|
Няма как другояче да си обясним присъствието сред 24-те на песни от рода на "Аз знам", изпълнена от квартета Васил Найденов, Роберта, Орлин Горанов и Марияна Попова. Ужасът е двоен, защото тази
тромава песен в соцстил ала Муслим Магомаев,
с характерните дъъъълги вокални партии бе "пусната" от журито и във финала. Никой не може да ме убеди, че "Аз знам" е била оценена по някакви, дори и привидни, критерии. Парчето просто не става. И това ще си проличи при вота на зрителите през февруари, когато ще се избере песента, с която ще се представим на галавечерта в средата на май в Киев. "Търся теб" на трио "Релакс" пък бе "промъкната" от журито сред първоначалните участници в стряскащо нарушение на еврорегламента, изискващ парчетата да не са представяни публично преди октомври 2004 г. Аз обаче слушах "Търся теб" още лятос на "Бургас и морето", в чието жури често гастролират и някои от участниците в "авторитетното" от събота вечер. "Релакс" там не успя.
Има и друго. Очевидно повечето от композиторите, претендиращи, че пишат българската песен за "Евровизия",
въобще не са в час с фестивала.
А още по-отчайващото е, че и организаторите от българска страна, в случая БНТ, са на тяхното ниво. Само два от многото примери - от написания от сценаристите текст, който водещият Део чете, излезе, че през 1983 г. наградата бил спечелил "човекът Хери". Всъщност през тази година победи шведският квартет "Херейз" с "Диги лу, диги лей", които се превърнаха после в еврозвезди и дори гостуваха у нас, а БНТ (тогава - БТ) им записа и рецитал!
Двамата водещи, а и повечето изпълнители постоянно горещо благодаряха на "Евровизия", че най-после решили да включат България във фестивала и ни били поканили да участваме. Също глупост. В този фестивал може да участва всяка държава, чиято обществена телевизия е член на Европейския съюз на радио- и телевизионните организации EBU (БНТ е такъв от 1991 г.) и си плати таксата за участие. Защо БНТ не го е правила досега, си знаят само бившите й директори. Даже албанската телевизия праща свои песни там! Странното е, че при комунизма някогашната Първа програма (макар тогава да беше член на ОИРТ, а "Евровизия" да бе смятана за буржоазен клуб), излъчваше с охота на запис фестивала, а демократичната БНТ му наложи тотално ембарго след 1993 г.
Тези хора или досега не са гледали "Евровизия", или
са ги лъгали, че там се котират клубна музика
и тъжни балади, и то непременно изпяти на роден език (повечето български претенденти са тъкмо такива). Нищо подобно! Регламентът е такъв, че по време на галавечерта в Киев българите няма да имат право да гласуват за родната си песен, а чуждите зрители подбират фаворита си според твърде различни от нашите родни представи вкусове. Само вижте какви песни бяха избрани напоследък: кючекът на Сертаб Еренер от Турция "Всичко, което мога", но изпят на английски (2003г.), леко аранжираният украински кючек на Руслана "Диви танци" (2004) - също. Двете парчета после оглавиха и европейските попкласации за продадени сингли.
С две думи: търси се англоезично, стройно, стегнато парче със задължителни фолк забежки, с лесно уловима мелодия. Ако тези неща не са налице, то поне изпълнителят трябва да предложи крещяща скандалност, за да пробие, каквато сред нашите кандидати за "Евровизия" не бе забелязана (примерът е транссексуалната Дана интернешънъл от Израел, грабнала наградата с "Дива" на иврит през 1999 г. - месеци преди фестивала всички медии тръбяха, че си е направила операция на пола и еврозрителите вече бяха подгряти да я изберат, даже и да бе пяла ария из прочута опера). Или казано другояче - времената от 50-те до началото на 90-те, когато на "Евровизия" побеждаваха т.нар. "юровижън сонгс" (смес от френски шансон, италианска канцонета и австрийско "ойларипи") си отидоха тутакси, щом организаторите позволиха
песента на финала да се избира не от "авторитетни журита"
във всяка една страна, а от зрители по телефона.
Родните музиканти, за жалост, още не са разбрали това и са на път да повторят злополучния опит на други държави, които някога направиха дебюта си на "Евровизия".
В първите си участия Русия прати точно кахърни балади на руски, изпяти от разни регионални величия (Филип Коркоров с "Вулкан" - 1995 г.; Ала Пугачова с "Примадона", 1997г.) и се провали с гръм и трясък. Сега руснаците вече знаят и участват винаги или със скандални певци, или поне с пеещи на английски ("ТАТУ" - "Не верь, не бойся, не проси", 2003г.; Юлия Савичева - "Белийв ми", 2004г.), заради което напоследък са все в челната десятка на победителите. Трябва да се знае и, че в Киев всъщност ще има две фестивални вечери, а телевизиите ще излъчат само втората. Едва класираните на първите 24 места песни от първата вечер ще се доберат до участие във финала, който ще гледаме.
От 24-те български песни, показани тази събота, обаче на повечето от изброените от мен по-горе критерии, според скромното ми мнение, отговаряха само пет, първите две от които "авторитетното жури" изхвърли на боклука: "Покажи ми" - Дони и Нети; "Кисин йо липс" - Сашка Витал (българска емигрантка в Швейцария, поради което очевидно в час с вкусовете на юровижън - зрителите); "Ако има рай" - Графа; "Открий ме сега" - "Мелъди"; "Единствени" - Слави Трифонов и Софи Маринова.
Недостатък на повечето песни е, че са на български. От четири години насам, когато фестивалният регламент допусна всяка държава да представя песента си на английски, изпълнители дори от страни - ревностни патриоти по отношение на езика, като Турция и Франция, предпочитат
да пеят на алфабета на глобализацията.
Защото знаят, че така ще ги изберат и в Исландия, и в Израел, и в Хърватска. Защо бе премахнато задължителното изискване на фестивала "Евровизия" да се пее на родния език? Основният мотив, изтъкнат от доста държави, бе, че за 50-те си издания победители на финала са били в повечето от случаите изпълнители, идващи от англоезични държави. Рекордът е на Ирландия, която само през 90-те печели конкурса четири пъти. През 1996 г. слушах как един исландец се измъчваше с някакво хаус парче на неговия си език. Звучеше зловещо. Също, както може би зловещо, би прозвучало за неговите уши нещо подобно на български. Горкият исландец се класира последен.
Преди тази поправка с изискването за езика се получаваше следната картина. За френското парче най-много гласове идваха от френско говорящите Белгия, Швейцария и Монако. Кипърците задължително даваха гласа си за песента от Гърция, както и гърците - за Кипър. Норвежците постоянно избираха певците от братската им Швеция, а самите те бяха вечни аутсайдери, понеже даже и шведите не гласуваха за неразбираемите им норвежоезични песни. Огромната турска диаспора по Немско звънеше нонстоп на телефоните и правеше и невъзможното, че Германия да гласува твърдо за песента от Турция. Македонци, хървати и босненци дружно пък избираха песните на сръбски, независимо от кой точно край на бившата югофедерация идват (Сърбия поднови участието си едва миналата година, тъй като EBU замрази членството на РТС в началото на 90-те, уж поради бюрократични причини, породени от разпадането на Югославия, а на практика по нареждане на няколко западни държави, заради омразния им Милошевич). Накрая като се сумираха точките от целия континент
най-отгоре все изскачаше песен на английски.
Обикновено от Ирландия. В мига, в който английският стана разрешен и за останалите участници, ирландските песни спряха да печелят, а първите места вече се заемаха от "новите" англоезичници от Турция, Украйна, Латвия...
Това показва историята. Дано зрителите поне, за разлика от журито, успеят да изберат песен, която ще ни представи достойно на първото ни участие в "Евровизия" през май в Киев.
|
Иначе това с английския е пълна тъпня.Хора, разберете че в света все повече ще се цени различното а не шир-потребата. А наградките пак ще си ги дават на който си решат.
, нищо вече не може да ме учуди в Царството на слепите! 
Циркът обаче ще бъде пълен, ако журито наистина "оцени" голите ц..ци надписа върху тях на гоу-гоу мацките в парчето на Дони и Нети като "много" оригинални и провокативни.... 
