Преди няколко дни американският посланик г-н Пардю заяви в Кърджали, че етнически партии нямат място в българския политически живот.

И за да не си помисли някой, че става дума за "Оборище" на Тошо Пейков или за Партията на жените, обясни, че българските турци вече са достатъчно социално разслоени и затова всеки социален слой трябва да си потърси партията, която ще защитава правата му. Бедните - в БСП, а малко средно и много богатите - в партиите от десния спектър. Там поне изборът е голям, особено след случилото се в СДС и НДСВ в последните седмици.

Българските турци гласуват, както е известно, за ДПС. Посланик Пардю като всеки посланик говори това, което правителството му иска да се чуе в страната, в която е изпратило съответния посланик. Означава ли това, че правителството на САЩ е решило, че ДПС трябва да изчезне от българското политическо пространство или поне от парламентарно представените политически сили? Очевидно е, че точно това означава.

Какви могат да бъдат



причините за тази промяна в позициите на САЩ



спрямо една партия на турското малцинство в България? Сега можем само да гадаем. Може да бъде разбирането, изкристализирало след 11 септември. След Афганистан и особено след Ирак всяка мюсюлманска организация е опасност за САЩ, особено в страни, с които Америка е във военен и политически съюз. Може да искат да отстранят единствения потенциален съюзник на БСП (а и на всяка друга партия), желаеща да управлява пълен мандат, без да разполага с пълно свое мнозинство от 121 депутати. Факт е, че след една година, когато са парламентарните избори, няма да има българска партия, която сама или в коалиция, без ДПС да създаде стабилно парламентарно мнозинство.

Макар че не е много за вярване, може би САЩ искат да наложат у нас истинска демокрация. Факт е, че без гласовете на турците - български граждани, живеещи в Турция, ДПС не би могло да премине 4-процентова бариера. Но колко

демократични са избори за български парламент във физкултурен салон в Бурса или Истанбул, охраняван от турска полиция и при липса на истински застъпници на останалите български политически партии?! Естествено е, че в

протоколите ще бъдат записани толкова гласове за ДПС, колкото си поиска представителят на ДПС. Впрочем това ставаше и в много секции в България в селища с преобладаващо мюсюлманско население. Застъпници турци, членове на БСП, СДС, а и на НДСВ на последните парламентарни избори в един североизточен окръг, където и аз участвах, ми казваха, че тези партии са имали в някои турски селища от 15 до 20% от гласовете, но за да не живеят след това (казано най-меко) в дискомфорт, са подписали протоколи, в които тези проценти са били силно намалени. Що се отнася до общинските избори, всички помним последните "екскурзии" в деня на изборите.

Лидери на ДПС гневно протестираха срещу изявленията на посланика и заявиха, че не смятат партията си за етническа, тъй като в нея членували 6000 българи. Тогава интересно защо те протестираха, а не например Тошо Пейков

или Весела Драганова. И защо при наличието на толкова българи в партията



всички депесарски депутати са с турски имена



Да си говорим откровено. ДПС си е етническа партия

на турското малцинство в България. Архитектите на политическото пространство у нас, назначени от Буш и Горбачов след мирния договор в Малта от декември 1989 г., да формират системата на политически партии, имаха за разлика от Полша или Унгария един специфичен проблем - турското малцинство, броящо тогава около 9 процента от населението на страната. То бе натрупало огромна негативна енергия, резултат от насилията над българските турци във възродителен процес. Тази енергия можеше да бъде насочена от екстремисти към сепаративни действия, съпроводени с неизбежните етнически размирици и кръвопролития от югославски тип. Затова въпросните архитекти създадоха етническа партия за

българските турци, формирайки и ръководство от отлични и добре подготвени офицери и сътрудници на елитните Първо и Второ управление на ДС. Момчетата изпълниха блестящо задачата си, насочвайки енергията на малцинството в руслото на демокрацията и старателно отстранявайки всички екстремисти от типа на Аден Кенан или Ахмед Молла.

Ето защо мисля, че



обществото трябва да бъде благодарно за дейността им досега,

а за петдесетгодишнината си Ахмед Доган да получи "Стара планина". Той и съратниците му наистина имат сериозен принос в липсата на етнически сблъсъци и сепаративни опити в трудните години на прехода.

Но изглежда дотук. България след няколко дни става член на НАТО, а на практика е и в Европейския съюз. Страна, в която няма или се нарушава поне едно човешко право, не може дори да кандидатствува за тези две организации.

Съществуването на ДПС се обезсмисля от тази гледна точка, а социална функция партията не би могла да има. Поради простата причина, че интересите на турчин - собственик на фабрика, не могат да бъдат еднакви с интересите на

наемните му работници турци. При тези обстоятелства очевидно е, че ДПС би могла да бъде по-нататък само партия рекетьор на останалите политически сили, ако мълчаливо, както досега, се остави да вписва в избирателните протоколи гласовете на всички избиратели турци. Грешките на ДПС, опитвайки се да опази уникалното си положение да се занимава и решава еднолично делата на българските мюсюлмани, станаха неизбежна закономерност. Грубото налагане на кандидата на ДПС за главен мюфтия,



"екскурзиите" по общинските избори



и може би най-вече опитът на ДПС да даде гражданство на милион и половина турци (доброволно изселили се и потомците им през 1944-1978 г.) уплашиха първо Европа (спомнете си един скорошен коментар на Ройтерс), после САЩ.

Любен Дилов-син тревожно, но неточно отбеляза, че с тези гласове ДПС ще стане втората партия България. Първата ще стане, Любене, защото последните избори показаха, че никоя партия в България повече няма да събере дори 1 милион гласа, БСП получи 680 000, СДС - 370 000, и т. н., но все

надолу от тези числа.

ДПС много лесно може да бъде отстранено от политическата сцена, като се забранят гласуването в чужбина и "екскурзиите" в избирателния закон. Ако са умни момчета от ръководството на ДПС, трябва да си вземат ордените за наистина добре свършената работа в годините на прехода и да се пръснат овреме из другите политически партии. Никой не е спечелил и скоро няма да спечели битка с Европа или правителството на САЩ. Рекетът с етнически размирици вече не е валиден - в страна, членка на НАТО, не се признават борци за свобода. Всеки, вдигнал оръжие, дори за относително справедлива кауза, се квалифицира като терорист.

Ако не вярват, може да попитат кюрдите, баските, ирландците, корсиканците...