Гърция е европейската страна, в която политическият модел на двупартийна система - "сини" и "червени" - е най-здраво утвърден. След достатъчно много години "червена" власт (повече от 10 непрекъснато и общо 20 години през последните 23) "сините" най-сетне се наложиха на парламентарните изборите завчера.

Изненадата бе не толкова в резултата, колкото в сравнително голямото предимство, което получиха сините - те ще управляват комфортно, разполагайки с поне 165 мандата в 300-местния еднокамарен парламент. Предишните избори през 2000 г. бяха спечелени от ПАСОК "на косъм".

Всъщност червените загубиха въпреки успехите си. Един от тях бе постигането на критериите за влизането на Гърция в еврозоната от самото начало на въвеждането на европейската валута. Оттогава минаха повече от две години и електоратът помни главно, че еврото се оказа синоним на голямо поскъпване на живота. Начело на ПАСОК бе издигната една безспорно харизматична фигура - Георгиос Папандреу, но и това не помогна на червените.

При съседите



семейните традиции в двете партии мастодонти



са необикновено силни. Новият премиер Константинос (Костас) Караманлис е племенник и съименник на премиера, който основа "Нова демокрация" през 70-те години и вкара Гърция в ЕС през 1981 г. Той спечели срещу Георгиос Папандреу, който е син и внук на двама също уважавани премиери. Ако Караманлис бе загубил изборите, щеше да бъде сменен начело на "Нова демокрация" от Дора Бакояни, която е кмет на Атина и дъщеря на бившия също уважаван премиер Костантинос Мицотакис.

В Гърция добре разбират



значението на политическия термин "клиентелизъм"



Никой не се съмнява, че клиентите на червените направиха доста пари, но е дошло време на хранилката да се наредят клиентите на сините. Не е задължително да се говори за корупция, гърците владеят както никой друг тънкостите на фаворитизма, който осигурява облаги на родов, кланов, партиен, а в рамките на ЕС - национален признак. В Евросъюза скептично настроените спрямо разширяването задават реторичния въпрос: "Дали ни трябват други Гърции?" Презумпцията е, че балканските народи неизбежно носят тези особени черти, станали известни чрез гърците.

Едно от предизборните обещания на Караманлис беше, че ще "сложи край на партийното заложничество" на хиляди държавни служители, работещи години наред на срочни трудови договори. Караманлис обещава безсрочни договори за всички, които изпълняват постоянни и дългосрочни функции в държавния сектор, въвеждайки по този начин и съответното европейско законодателство, което е трябвало да бъде въведено от 1999 г.

Въпреки пухкавата си външност Костас Караманлис не трябва да бъде подценяван. Когато преди 8 години



"малкият Костас",





както го наричат, бе издигнат начело на чичовата си партия "Нова демокрация", мнозина нейни симпатизанти изразиха недоволство, заговориха за шуробаджанащина. Критиците на Караманлис правиха опит да го отстранят и след изборното му поражение през 2000 г. Той обаче не само устоя на критиките, но ставаше все по-силен начело на партията, като успя да отстрани крайнодесни депутати, които заплашваха да наложат фашистки отпечатък върху "Нова демокрация".

Завършилият право в САЩ Караманлис наистина няма опит в държавното управление. На тази констатация той отговаря така: да бъдеш 8 години лидер на опозицията е "достатъчен опит, за да ръководиш страната". А опит е необходим, защото Гърция е изправена пред поне две огромни предизвикателства - организацията на олимпийските игри това лято и решаването на кипърския въпрос преди 1 май, когато в ЕС ще влезе гръцката част от острова. Около олимпиадата предстоят херкулесовски задачи - строителството е изостанало драматично, по-малко от половината от обектите са готови, има опасност от провал. Кипърският въпрос пък е висш пилотаж в дипломацията, от който зависи отчасти и бъдещето на Турция в ЕС, а оттук и обликът на Евросъюза в близките 50 години...

За България смяната на караула в Гърция внася известен



рисков елемент



главно в европейската перспектива. Георгиос Папандреу беше и остава убеден европеец, голям радетел за разширяването и добър приятел на много български политици. Какви нюанси ще въведе Атина в европейската си политика предстои да видим. В перспективата на европейските избори през юни синият интернационал, към който принадлежи "Нова демокрация", е склонен да застъпва популистки теми и да плаща данък на "умората" от разширяването. От графика за нашата евроинтеграция ще съдим има ли промяна на отношението на Атина към София.