|
Паралелно с тази битка тече още една - за гласовете на останалите етнически българи извън пределите на страната. Тук става дума за около 1-1,5 милиона гласа. На тях разчита главно ВМРО, което от години работи за приобщаването на етническите българи в Македония. Апетити към тези гласове имат и "Гергьовден", което се кани да се яви на вота заедно със Софиянски, но и едно крило в НДСВ, обособило се като лоби на емигрантите.
За разлика от изселниците в Турция, които никога не са се отказвали от българските си паспорти, останалите ни сънародници зад граница трябва да преодолеят сериозни административни пречки, за да получат право да се наричат българи. Основна роля в този процес играе Агенцията за българите в чужбина, около която
постоянно текат някакви партийни пазарлъци
До март 2002 г. агенцията се ръководеше от доц. Пламен Павлов, когото Костов назначи по идея на ВМРО. Негов заместник беше Спас Ташев, също човек на войводите. Тогава удостоверение за българско гражданство се издаваше за 1 ден, а амбициите бяха да се премахне порочната практика на посредниците и търговията с български паспорти.
Изненадващо преди 2 години кабинетът уволни доцента по история и назначи 30-годишното юпи Антон Пиралков. Той току-що се беше завърнал от САЩ, където е учил финансов мениджмънт в университета Дрексел, щата Флорида, и специализирал в Конкорд Колидж, Западна Вирджиния. От биографията му става ясно, че има около година трудов стаж. Няколко дни преди кабинетът да одобри рокадата в агенцията, вицепремиерът Николай Василев се похвали на форума на БГенерация, че доц. Пламен Павлов ще бъде сменен, и се изказа топло за новия шеф.
След 2002 г. интересът за придобиване на българско гражданство започва да расте лавинообразно, пречките пред желаещите - също. Политиката на Антон Пиралков показа, че той е
удобното сито за етническите българи,
което обслужва по-скоро амбициите на Доган. Новият шеф смени и заместника си Спас Ташев, и стила на работа на агенцията. Той въведе редица ограничения, които доведоха до разтегляне на процедурата за получаване на документ за български произход до 7 месеца. Той е задължителен за Съвета за българско гражданство към правосъдното министерство, който прави предложенията за получаване на наше поданство до президента.
Пиралков най-напред нарежда документи да се приемат само в определени дни от седмицата. След бурни протести отменя заповедта. Но пък на ден вече се приемат не повече от 30-40 комплекта документи. Заради това от 5 часа сутринта пред агенцията се извиват опашките за подаване на молби за документи за произход. После българите от чужбина са принудени многократно да идват, за да проверяват дали е готов документът, тъй като тази информация не се дава по телефона, нито може да се провери по Интернет.
"Предложихме на чиновниците от агенцията да обявяват списък с готовите удостоверения на табло във входа, за да може всеки да провери в удобно за него време, но ни отказаха", споделят изнервени от чакането българи от Македония.
Справки за готовите удостоверения се правят лично само във вторник и четвъртък от 15 до 17 часа. "Този час страшно ни затруднява, защото изпускаме автобусите и трябва да платим още една нощувка в хотел", обяснява 23-годишен младеж от македонския град Кичево. Не желае да си каже името, защото се страхува, че може и никога да не получи желаното удостоверение, че е българин.
Кандидатите за български паспорт са категорични, че им е по-евтино да платят на посредници, отколкото да си губят времето и парите. Освен за транспорт и хотели те плащат и за превод и легализация на всеки от документите. Комплектът включва между 8 и 11 документа, а преводът и легализацията на всеки от тях е от 10 лева нагоре. Посредниците пък вземат между 500 и 2000 евро за бързо придвижване на документите.
На опашка се редят най-вече граждани на Македония,
които са най-многобройната група от кандидати за български паспорти. Сънародниците ни от Украйна и Молдова плащат на пълномощници.
"Българи от Македония ми се оплакаха, че в агенцията искат да доказват българско гражданство чрез кръщелно свидетелство. Затова били принудени да се кръщават повторно при български поп. Стигнало се дотам, че да привикват поп и във фоайето на агенцията. Чиновници ги мотаели и като ги пращали в Етнографския музей да дирят свидетелства за българския си произход", разказва уволненият зам.-шеф Спас Ташев.
Оплаквания от българи от чужбина за лошо отношение към тях получил и депутатът от НДСВ Димитър Димитров.
Изключителна рядкост е някой от българите в чужбина да успее да се срещне с шефа на ресорната агенция. Очевидци разказват как един от членовете на дружеството за приятелство между България и Македония, който е взел български паспорт още през 1997 г. и има 400 страници досие за българофилство, бил изхвърлен с крясъци от секретарката на Пиралков, защото настоял за среща с него.
"Пиралков отказа да приеме дори най-богатия българин в Торонто Игнат Канев, който получи от президента Първанов орден "Стара планина". Той дава хляб на стотици българи в Торонто и притежава 3 голфклуба, в които се събира елитът на Канада", спомня си лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който се опитал да уреди срещата. Канев не пропускал да организира в Канада българите за 3 март или за деня на Илинденското въстание.
Пиралков не само не улеснява кандидатите за българско гражданство, но и
слага всякакви пречки пред тях
Така например преди време написал писмо до премиера, в което предлагал да се ограничи до минимум издаването на български паспорти на нашенци от Македония, защото имало опасност от емиграционен натиск в Евросъюза.
"Само 1/3 искат паспорт, за да пътуват свободно в шенгенската зона. По-голямата част се боят, че Македония е нестабилна държава, особено след смъртта на президента Борис Трайковски. Миналата седмица мой приятел продаде къщата си в Кичево, на един етаж и с гараж, за 150 хиляди евро и сега ще си купува къща покрай София", разказва Саве, който чака пред агенцията. "Все повече етнически българи от Западна Македония предпочитат да продадат имотите си и да се заселят в България. Албанците пък искат да ни изселят и ни плащат луди пари за къщите ни", обяснява младото момче.
Държавната агенция за българите в чужбина в момента е на подчинение на министъра без портфейл Филиз Хюсменова, която е от квотата на ДПС. Скоро обаче ще бъде преобразувана в изпълнителна. Острите спорове на чие подчинение да мине са част от големия въпрос за контрола на етническия баланс в страната, а оттам и на партийния електорат.
Още през 2001-2002 г. се лансираше идеята
Агенцията за българите в чужбина да мине на подчинение на външно министерство
Според източници от МС дори вече имало политическо решение за това. Проблемът е, че преобразуването на агенцията в изпълнителна ще свали нивото на шефа й, който сега има статут на зам.-министър. При промяната на практика той ще стане подчинен на някой от заместниците на Паси, но ще получи дипломатически статут и ще се възползва от всички облаги във ведомството. По закон задължение на посолствата ни в чужбина е да придвижват документите на кандидатите за българско гражданство и да им съдействат.
Структурирането преди 2 години парламентарно лоби за българите в чужбина, в което влизат 20-ина депутати от НДСВ, предлага агенцията да мине към министъра на правосъдието или към вицепремиера Пламен Панайотов. В правосъдното министерство са дирекция "Българско гражданство" и Съветът за българско гражданство. Ведомството обаче не било очаровано от идеята, защото и сега има твърде много структури. А и Агенцията за българите в чужбина има широк кръг от ангажименти извън юридическите.
Вариантът "Панайотов" също не бил приемлив, защото вицепремиерът също вече отговарял за куп ведомства - свързани с членството ни в НАТО и ЕС.
Имало е и някои екстравагантни идеи -
агенцията да мине към транспортния министър или даже да се създаде ново министерство по модела на Унгария или Израел. Премиерът обаче едва ли ще склони.
Според лидера на ВМРО Красимир Каракачанов Сакскобургготски има страхов комплекс от темата "Македония". "По-рано, при срещата ни в Мадрид, когато му говорих за необходимостта от специална политика на държавата към българските общности в чужбина и най-вече към Македония, той ми каза: "Каракачанов, мойто семейство плати твърде висока цена за идеята за Велика България", разказва Каракачанов. Това според него е най-логичното обяснение, че правителството няма никаква стратегия за българите зад граница.
каре
През миналата година агенцията е издала удостоверения за български произход на 7800 кандидати, а около 25 хиляди са напуснали страната ни от отчаяние. 1 милион българи са се изнесли от България през последните 8 години, сочат данните от доклад за младежта, обсъждан от правителството. Според него около 400 000 българи, от които 150 000 младежи на възраст между 20 и 29 г., смятат да напуснат България през идните 10 години.
|
