Веднъж на 50 години на националния празник на България - 3 март, наш отбор имаше уникалния шанс да играе с едно от най-големите имена в световния футбол - "Ливърпул". Но и това не можа да обедини българите. В сряда вечер на стадион "Васил Левски" се видя, че каквото и да правим, към каквито и съюзи да се стремим, винаги ще бъдем едни срещу други. В случая "сини" срещу "червени".
Разделението лъсна още на мача в Ливърпул, когато цял свят видя българското знаме, на което пишеше не "Аз обичам "Левски", а "Шумен мрази ЦСКА". Реваншът обаче надмина и най-смелите очаквания. Нахлулите в сектор "Г" над 500 фенове на ЦСКА не бяха дошли само да подкрепят "Ливърпул" - едва ли по-голямата част от тях знаят имената на футболистите, камо ли физиономиите им. Те не бяха дори фенове, а хора, нахъсани да излеят злобата си срещу други близо 40 000, които бяха на стадиона, за да празнуват. И само почти перфектната полицейска охрана не позволи на трибуните да стане страшно.
Далеч съм от мисълта, че ако ЦСКА играеше с английски отбор, положението нямаше да е същото. Страшно е промиването на мозъци, на което са подложени повечето от тези младежи. Още от ученици те влизат в т. нар. фенклубове (без значение дали са на ЦСКА, "Левски", "Ботев" или "Локомотив"), където първото, което научаваш, е не колко велик е твоят отбор, а колко е гаден съперникът.
Случилото се на стадиона онази вечер се превръща в обичайна практика. Дори на мачовете на националния отбор запалянковците скандират имената на играчите, които са от техния любим тим или са тръгнали от него. Останалите са оплювани тотално - нищо, че и те са българи.
Проблемът обаче не е само в хората по трибуните. В сряда вечерта дикторът на стадиона през по-голямата част от времето се държеше все едно играят "Левски" и ЦСКА, а не български тим и "Ливърпул". Той не се посвени, че в ложата имаше 3-ма министри - Георги Петканов, Мехмед Дикме и Васил Иванов-Лучано, и още куп официални лица. На няколко пъти скандираше за цвета на очите на Апостола и за г..а на маймуната. В зашеметението си дори и за миг не си помисли да поздрави многохилядната публика с националния химн на най-българския празник.
Само преди година на 3 март хората се биха пред НДК за националния флаг на България. Тогава всички се надпреварваха да бъдат патриоти. В сряда вечер пак българи се биха, пак помежду си, но на международен мач. Англичаните, за които се твърди, че са най-големите футболни хулигани на планетата, гледаха учудено. Всъщност те ни дадоха пример какви трябва да бъдем. За 3 дни в София те не се забъркаха в нито един скандал, а в часовете преди мача пиеха бира заедно със "сините" привърженици.
Някога именно "Ливърпул" записа името си в една от най-големите трагедии на футболен стадион - през 1985 г. на "Хейзел" в Брюксел. Тогава загинаха много хора.
Както сме я подкарали, и нас ни чака същото.
|
|
|
05 Март 2004
)
