Преди парламентарните избори по установена вече традиция прокуратурата ще се пробва да пренареди поне част от кандидат-депутатските листи. Висши магистрати вече предупредиха Иван Костов, че ще му поискат имунитета, за да го разследват. Откакто започнаха делата срещу столичния кмет Стефан Софиянски, вече вървят залагания колко души с висящи наказателни дела ще бъдат включени в кандидат-депутатските листи.

Защото кандидатите за народни представители получават автоматично имунитет с вписването на листите в ЦИК. Следователно след 25 май (ако изборите са на 25 юни) българската политическа класа получава имунитет. Това е един месец преди изборите, тогава става вписването.

Така че прокуратурата очевидно няма да успее да ги лиши от участие във вота през юни, но със сигурност ще разшуми около тях.

Още преди парламентарните избори през 2001 г. главният прокурор Никола Филчев отправи искане до Конституционния съд да обяви за противоконституционен текста в Закона за избиране на народни представители, който слага чадър над устремилите се към Народното събрание. Тогава Филчев посочи, че това противоречи на конституционния принцип за равенство на гражданите. Имунитет може да въвежда само конституцията, а не друг отделен закон, бе мотивът на главния прокурор. Още тогава изтъкна, че атакуваният текст може да осуети разследването на престъпленията, включително и на тежките.

В становище до КС тогавашното правителство, ръководено от Костов,



се противопостави на главния прокурор



Ако няма имунитет за кандидат-депутатите, може да се стигне до "необосновани обвинения", които да окажат влияние върху изборните резултати, прогнозираха още тогава от екипа на Костов. Не само те, но и други политически сили, в чиито редици имаше разследвани, обявиха, че прокуратурата и самият първи обвинител се опитват да регулират изборния процес и да преподреждат кандидат-депутатските листи. Висшият адвокатски съвет, който също бе страна по делото, подкрепи Филчев. Мнозинството от конституционните съдии обаче приеха, че текстът от изборния закон не нарушава конституцията, и отряза главния прокурор. Тогава съдът се разцепи и само два гласа не достигнаха висшите съдии да се произнесат в негова полза. 5 от общо 12 съдии застанаха зад Филчев. Но 7 техни колеги обявиха, че атакуваната норма е "гаранция за свободното осъществяване на активно и пасивно избирателно право".



Сега в рисковата група са поне няколко души



Първият е столичният кмет Стефан Софиянски, който обяви, че ще се кандидатира за депутат. Срещу него има няколко дела, включително и в съдебна фаза. Кметът е уязвим и по друга линия - Общинска банка и Любомир Павлов. Това дело не зависи от имунитет и дава добра възможност за натиск върху Софиянски, а и изобщо върху т.нар. дясно.

В момента, в който Софиянски влезе в кандидат-депутатската листа и тя да бъде регистрирана, всички дела автоматично ще трябва да бъдат спрени. Съществува възможност и друг човек с няколко дела да бъде кандидат-депутат - бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, който е в Демократи за силна България, начело с Иван Костов. Ексшефът на НСС вече има една присъда, но тя е само на първа инстанция. Която вчера бе отменена от Апелативния съд.

При всички положения, ако той бъде регистриран като кандидат-депутат, делата му също ще бъдат спрени.

Ако и Софиянски, и Атанасов станат депутати, 4 години срещу тях няма да се водят наказателни производства, включително и тези, които са вече в съдебна фаза.

В момента е интересно дали и срещу колко лица, които са евентуални кандидат-депутати, прокуратрата ще образува наказателни производства. Заканата към Иван Костов бе ясна - до момента срещу него има само проверка, но бе обещано до месец тя да прерасне в дело.

Драмата на политици и магистрати, улисани вече в предизборна треска, им пречи да видят един доста по-опасен парадокс, заложен в действащата от 1991 г. насам българска конституция.

Според нейните разпоредби за народни представители може да бъдат избирани и хора, осъждани и излежали присъди за тежки умишлени престъпления. Това ще рече, че



в парламента могат да влязат и хора

с присъди за убийство



Или пък са били признати за виновни за няколко изнасилвания. Или - осъдени за шпионаж, или за издаване на държавна тайна. Единственото конституционно ограничение е кандидатите за народни представители да не излежават в момента наказание "лишаване от свобода". Това ще рече - по време на изборите да не са в затвора.

На пръв поглед нормата на основния закон, според която за народен представител може да бъде избран всеки, който няма други гражданства (освен българско), навършил е 21 години и не е поставен под запрещение, е демократична. При малко по-задълбочен анализ обаче излиза, че тя е прекалено либерална. Може да е някак естествено осъдени за тежки престъпления да имат право да избират, след като са изтърпели наказанията си. След затвора те отново стават редови граждани със съответните права и задължения.

Не е така обаче, когато се отнася до възможността същите да бъдат и избирани за народни представители.

Според същата конституция България е парламентарна република - Народното събрание би трябвало да е най-висшият орган в страната. Това гарантира определени правомощия на самите депутати - на законодателна инициатива, на право на парламентарни питания, на участие в комисии, на достъп до класифицирана информация и т.н.

Затова е някак абсурдно конституцията да позволява дори хипотетичната възможност осъден за шпионаж, или за издаване на държавна тайна, да може да бъде депутат.

Действащият закон за избиране на народни представители не предвижда такова ограничение. Аргументът е, че липсва и в конституцията. Подобна бариера не съществува и за магистратите в основния закон. Но в закона за съдебната власт изрично е посочено, че следователи, прокурори и съдии не могат да стават хора, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, включително и ако са били реабилитирани по-късно. На същите условия трябва да отговарят и съдебните заседатели. Никой не може да стане и държавен служител, ако е бил осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Което означава, че и присъда за дребно хулиганство те препъва към поста на държавен служител или магистрат.

Наложително е в бъдещите промени в закона за избиране на народните представители да се запишат ограничения, които да не позволяват като кандидат-депутати да могат да се явяват осъждани поне за определена група престъпления. Ако се приеме, че това е в противоречие с основния закон, тогава нека се



пристъпи към промени на конституцията



Абсурдът не спира дотук обаче. Ограничения, свързани с осъждани лица, няма и за президента, вицепрезидента, конституционните съдии, министър-председателя и министрите. Това допуска за държавен глава да бъде избран човек, признат за виновен на цели три съдебни инстанции за тежко умишлено престъпление и излежал присъда. В случая опасността е доста по-голяма, защото става дума за почти изцяло мажоритарен избор. Може това да е преувеличена теория, но има и световни прецеденти, пък и български - как общественото мнение може да бъде преодоляно ловко и с достатъчно пари.