След като Европейската комисия призна грешката си и обществото си отдъхна облекчено, че все пак няма да демонтираме цялата АЕЦ "Козлодуй", както можеше да се очаква, на дневен ред отново изникна въпросът какво правим оттук нататък.

Преговорите по останалите глави ще приключат съвсем скоро, междувременно ще стане ясно какъв е резултатът от партньорската проверка и дали ще ни е от полза при затварянето на преговорна глава "Други въпроси". Това е последният шанс да удължим поне с малко живота на 3-и и 4-и реактор на АЕЦ "Козлодуй". Управляващите обаче изобщо не са оптимисти и постепенно се опитват да отклонят вниманието в друга посока. Правителственият говорител Димитър Цонев посъветва общественият дебат да се насочи към строителството на АЕЦ "Белене". И може би е прав, защото ако ползата и вредата от АЕЦ "Козлодуй" са достатъчно разисквани и ясни на обществото, алтернативата АЕЦ "Белене" все още е обвита в плътна мъгла.

Идеята за дострояването на "Белене" бе пусната в обращение в началото на 2003 г., когато се разбра, че затваряме глава "Енергетика" с обещанието да закрием 3-и и 4-и реактор на АЕЦ "Козлодуй" до 2006 г. Един вид погребваме два реактора, ама откриваме нови. За всеки случай правителственото постановление от началото на 90-те години за замразяването на строежа бе отменено и енергийният министър Милко Ковачев обеща, че за около година ще се реши кой, как, с какви пари и по какъв начин ще строи АЕЦ "Белене". Никой обаче не коментира трябва ли изобщо да се захващаме с такава голяма инвестиция.

Строежът на



нова атомна мощност е доста скъпо мероприятие



и фактът, че през последните няколко години единствената държава в света, която си го е позволила, е Южна Корея, е доста показателен. Според различните изчисления АЕЦ "Белене" ще струва между 1 и 3 млрд. долара. Толкова пари са в състояние да преобърнат финансите на държава като нашата за години напред. И със сигурност ще трябва да се иска санкцията от МВФ. Може би затова енергийният министър Милко Ковачев вече няколко пъти допусна, че парите могат да бъдат осигурени от фирмите, които ще изградят новата мощност. Това твърди и един от кандидатите - "Atomic energy of Canada". Но каквито и форми за финансиране да се намерят, крайният резултат е един и същ - тези пари ще бъдат връщани от джоба на българския данъкоплатец през цените на тока.

В същото време либерализираният енергиен пазар, който ще действа по времето, когато АЕЦ "Белене" почне да произвежда ток, стеснява извънредно много възможността



проектът да излезе рентабилен



Балканският пазар поначало е малък, а и не е гарантиран (това ясно се видя от отказа на Турция да купува наш ток веднага щом той й се стори скъп). Много балкански страни също строят нови енергийни мощности, а изгледите за износ на ток в страните от Европейския съюз не са особено големи. А и предстоящата либерализация на пазара дава по-голям шанс на малки, гъвкави производители на електроенергия.

За построяването на АЕЦ "Белене" засега няма не само приблизителни, а и никакви икономически разчети. При това положение за каква нова атомна централа говорим изобщо? Само за да удовлетворим натиска на атомното лоби ли?

Според експертите, участващи в междуведомствения съвет по изграждането на АЕЦ "Белене",



засега се очертават два плана -



довършване на оригиналния проект от 1981 г. или строителството на нов реактор тип "Канду".

Защитниците на първата теза пледират за нея, наблягайки най-вече на икономическата полза от това, че вложените вече над $ 1 млрд. ще бъдат почти напълно усвоени. Видимо зад този проект стои чешката "Шкода". Но апологетите й обикновено избягват да се разпростират върху евентуалната опасност доставеният от Чехия реактор да се окаже неизползваем заради дългогодишния си престой и 14-те години разстояние от времето на производството му.

Освен това енергийният пазар през последните години се разви така, че единична мощност от 1000 мегавата вече е твърде голяма за нашата система. Това заплашва сигурността й, тъй като през лятото има периоди, в които тези 1000 мегавата са почти една трета от потребностите. Ако се стигне до авария в такъв реактор,



това ще означава пълен срив на системата



Виктор Козлов, шефът на "Атомстройекспорт", която навремето започна да строи АЕЦ "Белене", заяви наскоро, че на тази площадка всичко трябва да прави отначало. Според него руските специалисти няма да продължат строежа, без да са проучили внимателно всички въпроси - особено доставката на ядрено гориво и преработването на употребеното. Липсата на генерално решение за преработването на горивото от АЕЦ "Козлодуй" впрочем е и един от най-тежките проблеми пред атомната ни енергетика в момента.

Вторият план за АЕЦ "Белене"



изглежда доста по-лъскав, но само привидно



Зад него стои създателят на технологията "Канду" - канадската фирма "Атомик енерджи ъф Канада" (AEC), която очевидно ще се яви на един бъдещ конкурс в съдружие с японските "Хитачи" и "Иточу" и италианската "Ансалдо". По време на неотдавнашното си посещение при премиера Симеон Сакскобургготски те заявиха, че са в състояние да осигурят финансиране, и дори споменаха колко ще струва токът от реактора, който трябва да построят - 5 цента за киловатчас (цената от АЕЦ "Козлодуй" в момента е 1,724 стотинки без ДДС).

Защитниците на тази технология обикновено наблягат на факта, че при нея се използва естествен, а не обогатен уран, както в АЕЦ "Козлодуй". Т.е. създава се възможност България да възстанови уранодобива, закрит в средата на 90-те години. В по-смелите писания на тази тема дори се говори, че има възможност като гориво да се използва изгореното в АЕЦ "Козлодуй", но това, разбира се, граничи с илюзиите. Истината е, че в Канада се правят такива опити, но крайният резултат все още не е ясен.

Но и използването на роден уран ще бъде



съществена стъпка към енергийната независимост на България,



която в момента разчита главно на Русия и за ядреното гориво, и за природния газ, а до известна степен и за въглищата.

Само че технологията "Канду" е съвършено непозната в България, а и в повечето държави с атомни централи. Опасенията, че самото изграждане ще струва прекалено скъпо, са едната страна на проблема - в случая усвояването на технология, която няма нищо общо с познатата, означава страната да хвърли огромни средства за едно ново начало. А и няма държава с нашите размери, в която да съжителстват и двете технологии. Това е икономически нонсенс, защото ще трябват двойно повече пари и усилия за складиране и преработване на радиоактивните отпадъци.

Всичко това, разбира се, са идеи и предложения, направени далеч преди да се вземе същинското управленско решение, което по плановете на правителството трябва да стане през април. За решения, които могат да имат големи последици за страната, трябва да се водят многобройни дискусии. А управляващите днес като че ли се опитват да ни поставят пред свършен факт. Което със сигурност е грешна, а и скъпоструваща тактика.