|
Не, това не е Бойко Борисов. А неговият началник - вътрешният министър Георги Петканов. МВР-шефът напоследък удря в земята по активност всички други, та дори и Соломон Паси, който сега е в апогея си с влизането ни в НАТО.
При това Петканов гради новия си образ и рейтинг досущ по примера на генерала на народа. Въпрос на време е да се разбере дали това е за добро и дали важи правилото, че
всяка имитация често се изражда в гротеска.
Трудно може да се оспори тезата, че шефът на вътрешното министерство изживя истинска "личностна революция" в последните месеци. Сега той прави тома, за което кастреше Бойко Борисов само преди година. В интервю пред "Труд" от февруари миналата година, например, Петканов казва, "че е неприсъщо за един главен секретар да ходи по ревюта, детски градини и спортни прояви". Той на няколко пъти публично упрекна Борисов, че много говори, че се появява често по телевизията, че ходи навсякъде, че това не било работа на главният секретар, а и на ръководството на МВР като цяло. Когато говореше тези неща, Петканов го играеше сериозно. С редки изключения - например някои директни нападки срещу съда, той пресъздаваше образа на професора, на човека със знания, на мълчаливеца, на премислящия, неоперативния, спокойния, законотвореца. Той се изказваше само за международната дейност на МВР - колко споразумения били сключени, колко чужденците уважавали страната и вътрешното ведомство и други подобни. Безспорно се опитваше да страни от вътрешните проблеми, както на министерството, така и на държавата.
Точно тогава се заговори за остър конфликт между него и главния секретар на МВР, в който вървяха подозренията за ревност към високото доверие в Борисов, за представляване на различни лобита в най-тежкото за управление, но и най-апетитно откъм власт и информация ведомство, дори за поколенческо противопоставяне. Тази версия бе дълго дъвкана и в интерес на истината не може да не се отбележи, че
и двамата често я подхранваха с изявления и действия
През последните месеци обаче у вътрешния министър настъпиха резки промени. Той вече не напада публично главния секретар на МВР. Факт е, че и чисто кадрово в МВР е сравнително спокойно. Няма драми подобни на смeните на шефовете на архива във вътрешното ведомство и МВР-тил Серафим Стойков и Йордан Ковачев (промени, които обтегнаха отношенията между Борисов и Петканов), поне в момента няма кадрови натиск и върху директорите на националните служби.
Е, друг е въпросът, че вътрешният министър е в общи линии много по-спокоен от началото на министерстването си след като подмени фактически всички възлови ръководители на дирекции във ведомството - освен гореизброените, бяха сменени и шефовете на инспектората, на "Оперативно издирване", "Оперативно-техническа информация" и "Координация на информационно-аналитичната дейност", дори и на пресцентъра. Всъщност това са и най-важните места в МВР с концентрация на огромен обем информация и влияние. Истина е, че МВР-шефът все още не е овладял всички национални служби и фактически, но явно той се задоволява и с наличното.
И може би точно, защото усети, че има сигурен гръб и спокойствие,
Петканов започна много силна имиджова акция
Резултатите й се видяха в последните социологически изследвания, в които той е качил рекордно рейтинг и вече диша във врата на "рейтинговите" министри Соломон Паси, Милен Велчев и Лидия Шулева.
И макар повечето да свързват това единствено с предлагания и защитаван ревностно от Георги Петканов законопроект за отнемане в полза на държавата на имущество придобито по престъпен начин, изглежда не е точно така. Тук безспорно има и още някои "писти" за разсъждения. Така вътрешният министър оцеля след скандали за подслушвания и разработки, в които бяха попаднали имена на бивши високопоставени служители на МВР и дори действащи министри и депутати. Петканов успя да преодолее и изключително сериозната криза около т.нар. докладна записка на МВР за връзка на организираната престъпност с властта в България. Той - успешно или не чак толкова, излезе от натиска покрай масираните поръчкови взривове и убийства. В общи линии се справи и със "ведомствената опозиция" в НДСВ. В крайна сметка, но не и на последно място, Петканов се възползва и от направената през последните няколко месеца крачка назад в публичното пространство от страна на главния секретар на МВР.
И тутакси започна да надгражда поведение. Факт е, че
той стана особено популярен със законопроекта за конфискация
на престъпното имущество, което дори придоби гражданственост като закона "Петканов". Той започна да защитава това творчество със "зъби и нокти" като изобщо не пропускаше да каже, че то се подкрепя от почти 90 на сто от обществото. Нещо, което се нарича популизъм. Защото той винаги пропуска да каже, че всъщност и по-голям процент от хората са за смъртно наказание, но такова няма в българското законодателство.
Въпросният законопроект бе разкритикуван последователно от съдии, адвокати и представители на бизнеса, но пък бе подкрепен от интелектуалци. При всяко представяне на документа вътрешният министър винаги обясняваше, че той търпи промени, че е съгласен с част от противниците. В крайна сметка той го прокара през правителството и в момента проектът е вече в парламента.
Така или иначе Петканов се превърна в "знаме" на този законопроект. И колкото да е абсурдно на пръв поглед, той може да обере повече ползи ако актът не мине през парламента. Защото ще се превърне едновременно в "жертва" и в титулуван борец срещу мафията. Като примера си за подражание Бойко Борисов.
Другият ход на вътрешния министър е, че
започна да признава сериозни проблеми в системата на МВР
Той издаде ефектни заповеди, с които забрани на служителите на вътрешното министерство да употребяват алкохол по време на работа и на работното място, независимо от повода. Той даде указание и на пътните полицаи да проверяват всички хора от МВР за алкохол и да докладват веднага на началниците. Петканов пък пое ангажимента да уволни всички прегрешили. И в интерес на истината започна да го прави. МВР-шефът заговори и за сравнително масова корупция във ведомството му. На няколко пъти той нареди да се дадат пресконференции по темата.
Петканов започна да говори и за наличие на сериозна организирана престъпност, включително с имена и прякори. Нещо, което допреди това не беше правил.
Вътрешният министър тръгна да имитира и нещо друго от поведението на главния си секретар-
оперативността, действието, желанието да е навсякъде
Той се появи на пожара на Министерски съвет, а присъствието му бе белязано с мрачно изражение и видима ярост. От негови изявления после се оказа, че бил вбесен от журналистка, която вместо за пожара го питала на какви разноски са ходили полицейски шефове на мача "Ливърпул"-"Левски".
Вътрешният министър тръгна и на обиколки из страната. Напоследък често се забелязват съобщения, че той е ту в един, ту в друг град, ту в едно РДВР, ту в друго.
Петканов започнал и често да разказва вицове, твърдят от обкръжението му. В "Труд" той бе цитиран да развеселява депутатката Емилия Масларова в почивката на дебатите по вота на недоверие със следните шегички: "Взривовете повишават раждаемостта, защото будят хората посред нощ и те, като не могат да заспят ...". И "раждаемостта край гарата е най-висока заради свирките на влаковете".
Защо "теоретикът" Петканов се превърна в поведенчески клонинг на главния секретар?
Има няколко обяснения. Или е решил изцяло да овладее публичното пространство по темата "МВР", или се е почувствал наистина силен, или пък ситуацията във ведомството е "затишие пред буря".
Честно казано, сега ситуацията изглежда прекалено хармонична, за да е истинска.
|
