Прави бяха тези, които прогнозираха, че управляващата коалиция в София ще изтрае ден до пладне. Очакванията, че властта е фактор, който ще задържи на едно място три десни политически субекта - ССД, СДС и коалицията "Народен съюз-Гергьовден", - очевидно не се оправдаха. Пък и как ли да се оправдаят на фона на повсеместния разпад, който цари в дясното политическо пространство!?
Ултиматумът на Дилов-син - или смяна на надзорния съвет на Общинска банка, или край на споразумението за София от 11 ноември, е логично продължение от декемврийската атака на Стефан Софиянски и Любомир Павлов срещу "Софийски имоти". Тогава - на 15 декември, ССД поиска "Гергьовден" да напусне софийската коалиция, сега - на 8 март, "Гергьовден" казва, че със ССД не може да се управлява. Тук действията са първосигнални - вие посегнахте на нас, ние отвръщаме на удара. Атакувахте едни наши парцели в Южния парк, ние атакуваме едни ваши. Няма нужда от каквито и да е коментари - отдалеч се вижда, че общината е парцелирана и хората си бранят синора. Софиянски не е прав, когато вижда в тази игра дългата ръка на БСП - в тази игра няма никакви леви.
В тази игра има само ядрен разпад на дясното. Скоро реакцията ще завърши.
С оформянето на група на Народен съюз и края на споразумението и в София преструктурирането на парламентарното пространство едва ли ще спре, но сепарирането на десницата клони към финала.
Отсега е ясно, че на изборите догодина ще има 5 писти, по които ще тичат значими представители на десницата. Всички те имат шанс да прескочат 4-процентната избирателна бариера.
По първата ще се носи СДС-партията, оглавявана от Надежда Михайлова. СДС ще се яви сам-самичък на следващите парламентарни избори - за да докаже, че е оцелял и за да се отърве от нападките за предизборен колаборационизъм.
По писта N2 ще се носи възроденият Иван Костов. Първата обиколка на Командира из страната бе достатъчна да затвърди усещането, че краткосрочната цел на 28-те депутати ще бъде да издърпат към себе си основата, върху която е стъпила СДС - ядрото от твърди симпатизанти, за които дясното винаги трябва да бъде свързано с антикомунизъм, борба с ченгетата, отварянето на досиетата и търсенето на всички причини за несполуките в дългата ръка на КГБ и ГРУ.
Със срещата си навръх националния празник 3 март Съюзът на свободните демократи и ВМРО дадоха достатъчно ясен знак за създаването на обща коалиция, която ще се яви на следващите парламентарни избори. Ако изборите бяха днес, тази коалиция със сигурност щеше да прескочи 4-процентната бариера - ССД кръжи около тази бариера, а ВМРО има своите 2% национална популярност, която няма кой да им вземе.
Влизането на ВМРО в подобна коалиция рязко вдига правата й върху патриотичното говорене - тема, която през последните седмици усилено се третира от десните партии (справка - лекцията на Надежда Михайлова в СУ: "Националното в европейския контекст", и речта на Иван Костов при обявяването на новата партия).
За разлика от СДС и партията на Командира
коалицията ССД-ВМРО ще бъде отворена
за нови политически субекти. Обичайният заподозрян, който вероятно ще се присъедини към тях, е мажоритарната партия на Богомил Бонев.
Четвъртият субект в дясната палитра ще е коалицията Народен съюз-"Гергьовден". Създаването на парламентарна група, в която трима от НИЕ изведнъж се обявиха представители на партията на Любен Дилов-син, показа нагледно, че опасенията за краткотраен живот на коалицията "Баба, дядо и внуче" са неоснователни. Около скандалите със "Софийски имоти" усилено се говореше, че коалицията ще се разпадне, когато земеделците на Мозер и демократите на Праматарски зарежат гергьовденци и преминат на страната на Стефан Софиянски. Това не се случи. И няма как да се случи, след като Анастасия Мозер окончателно разбра, че Софиянски е човекът, с чийто подпис беше изгонена едно време от съюзния дом на "Врабча" 1.
Не бива да се забравя, че в труден момент малката коалиция може да изтъргува златната си акция - правата върху ОДС. Ако рейтингът й падне, тя спокойно може да преподпише договора за ОДС или с Надежда Михайлова, или с Костов. Те чакат.
Коалицията около Мозер, Праматарски и Дилов може даже да расте, защото раждането на парламентарна група и политическа партия с името Новото време няма как да отвори нова дясна писта. Пространството на юг от центъра се препълни и Новото време би влязло в обречена игра, ако играе само, а не потърси партньорство. Нововремци имат оферти от почти всички значими десни субекти. Те имаха добри контакти с депутати от партията на Костов, даваха вид, че предпочитат умереността и диалогичността на партията на Надежда Михайлова. Възможно е
Новото време да избере офертата на "Гергьовден"
- какво пък, и двете организации имат млади политици, с по-свободен поглед върху коалирането.
Петата писта вдясно ще бъде на НДСВ. Царските хора получиха жестоки удари през първите две години, но успяха да се стабилизират над избирателната бариера.
Преструктурирането на дясното политическо пространство започва обикновено непосредствено преди парламентарни избори. Сега преструктурирането започна, разви се и завършва скорострелно поради абсолютната неяснота за датата на предстоящия вот. Малко вероятно е правителството да падне на 11 март, но от известно време мнозинството съвсем се разми и правителството на Сакскобургготски няма стабилна подкрепа в Народното събрание.
Възможно е следващият опит за катурване на кабинета да бъде през октомври. Ако и той не бъде успешен, изборите ще бъдат редовни - през 2005 г. Всичко това не пречи на десните партии да потърсят овреме правилните си позиции преди старта за 40-ия парламент.
|
|