|
или томчетата с поезия "Априлски сърца"?
В село Ясна поляна, община Приморско, се намерил повод за сдърпване и покрай читалището. В това място на 10 км от морето, наброяващо малко над 500 жители, съществувало едно читалище - "Лев Толстой". Казва се така, защото в Ясна поляна (прекръстено през 1934 г. от Алан Кайряк) в началото на миналия век се поселили благородни заселници - български толстоисти.
Христо Досев, Стефан Андрейчин, Димитър Жечков и компания искали да живеят там в мир и хармония. Един от тях - младежът Георги Шопов, който пострадал за пацифизма си (отказал да носи пушка), дори си пишел с Лев Толстой и бил окуражаван от него. Освен това съществува версия, че старият Толстой, който напуснал имението преди смъртта си, се бил отправил към България, при последователите си, тъкмо към Алан Кайряк.
Както и да е, читалище "Лев Толстой" е правоприемник на читалище "Съзнание", основано през 1926 г. То е регистрирано като юридическо лице през 1997 по закона за читалищата. Благодарение на ентусиазма на заселниците от София - семейство Амалия и Христо Рачеви, както и на местния интерес,
то скоро процъфтява
Сградата на културния дом е ремонтирана, събрана е богата сбирка, спечелен е проект по програма "Матра" и Американската агенция за международно развитие за 15 000 лева. Оборудва се туристически информационен център, провежда се международна писателска среща с участието на правнука на Лев Толстой, Владимир Толстой, директор на музея "Ясна поляна" в Русия, който лично посещава събитието и става почетен член на ИК за създаване на музей и в българската Ясна поляна.
Всичко изглежда наред. Но през 2003 г за кмет на селото е избрана Стоя Янчева, а дотогавашният кмет Дафина Тодорова губи. Интригата е там, че Дафина Тодорова си остава председател на читалището. А общината и читалището са на селския площад, редом до скромния паметник на Толстой.
Двете жени не питаят симпатия една към друга, казано меко.
Започват разправии. Читалището от една страна не желае "да струва ихтибар" на новата кметица, а тя, от друга страна, запечатва вратата на библиотеката и сменя бравата на централния вход на сградата на читалището. Периодично изключват електрическото захранване, и т.нар. "Туристически информационен център" не може да работи. В битката с решаващ ход се намесва кметът на Приморско Димитър Димитров. От ноември 2003 г. той спира субсидията за читалището. Как така,
ще каже някой, не е законно!
Работата е там, че той пренасочва субсидията към "правилните хора" - на новата кметица. Защото "правилните хора" си правят свое читалище - "Лев Толстой 2004". Субсидията, предвидена за "Лев Толстой" - 1, отива в "Лев Толстой" - 2. Не че тя е много, но пък хич без заплати кой работи...
И това не е законно, но ние не сме съд, а законът се оказва флегматичен фактор в епичните селски баталии.
В момента е така: едното читалище, старото, прави например импозантна изложба в Бургаския свободен университет - "Българската толстоистка колония Ясна поляна и Л. Н. Толстой".
Поздравително писмо праща Владимир Толстой - правнукът на класика. А кметицата дори не е поканена. Тя и хората й работят с другото читалище - фитнес-зала, хор, библиотека (междувременно библиотекарката е придърпана от едното място в другото по простата сила на финансовата зависимост).
Съперничеството дори можеше да е от полза, ако движещата сила не беше неприязънта. А в подобна неприязнена обстановка не пристигат канадските гости с Кузма-Джон Тарасов, историограф на американските духоборци, нито е възможно да се организира новата писателска среща...
Отиваме да видим тия родни хубости, и право в кметството.
Г-жа Стоя Янчева ни посреща в затоплена канцелария,
и представя своята версия на разкола
Тя се чувства засегната отдавна. Показва защо. В брошурата, издадена за писателската среща още преди две години, са подхвърлени пренебрежителни думи за някаква "първосигнална учителка", която се е кандидатирала за кмет и обещавала предизборно да "изхвърли всички чужденци и софиянци от селото", писано от Хр. Рачев. Тя отнася тези думи към себе си. Пък по време на предизборната борба Дафина Тодорова била рекла: "След като аз съм кандидат-кмет, друг кмет няма да има!" Стоя Янчева я чула да казва: "Мигар ще се дадем на тия боклуци!"
Може да е тъй, може не, но какво има общо с това авторът на "Война и мир" и скромното читалище, носещо неговото име, аз не проумявам. Г-жа Янчева разяснява. Става дума за власт и влияние, макар и в махленски мащаб.
Тлеещите страсти между двете амбициозни дами, които се изразяват в "Тя каза веднъж на площада ей така", "Тя спря тока в читалището", "Тя не дойде въпреки писмената ми покана в кметството, за да уточниме субсидиите"; "Тя е накарала някого да заключат читалището, когато вътре имаше деца, и те не можеха да излязат, едва не умряха от страх"; "Не ме поканиха, когато дойде делегацията от Русия", "Тя отпуска дърва само на хората, които са й послушни, и са с нейното читалище"; "Заключвахме вратата, щото вън работеха затворници, да не стане беля", "Как да я поканиш, тя излъчва отрицателна енергия"; "Те не се събират, не си провеждат събранията, не отчитат приходи от билети", "А те не умеят да работят с компютри, нищо не разбират, един проект не са спечелили", "Тук имаше факс и телевизор, изнесени са"; "Имаше телефон, взеха го и даже сметките му не са платили"...
Докато говорим с кметицата, тя ме развежда около кметството. Извършен е ремонт,
площадът и градинката отзад са добили спретнат вид
Влизаме в "Лев Толстой 2004". (То е в същата сграда, в която е "Лев Толстой".) В една заличка играят тенис, има оборудван с щанги и уреди кът. Влизаме в библиотеката. Библиотекарката Златка Георгиева скача на крака притеснена, кметицата я пита:
- Кажи защо се премести при нас?
Смутената жена се запъва, но отвръща:
- Ами...заради заплатата.
Тоя отговор не е точно очакваният, и Янчева продължава:
- А при тях как беше?
- Ами, имаше проблеми.
- Какви проблеми?
- С парите... с книгите...
- Обичам хората да си кажат нещата както са, а не аз да обяснявам! - тържествува Янчева.
Показва ми дебели албуми със снимки, направени откакто е регистирано новото читалище. Пеят баби с носии, откриват се изложби.
И двете страни в конфликта имат дебели папки с писма - до главния прокурор, до областния управител в Бургас, до кмета на Приморско, до министъра на културата, до Стефан Данаилов, до окръжната прокуратура в Бургас.
Всъщност какво искат двете дами? Кметицата явно би искала да има едно читалище - второто, а опонентката й да замълчи. Опонентката й пък иска да се превежда субсидията за читалището-титуляр, и новият кмет да не иска да ръководи всичко. По закон кметът не може да се бърка в работата на читалището, пък и две читалища в такова селце наистина са много. От друга страна, кметът все пак си е кмет, и би трябвало да знае какво се прави в селото му, особено когато е свързано с туризъм и международни прояви.
Мисля си, че видяно отвън, всичко е смешно и неприятно. Мисля си какво би казал Толстой, ако можеше. Много свои сентенции той започва с думите: "Стоит только людям сговориться... - "Само ако хората се договореха..."
Ако се договореха, би трябвало да е така: Читалището си е едно и го управляват избраните от общото събрание настоятелство и председател. То си провежда дейностите. А при важните прояви кани кмета официално - нека дръпне реч, нека се похвали със селото си.
Възможно ли е? Едва ли. Докато гледам паметника на Толстой пред общината, си представям как са го уловили - кметицата за брадата, а бившата - за постамента, и го теглят към собствената правдица...
А бедният класик е последната глава в света, достойна за такава кинематография.
|
|
|
