване на имуществото, възбрана върху него. Ако такова има, то се осребрява и реализира от Агенцията за държавни вземания. В голяма част от случаите обаче се оказва, че имущество няма. При измамите с ДДС трябва да се знае, че тези задължения в огромната си част са фиктивни, т.е. те не са задължения вследствие на действителен стопански оборот. Но те са заплаха за държавата, когато не успеем да ги предотвратим навреме и се стигне до ползване на данъчен кредит и реално възстановяване на ДДС.
- На фона на другите страни в ЕС и в Източна Европа у нас измамите повече ли са?
- Не знам дали можем да претендираме за шампионство, защото във всяка държава, която прилага данък като ДДС, измамите са неразделна част от стопанския живот. Друг е въпросът доколко тези щети влияят върху бюджета. Това е важното - не колко са на брой, а колко са като стойност. В Европа тези измами датират от 1948 г., когато се въвежда този данък. В България измамите датират от 1994 г. У нас се работи по примера на Западна Европа - фиктивни фирми, подставени лица, недействителни обороти, фирми фантоми, фактури с невярно съдържание, необосновано увеличаване на стойността на една стока, електронни измами, реклами в Интернет.
- Може ли да се преустанови тази практика?
- Единият от начините да се противодейства, е да се създаде специализирана структура към Министерството на финансите или данъчната администрация, която да може да ги хване в момента на тяхното извършване и дори още когато има индикации, че се подготвя такъв тип измама.
- Данъчна полиция? Правомощията на съществуващите органи като полиция, следствие, НСБОП не са ли достатъчни, за да се води ефективна борба с измамниците?
- Аз съм против термина полиция. Това ще е специализирано звено за разследване на престъпления, свързани с данъчната система, заради тяхната специфика и сложност. Хората, които и сега работят в данъчната администрация и Министерството на финансите, имат тези познания за данъчното и счетоводното законодателство. Те знаят същината на процеса, по който се извършват измамите. Много е трудно, когато сме установили една измама, да съобщим на прокуратурата, тя на свой ред да я даде на следствието, то да назначи експертиза. Получава се дублиране на усилията и това за съжаление не води до санкциониране на този вид престъпление. Но най-лошото е, че не води до възвръщаемост на средствата в бюджета. Съществуването на такъв орган, който да анализира и да разследва, е задължително. И моето мнение е, че той трябва да бъде в рамките на Министерството на финансите, за да може да ползва всички източници на информация за икономическия живот и сделките, които се извършват в страната - като се започне от митницата и се стигне до Агенцията за финансово разузнаване.
- Сега ли назря необходимостта от този орган, или той е нужен отдавна, но властта не се решава да го създаде?
- Работата по създаването на подобна структура започна едва през последната година. Идеи е имало още преди 10 г., но явно не е стигнала политическата воля. Или може би още не са били толкова разпространени тези измами. Но ако вземем предвид, че 10% от регистрираните по ДДС лица са генератори на измамите, т.е. много често те или ползват фалшиви документи, или самите те създават фалшиви документи, е тревожен факт.
- Кога тази служба ще заработи ефективно?
- За да заработи ефективно, първо трябва да се приеме законът.
В него трябва да бъдат поставени принципите на разследването, което да извършва тази служба, да има достатъчно правомощия да ползва алтернативни начини за информация, в това число използване на специални разузнавателни средства. Доказателствата, които ще бъдат събрани в хода на тези разследвания, да се ползват от прокуратурата и да имат стойност в наказателното производство. Ако бъде единствено с анализаторски правомощия, няма да променим досегашната практика.
- Ще предложите данъчните полицаи да имат свободен достъп до банковите сметки на граждани и фирми? Каква ще е гаранцията, че няма да се злоупотребява с тези данни?
- Това, че една група държавни служители ще имат достъп до банковата информация, не значи непременно, че те ще злоупотребяват с нея. Въпрос на организация и правила е тя да се ползва единствено за нуждите на разследването. Няма стопроцентна сигурност. Но който наруши закона по отношение на банковата тайна и я разгласи, ще носи своята отговорност. Необходимо е да се осигури такъв достъп, защото когато става дума за измами с ДДС, много често след ефективното възстановяване на данъка започва прехвърляне на парите по сметки на различни фирми, за да не могат да бъдат проследени.
-------
Днес имахме такъв случай. Данъкът е възстановен вчера, а парите вече ги няма по сметката. Не можем да установим къде са. В рамките на няколко часа парите са превъртени през няколко фирми и накрая са изтеглени на ръка. Затова ни трябва достъп до банковата сметка, за да разберем кога е станала транзакцията, кой е получател на парите и кой реално ги е изтеглил кешово от банката.
-------
- Продължавате ли да настоявате да се разшири достъпът до данните, които са данъчна тайна?
- Предложението на Министерството на финансите е да има разширяване на кръга от лицата, които да имат право на достъп до данъчна информация. На този етап е предвидено тези лица да бъдат най-високите нива в правораздаването в България - главният прокурор, най-високите нива в МВР, включително министърът и главният секретар, шефовете на национални служби, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за финансово разузнаване, митниците.
- Какво имахте предвид, като предупредихте, че сме заплашени от корпоративни измами?
- В момента основно се сблъскваме с измамите по ДДС. Корпоративни измами в България почти няма. Има неспазване на данъчното законодателство, но не мога да кажа че се правят кой знае какви корпоративни измами. Но с навлизането на международните счетоводни стандарти, интернационализирането на бизнеса, отварянето на българския пазар към Европейския съюз възможността за извършването на корпоративни измами нараства неимоверно. Случаите в световната практика са показателни - "Енрон", "Пармалат". Става дума за милиарди долари или евро. Разликата между корпоративните измами и тези по ДДС е, че при корпоративните имаме действителни субекти и реални участници в икономическия живот на страната с имущество. За разлика от тях при измамите с ДДС се цели да се направи еднократно и извършителите да се укрият.
- Кога ще стартира данъчната полиция - до края на годината, до края на мандата?
- Надявам се до края на годината да имаме приет закон.
- Как тече проверката на хората със скъпи имоти и коли?
- Това стана постоянна задача на данъчната администрация. Започнахме с пилотни ревизии. Те показаха, че има големи нарушения по отношение на недекларирани доходи и несъразмерно големи имущества. Разширихме кръга от лицата. Смятаме тази година да проверим няколко хиляди човека в цялата страна. В голямата си част те вече са селектирани. Насочваме се към скъпи имоти, сравняваме ги с доходите и ако е ясно, че с полученото за последните 5 г. не може да се закупи такова имущество, се прави ревизия.
В 90% от случаите ревизиите приключват с доста сериозно облагане. Много е малък процентът на обжалваните ревизионни актове.
Когато установим, че едно лице не е подало декларация или е използвало неистински документи, за да докаже доходите си, тогава сме задължени да уведомим прокуратурата. И започва наказателно производство.
- Как преценявате, че едно лице е съмнително и че имуществото му не отговаря на доходите?
- Когато карате кола за 100 000 евро или притежавате имот за 200 000 евро, а в същото време заплатата ви е 500 евро на месец и тя е била такава в последните 3, 4 или 5 години, много трудно можете да докажете, че имате средства да си купите този имот или този автомобил.
Но в хода на ревизията се взимат под внимание и други фактори - наследство, възстановени имоти или някакви кредитни споразумения. Проверяваме ги дали са действителни.
- Ако даден човек има скъпа къща, доходите му за какъв период от време ще проверите?
- Първо се гледа кога е придобито имуществото и се проверяват доходите в годината преди и в годината по време на придобиването му. Ако например един имот е придобит през 2000 г., нормално е да се проверят декларациите на лицето от 1997 г. до 2000 г. Ако има спестявания, то следва да има договор с банка за влог или за депозит и тези документи да се представят пред данъчния орган, извършващ ревизията.
- Ще свалите ли границата на имуществото, за което се правят тези проверки? Сега следите хората с имоти за над 100 000 лв.
- Това е границата. Искаме първо да проверим тези хора, а след това ще слезем на по-ниско ниво.
- Какви ще са задачите на данъчната администрация по закона за конфискация за незаконно придобитото имущество?
- По този закон органи на данъчната администрация ще издирват и установяват имущество, което ще обезпечават със запор или възбрана за разпореждане. Те няма да изземват това имущество, а само ще го установяват и ще го обезпечават. След произнасянето на съда и влизането в сила на присъдата ще направим искане за отнемане на това имущество, което ще се осребри от Агенцията за държавни вземания. Ние и в момента налагаме обезпечителни мерки върху имущества в хода на данъчното производство.
- Чу се, че предлагате гражданите да декларират заемите, които раздават и получават. Наистина ли искате да се въведе такава мярка?
- Всяка година има обсъждане на бъдещи промени в данъчното законодателство на експертно ниво. Не знам от какво са продиктувани тези полемики в пресата. Министерството на финансите е органът, който може да предлага на Министерския съвет промени в данъчното законодателство. Когато то внесе проект за промени, тогава можем да ги коментираме.
- Ще имаме ли на 1 януари работеща Национална агенция за приходите?
- Такива са плановете ни. Но те зависят от много неща - избор на информационна система, интеграция с определени функции на Националния осигурителен институт. Нашата цел е 1 януари 2005 г., надявам се да я постигнем. Националната агенция за приходите ще създаде по-добри условия за бизнеса, с въвеждането на съвременни начини за обслужване и работа - не с данъкоплатци, а с клиенти. Крайната цел е да имаме модерна, европейска приходна администрация.
