Освободиха Ирак и го юрнаха на избори. Нас ни освободиха на 9 септември 1944 и на 18 ноември 1945 ни юрнаха на избори.

В Ирак кандидатите са анонимни, за да не ги гръмнат; лозунгът е "Гласувайте, че да си отидат окупаторите!" Де и нас да ни бяха агитирали така.

От 1934 нататък, при цар Борис III не бе имало избори. През 1945, въпреки че агитацията включваше бой в кауша, опозицията спечели с бялата бюлетина. Но обявиха победа за винено-червената бюлетина на ОФ. После - 45 години пародии на избори. Сега, на 25 юни 2005, ще избираме между разноцветни клонинги на номенклатурното потомство. Не го казвам със злоба, аз не се препитавам от лозунги за лустрация.

Преди онези избори през 1945 У. Чърчил ни бе наричал the soft underbelly of Europe - мекото подкоремие за проникване на съюзническите дивизии в континента. Но, вместо на Беломорието, те дебаркираха на о-в Сицилия през юли 1943, а Борис III умря на 28 август, ден на пълно безветрие, което наричахме щил, и около голата електрическа крушка, висяща от тавана, кръжаха 17 мухи и морето беше гладко като тепсия и прозрачно, колкото вие никога не ще го видите, защото не можете да видите Месемврия, преди да бе станала Несебър.

На 6 юни 1944 Айзенхауер започна десанта в Нормандия. В Анкара и Кайро премиерът Ив. Багрянов (1 юни - 1 септ. 1944) установи контакт с англоамериканците. На 2 септември го смени К. Муравиев и на 6 септември обяви война на Германия, но на 5 септември СССР бе обявил война на България и на 8 септември червеноармейците форсираха Дунава. Нямаше деветосептемврийско народно въстание, имаше издевателства и грабежи, убийства на невинни и на виновни за предишни зверства.

Когато неоконите (неоконсерваторите) на Буш подготвяха инвазията в Ирак, аз все си мислех, че е блъф. Бях изпил достатъчно арак в Ирак, за да зная какво ще стане след една инвазия. Казвах си:

Щом аз зная, САЩ знаят 300 пъти по-добре от мен. Техните възможности да събират информация са 30 хиляди пъти колкото моите. Аз съм по-умен от средния американски разузнавач най-много сто пъти, не повече. Е, добре - 30 000 : 100 = 300.

Не познах. Събитията не се развиха според прогнозата ми. Не я написах черно на бяло, защото знаех девиза на Сам Голдуин (от "Метро Голдуин Маер"): "Никога не прави прогнози, особено за бъдещето".

Девизите на САЩ са два. Второто мото го приеха през 1956. То гласи: In God We Trust. Има го на щатските пари, а доколко трябва да се уповаваш на долара, сам решавай.

Предишното мото е с благородно потекло. То е от 1776 и гласи "E pluribus unum". Което не значи "един автобус", а "от многото - един" (един съюз от 13-те щата). Злите езици говорели, че тези думи бащите-основатели ги били научили от рецептата на Вергилий за мешана салата. Злобари. Девизът на САЩ е хубав. При това неоконите могат да си го превеждат в смисъл, че един от всички сал' американецът е неподсъден арбитър, както го задължава благородният девиз, ноблес оближ...

Ноблес оближ значи благородникът се облизва, казваше моят съученик Веско Алексиев. Така го бе превеждал баща му, хумористът Райко Алексиев, още преди онзи летен ден, когато морето беше гладко като огледало и прозрачно, колкото никога няма да бъде.

Но как така неокони? Хем нови, хем консерватори. По ги разбирам класическите консерватори. Като Жозеф дьо Местр, като Едмънд Бърк. Като лорд Солсбъри, който казвал, че всяка промяна е към по-лошо, така че не променяй. Ако нещата не вървят, ще ги влошиш. Ако вървят, защо да ги променяш?

За втория си мандат Буш се закани, че ще продължи да променя. Лошо. Но от лошото понякога произлиза хубаво, казваше Джони Карсън (който умря онзи ден) и поглеждаше надолу в свое дясно (там извън кадър беше пепелникът с димящата му цигара). Две са възможните хубавини:

1. Пхенян и аятоласите да станат по-сговорчиви, след като се убедиха, че екипът Буш е способен да поема риск над разумния. Те щяха да се успокоят, ако неоконите признаеха провала си в Месопотамия.

2. Паузата в трансатлантическото единодействие да ускори приобщаването към ЕС на европейците, които останахме зад желязната завеса, понеже навремето съюзниците не изтърбушиха Райха откъм мекото подкоремие на Европа, а през Сицилия и Нормандия. С две думи: ЕС интеграция. Девизът E pluribus unum!

А пък в Чешкия клуб класикът Александър Балабанов, като си разля чашата, каза: Dum non sobrius, tamen non ebrius. Нивга трезвен, но и никога пиян!

Страхотен девиз. Но не беше девиз. Той знаеше колко глупаво е да имаш девиз и да питаш някого "Кой е Вашият девиз?" Човекът просто се скара на себе си, че ми оля костюма от английски шевиот.