Имаше една поговорка: "Напънала се планината и родила мишка". На такава работа започнаха да приличат и неколкомесечните напъни на нововремци да се отделят от царистите и да си направят група и партия. То не бе кумене, то не бе чудо. Хем още в края на декември Мирослав Севлиевски многозначително се изказа, че от Новото време ще се прекръстят на Няма време.

Сега (пред)последно решителната стъпка е запланувана да се направи до средата на март. Въпреки че въпросът вече не е в датата. Подходящият момент бе фатално изтърван и на иначе симпатичните, амбициозни и модерни жълти бунтари ще им се наложи да догонват влака на юруш, ако искат да излезе нещо от бъдещата им формация.

Защо е все тая дали нововремци ще се цепят от НДСВ през март, април или май?

По няколко причини.

Едната е, че тяхното иди ми-дойди ми, дето се точи от декември насам, взе да дотяга на публиката и интересът към дълго подготвяното и все несъстояващо се представление видимо спадна. В общата досада позавехна и обаянието на актьорите. И то до такава степен, че очевидно и на главните постановчици им стана ясно, че позабавят ли се още, съвсем ще изпуснат момента. Затова се разбързаха.

Другата е, че позавехна ореолът им на по-доброто НДСВ. Преди месеци още се усещаха изпаренията от Симеоновите обещания и широката публика, макар и разочарована от царя-премиер, беше склонна да допусне, че в редиците му има и добри хора, които искат и могат да ги реализират. Сега някак си и НДСВ, и производните му вече са се слели в един общ фон и не са разпознаваеми като различни.

Много по-съществена е една трета причина. Нововремци вече не са на мода. В светлините на прожекторите сега се къпе експремиерът Иван Костов. Неговото шоу ще се точи поне още три месеца, защото учредяването на партията му е запланувано за май. Много трудно жълтите бунтари ще успеят да отвлекат вниманието от него и да го насочат към себе си. Оплюван или възпяван, Командира си е Командир.

Поне засега.

Между другото, за да се стигне до това положение, грешката си е изцяло на Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков. Последните ходове на Костов не бяха голяма изненада дори за широката публика, а пък за тях би трябвало да са били съвсем очаквани и калкулирани. Нали те са вътре в кухнята на политиката? Защо се оставиха той да им отнеме шоуто? Може би причината се корени в младежката им недалновидност и желанието да направят нещо невиждано и нечувано - да обединят около себе си депутати от всички групи. Станаха заложници на националната конференция на СДС, та белким към тях се присъединят сините Иво Цанев и Димитър Абаджиев.

Желанието им да правят асамблея "Знаме на мира" в парламента им изигра лоша шега. Иво Цанев хвана пътя извън Народното събрание, Абаджиев отиде при Костов, Командира си прави партия и всички погледи са вперени в него, а нововремци останаха с пръст в устата.

Но препятствията им не свършват с това. Кошлуков, Севлиевски и Цеков са се насочили към дясното пространство, което вече е доста пренаселено. Ще трябва да го делят с Надежда Михайлова, Иван Костов и дори още куп дребни политически субекти. Шансът на нововремци да намерят своя ниша сред разпарчетосаните десни избиратели е да предложат нови идеи и виждане. Засега обаче на тезгяха няма нищо освен обаянието на младите водачи. Тезите, които тук-таме се прокрадват, не хващат окото. ЕС, НАТО и да "Задържим младите" вече са безсъдържателни лозунги. Просто защото почти всички партии вървят с тях напред, а по реализацията нищо не се чува. Обещанията да се дават данъчни преференции и изгодни кредити за бизнес също не хващат особен дикиш, защото много преди тях са ги обещавали, а нищо не е излизало. То и НДСВ го обещаваше, де.

В цялата тази безпътна каша се набърква и въпросът с евентуалните поддръжници. Поне според информацията към този момент излиза, че СДС и нововремци се целят в една мишена. Прословутата средна класа.

"СДС вече няма да се опитва да защитава всички едновременно, да робува на популизма и да лепи етикети, няма да пази статуквото", заяви Надежда Михайлова от парламентарната трибуна след синия развод. И разясни как приоритет на СДС става средната класа. Как ще я разделят с нововремци не е ясно. Съвсем отделен въпрос е, че социолози и политолози още спорят колко е средната класа и стигат ли й гласовете, за да вкара партия в парламента. Не се очертават лесни дни за хората на Кошлуков, Севлиевски и Цеков.

Още по-усложнено става положението, като се отчете, че на парламентарните избори догодина очевидно ще излязат много партии и ще има яко разпиляване на гласове. Така че, ако направят формация, нововремци ще трябва да си търсят съюзник за влизането в парламента.

Към сегашния момент изглежда, че биха могли да го намерят в лицето на отслабналата Надежда. Лошото за тях обаче е, че очевидно дори и с нея ще трябва да водят преговори от позицията на слабия играч.