|
- Г-н Илм, от колко години сте в България?
- Тук съм шеста година - от януари 1999 г., когато започнах работа по програма на Кредитанщалт фюр Видерауфбау. След това работих по програми на Европейската банка за възстановяване и развитие. В ПроКредит Банк съм още от нейното създаване през 2001 г.
- Говорите български (разговорът се води на български - б.а.). Защо решихте да научите езика ни?
- От една страна, ме стимулира непрекъснатият контакт с клиентите, с колегите и сътрудниците. А от друга - още в университета съм изучавал славянски езици - български и руски. Така че, идвайки тук, донякъде владеех български. Освен това вече бях работил три години в Русия. А руският и българският са много близки и това ме улесни.
- Как се промени България според вас през този период?
- Когато дойдох тук, България малко изоставаше в развитието си спрямо други държави. Навярно конфликтът в Югославия оказваше влияние, а може би и една от причините беше и финансовата криза в страната от 1996 г. Но през последните няколко години, и особено с ясната перспектива за влизане в ЕС, страната се развива много динамично.
- С какво се отличават хората тук?
- Прави ми впечатление голямата толерантност у хората. За разлика от бивша Югославия тук нямаше напрежение между различните етнически групи. Като цяло хората са много толерантни.
Освен това младите хора са творчески натури и изцяло "отворени" за нови идеи. Те са добре обучени и високоинтелигентни, имат желанието да се развиват. Затова работата ми с тях е удоволствие.
- Как усещате регулаторната среда у нас?
- Най-общо казано: "Има и слънце, и тъмни места". Забелязва се положителна тенденция в посока на прилагане на европейските стандарти, но има и какво да се желае.
Във връзка с нашата работа най-голямото ни желание е по-бързо да се развие съдебната система в посока към по-надеждна и ефективна защита на кредиторите. Това може още да се подобри.
- Споменахте, че сте бил в Русия. В кои други държави сте работили и къде е България в сравнение с тях?
- Всяка държава има своя история и особености. Може би най-голямата разлика идва от това, че бизнесът в България започна да се развива със закъснение, но сега това става с много бързи темпове. И невинаги фирмите успяват да създадат съответните вътрешни управленчески структури, които да управляват ефективно този процес. Т.е. вижда се една "патриархална култура".
Имам предвид дори и по-големите предприятия - те трудно могат да се управляват от двама-трима, а понякога и от един човек. Трябва да се въведе съответната делегация на правомощия, нива на контрол и планиране. За съжаление, не всички предприятия са достигнали до равнището, което е необходимо, за да успяват в това развитие.
Планирането е отчасти краткосрочно. Често липсват представи за средносрочно развитие, да не говорим за дългосрочно развитие или перспективи. Предполагам, че бизнесмените вече са осъзнали тази необходимост, но ще е нужно време, за да е налице планиране за по-дълги периоди.
- А как се работи с българи?
- Много добре. Вече споменах, че хората са отворени за нови идеи и нямат закостеняло мислене. Освен това те са много колегиални и в колектива няма търкания и завист, а по-скоро всеки работи за всеки. Работната атмосфера тук е много приятна.
- Българите са добри колеги, а добри получатели на кредити ли са?
- Да, те са надеждни и коректни. Независимо дали става дума за по-малки или по-големи фирми, те имат доста висока култура - погасяват кредита си навреме. Ако се случи да закъснеят с вноските си, ни информират предварително.
- Доколко е развит пазарът на банкови услуги у нас?
- От "почти нищо"през последните няколко години се получи "всичко". За развитието на банковата система допринесе приватизацията в сектора, с което навлязоха чужди институции, които донесоха нови технологии и продукти. Добре беше, че след кризата бяха въведени по-големи рестрикции.
Само като погледнете как се разви през миналата година потребителското и ипотечното кредитиране. Преди беше почти невъзможно да получите, без да попълните куп документи, и накрая да имате късмет да бъдат одобрени. Сега такива кредити се рекламират и отпускането им става много по-лесно. Политиката стана много либерална.
Но има и положителни черти. Да вземем само спестовните продукти, дебитните и кредитните карти. Вече по електронен път може да се плащат и комунални услуги. Силно развитие се наблюдава в цялата гама продукти, които правят живота на потребителя по-лесен и по-приятен.
- Споменахте, че режимът на кредитиране е либерален. Какви са рисковете от това?
- Мисля, че рисковете вече са налице и въпросът е в тяхното управление. Примерно до лятото нямаше кредитен регистър за малките кредити. Сега той е достъпен онлайн и това намалява риска при кредитирането.
Много често се случва при проверка да се окаже, че кандидатът за кредит е свръхзадлъжнял. Виждаме, че някои клиенти вече са на "ръба" на задлъжнялостта, която могат да поемат. Има и свръхзадлъжнели домакинства. Може би това е един етап на развитие, през който трябва да премине страната.
- Очаквате ли кредитирането да се окаже заплаха за възникване на системен риск?
- Не. Дори не очаквам да се превърне в проблем на ниво конкретна банка. Според мен проблемът е повече за потребителите - често има повече желание, отколкото разум. Затова те оценяват платежоспособността си по-високо, отколкото е в действителност. Задачата на банката е да регулира това по-добре. За сектора като цяло няма системен риск. Има добра регулативна база и механизми за контрол. А и самите банки са разнообразили "портфейла" от клиенти.
- Какви са очакванията ви по отношение на кредитирането, предвид мерките, които бяха въведени и които предстои да бъдат предприети?
- Трябва да разграничим потребителското и ипотечното кредитиране от кредитирането на предприятия. За фирмите влизането в ЕС означава и прилагане на европейски норми. Което означава, че предприятията са задължени да инвестират сега. Ако не го сторят в момента, рискуват да бъдат изместени от бизнеса в бъдеще. И естествено им е непосилно да се справят само със собствени средства, а са им необходими и заеми.
Затова очаквам нарастване на кредитите. Надявам се, че няма да бъдат въведени административни мерки, които да засягат кредитирането като цяло. А напротив - мерките да бъдат целенасочени и да спират развитието там, където рискът е прекомерно голям, като потребителското кредитиране например.
- Прогнозирате ли консолидация на банките?
- Това е факт. Първият пример е Биохим и Хебросбанк. Това развитие се наблюдава навсякъде по света. Маржовете се свиват и бизнесът трябва да бъде по-ефективен. Мисля, че процесът ще продължи.
- Как ще се отрази върху банковата система приемането на страната в ЕС?
- Въздействието със сигурност ще бъде положително. В бъдеще ще се наблюдава по-голямо присъствие на чуждестранни инвеститори и като цяло ще се уеднаквяват условията с тези в ЕС. Новите критерии за капиталова адекватност предстои да влязат в сила. Тук тя е 12%, а навън е 8% и това създава възможности за по-широк бизнес. Мисля, че и кредитният рейтинг на страната още ще се повишава и това ще намали цената, която плаща потребителят за ползваните банкови услуги. Виждам само позитивни последици.
- Как конкуренцията между банките за привличане на клиенти се отразява върху рекламните им бюджети?
- Прави ми впечатление, че в София например едва ли не всеки втори билборд е нает от банка. В друга държава едва ли ще видите толкова много банкови реклами. В момента има явно изразена битка за пазарни дялове, което е нормално и е позитивно за потребителите. Погледнете тарифите на банките - всичко се предлага почти за "без пари". Мисля, че това ще продължи още известно време и институциите ще заделят много средства за реклама с цел да привличат клиенти. Но след това, мисля, не хубавата реклама ще бъде решаващият критерий за избор на банка, а качеството на услугите. Но още не може да се каже кога ще завърши битката за пазарни дялове.
- Т.е. в момента протича преразпределение на силите и позициите в сектора?
- Не бих казал преразпределение. А по-скоро е първоначално разпределение. България е все още далеч от ситуацията, когато всеки гражданин има банкова сметка. В Германия например човек без банка все едно не е човек. И там нито една институция няма право да откаже да открие сметка на клиент.
