В мотивите за вота на недоверие моята партия е турила и нищонеправенето на правителството по въпроса за демографския срив на нацията. От разлика само между раждаемост и смъртност нацията намалява със 70 000 годишно. Всяка

година намаляваме с един средно голям областен град. Емиграцията не я броя, защото днес вече няма емигранти невъзвръщенци. Но и тук в дългосрочен аспект ще има загуби от асимилация на част от емигрантите в полза на друга нация.

Казано честно, не сме много честни към г-н Сакскобургготски. Нищонеправенето по въпроса не е негов патент, а практика на всички правителства след 10 ноември, включително и на двете наши.

Отбранявайки се, вече г-н Сакскобургготски заяви преди три дни, че раждаемостта намалява, а смъртността се увеличава и в страни с висок жизнен стандарт като Германия и Чехия. Вярно е, но за разлика от България тези страни имат държавни програми за ликвидиране и ограничаване последствията на проблема. В резултат там няма намаляване на населението, а при нас за 14 години сме намалели с 1 200 000 души.

Вярно е, че



средствата за повишаване на раждаемостта



дават най-малък резултат в страни с висок жизнен стандарт. Технологията за правене на деца е най-приятното нещо на света, но отглеждането им, образованието им и реализацията им в живота при общества с високи изисквания по тези направления кара хората да планират броя на децата си и този брой е 1-2 на семейство. Но има други резерви, които тези страни (а и други като Гърция, Израел...) използват, а ние не. Това е асимилацията на инородни емигранти и

заселването на етнически сънародници, останали по волята на историческите събития в близки или далечни държави.

Жизненият стандарт в България и възможностите за приемлива работа, прогонили и прогонващи все още десетки хиляди местни българи зад граница, се оказват съвсем приемливи за хиляди българи от страните па ОНД (Русия, Украйна, Молдова, средноазиатските републики и т. н.), Албания, Сърбия, а напоследък и Македония. Следователно България може да се

възползва от този ресурс, за да попълни поне част от демографските си загуби.

Нито едно правителство след 1989 г. не е приело програма, за да подпомогне евентуални заселници от диаспората. Тези, които са вече дошли (около 7000-8000 души за 14 години), са се устроили сами, без каквато и да е помощ от държавата. Много от тези хора, особено от Македония и Сърбия, имат пари и наистина могат да се устроят сами. Но пред тях застава не помощта, не дори благосклонното нищонеправене на държавата, а пречки, изкуствено създавани от държавните чиновници.



Гражданството - най-тежкият проблем



Не можеш да купиш къща или имот в България, без да си български гражданин. И тук почва ходенето по мъките. 3-4 месеца само за да получиш бележка от Агенцията за българите в чужбина, че си българин. Правят проучвания хората дали човекът пред тях е българин или не. Какви проучвания да правим на човек, роден от Щип, да речем, или от Охрид и се казва Тодор Петров или Никола Ивановски. Толкова сериозни са "проучванията", че онзи ден в просветното министерство се разрази скандал по повод на това, че в квотата за студенти българи от чужбина попаднали чисти албанци и сърби със съответните имена. Ама трудно се разбирало при хора с мюсюлмански имена дали са българомохамедани или албанци. Преди 2 дни при мен дойдоха двама българомохамедани от село край Кичево. Отказали дори да им приемат документите за гражданство под предлог, че са албанци. Звъннах веднага по телефона на един познат българин в Кичево, лежал 4 години в сръбски затвор за българщина, и той ми каза, че селото наистина е българомохамеданско. Помолих го да отиде до селото, за да провери родовете им. На другия ден ми каза, че наистина са българомохамедани и били известни като изключително почтени и работливи хора. То си и личеше - здрави, прави хора, с ясен, чист, открит и пълен с достойнство поглед. И с един прекрасен старинен български език като на нашите хора в Смолянско.

Хайде стига глупости, аз за един ден, без да ми е работа и да имам съответните държавни инструменти,



разбрах какви са тези хора,



държавните чиновници не могат и ги гонят. Шефката на съответния отдел в МОИ директно заяви, че в случая със студентите албанци и сърби става дума за корупция. Посочи дори службата и хората, отговорни за корупцията. Последствия никакви. Случаят е забравен.

Крайна тъпота е службите да проверяват 13-14 месеца (следващата пречка пред гражданството за заселниците) дали кандидатите не са престъпници.

Престъпниците не се редят на опашките за гражданство. Престъпниците си купуват паспортите. Даже вече са си ги купили. Албанците, които бат'Бойко хвана онзи ден

с наркофабричка в с. Златовръх, бяха с българско гражданство и паспорти. Как са ги получили? В македонските вестници има обяви: "Осигурявам бързо "бугарско" држвянство" срещу 3000 евро. Ето как са ги получили.

Нямаме пари (явно е) за стимулиране на раждаемостта. Пък и писах по-горе, че тази мярка не дава ефект, пропорционален на парите, които се наливат. Защо поне не си махнем пречките пред механичния прилив на сънародници? Както правят Германия, Гърция, Израел. Че вотът на недоверие няма да мине, също е ясно.

Правителството има възможност още цяла година да създаде стратегия и закон за заселване, включващ и закон за бързо даване на българско гражданство на външни сънародници.

Иначе ще го направим ние, социалистите, като дойдем на власт, и ще си пишем точка. Я не ни позволявайте да си пишем точка. Аз лично няма да съм недоволен, ако не си пишем точка. Защото българската нация ще започне да се оправя от демографския колапс година-две по-рано.