Всеки втори бизнесмен, спечелил обществена поръчка през миналата година, признава, че е платил за това. Около половината плащачи твърдят, че са спонсорирали успеха си със суми до 5 хил. лева, 1/4 от печелившите си признават, че са платили значително повече. Анкетираните се обединяват около извода, че цената на успеха е около 10% от сумата на поръчката, макар че в някой случаи подкупът бил достигал до 20%. На фона на тези изследователски открития, които доказват, че



корупцията е трайна практика



в разпределението на най-сочната част от пазара, където се търгуват големите заявки със сигурни платци в лицето на държавата, нейните ведомства и публичните дружества, парламентът зачете повторно проект на чисто нов закон за обществените поръчки. Откак бе приет през 1999 г., действащият закон е претърпял три промени и едно допълване, без да броим деноминацията. И нито една от тях видимо не е достигнала висините, която обещаваха още мотивите към първия закон - че ще се сложи ред във възлагането на големите доставки и поръчки, че корупцията нямала никакъв, ама съвсем никакъв шанс при обективната, честна и прозрачна процедура, която законът създавал. Дълбоко съмнително е и новият проект да стигне белязаната цел. Въпреки мантрата, че той бил чистокръвен европейски закон, съзвучен с препоръките на Европейската комисия.



Европа не е добрият пример,



когато става дума за обществени поръчки, а брюкселската комисия е най-съмнителният в света съдник по проблемите на честните тръжни процедури (поне докато не избледнее споменът, че предишният състав на комисията си замина именно след обвинения в тръжна корупция). С европейските директиви се оправдава например забраната в бъдеще обществени поръчки да се изпълняват пряко на стоковите борси - една забрана най-малкото странна, когато се касае за доставка на стоки, които по цял свят се търгуват именно на борсите (зърно, нефт, месо, масло, злато и пр.) За какъв търг и наддаване може да става дума, след като от пазарния закон за единствената цена е ясно, че такива стоки могат да имат във всеки момент точно една цена - борсовата. Всяка "тръжна" цена може да бъде само по-лоша от нея. Далеч по-добре ще да се поучим от американската практика в това отношение, защото тъкмо тя е признатият еталон за удачно ползване на стоковите борси при сделки с държавните запаси. От друга страна не ще отречем, че досега



доста "борсови" поръчки бяха за смях



и на гаргите, защото са познати случаи на стокови борси да са изпълнявани обществени поръчки за драстично несъпоставими (т.е. абсолютно "неборсови") стоки като компютри и автомобили. Сиреч става дума за нагласена и шита с грубата губерка далаверка. Самата злоупотреба обаче не може да е аргумент срещу доказал ефективността си механизъм, а само сигнал, че в режима на обществените поръчки зее дълбока пробойна. Тук трябва да признаем предимствата на новия законопроект - режимите и процедурите на обществените поръчки са описани значително по-ясно и точно. С положителен знак трябва да отбележим и повишаването на сумите, над които ще се прилага в бъдеще механизмът на обществените поръчки - макар че и след увеличението българските прагове са няколко пъти по-ниски от аналозите в Евросъюза.



Разбира се, ще имаме нова агенция,



която ще наблюдава и ще регистрира обществените поръчки. Засега с 30 чиновници - към двойно повече от досегашните специалисти по обществените поръчки в Министерския съвет. В бъдеще тази бройка ще се окаже крайно недостатъчна за трите дирекции на агенцията, камо ли за онези нови дирекции, които тепърва ще се създадат. Не е трудно да прогнозираме, че броят на обществените поръчки ще намалява (защото праговете се вдигнаха и още ще се качват), докато бройката на управляващите чиновници ще расте. Така ще намалеят и фиктивните търгове, и бутафорните фирми, които ги печелят. Обществените поръчки - както навсякъде по света - ще останат запазен сегмент за истински големите производители и търговци. И затова най-тежкото изпитание пред новия закон ще са



клопките на рутината



при която голямата риба неизменно е абонирана за голямата хапка от пазара. Това не премахва опасността от корупция и нечестна търговия, а само я измества от горния край на хранителната верига към низините. И днес 10% от фирмите заявяват, че са плащали подкуп, за да сключат договор с някой браншов титан. Колкото повече се стеснява кръгът на допуснатите до обществени поръчки, толкова ще расте и процентът на жертвите на междуфирмена корупция. Поне докато обществените поръчки заемат огромен дял от пазара, както досега.