С разрешение на прокуратурата бъдещата агенция за фискални разследвания ще може да внедрява тайни агенти в проверявани фирми.
Това е записано в приетия от правителството и предложен за гласуване в парламента закон за създаването на въпросната агенция, по-популярна като данъчна полиция.
Дотук всичко изглежда добре и нормално. Има обаче едно тънко обстоятелство, което прави картината леко абсурдна. И то е, че според действащият закон за МВР Национална служба "Сигурност" (НСС) и Национална служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП) също имат право да внедряват агенти във фирмите. Разрешението се дава от вътрешния министър или от съответните директори на служби.
Което ще рече, че в една компания могат да се съберат едновременно агенти и на НСБОП, и на НСС, и на данъчната полиция
без изобщо да знаят един за друг
Защото внедряването се прави с различни санкции, при висока степен на секретност. И не е изключено по някое време от много тайнственост да започнат да се разработват помежду си.
Защо това е напълно вероятно? НСБОП по закон има правомощия и задължение освен противодействие на корупцията, терора, наркотиците, незаконния хазарт, рекета, и разкриването и предотвратяването на престъпления в паричната, кредитната, финансовата, данъчната и осигурителната системи. Тоест задълженията й се припокриват в известна степен с тези на данъчната полиция. Или иначе срещата на агенти на двете служби в една фирма изобщо не е изключена. В същото търговско дружество
безпроблемно може да се окаже и съответният шпионин на НСС
Особено ако става дума за представителство на чужда фирма, или на българска, работеща с чужбина. Защото според закона за МВР контраразунаването може да внедрява агенти в тях ако има "опасност за икономическата и финансовата сигурност, свързана с участие на чужди служби или организации (разбирай и фирми)". При такава разтеглива постановка и като се има предвид, че нерядко големите данъчни престъпления и прането на пари се вършат с помощта на чужди организации, то и агентът на НСС е налице.
Чисто хипотетично съществува възможността в същото търговско образувание да се окаже и извънщатен сътрудник на икономическата полиция.
Единственото успокоение донякъде е обстоятелството, че според една наредба на вътрешния министър служители на НСС и НСБОП могат да работят на прикритие в цялата държавна администрация (не могат само в парламента, президентството, министерство на отбраната, самите специални служби и политическите партии) и във фирми, в които има повече от 50 на сто държавно или общинско участие. Е, естествено тук на помощ идва възможността за набирането, вербуването или вкарването във фирмите на т.нар. извънщатни служители или сътрудници. Които са си пак шпиони, но наречени по-друг начин.
И какво ще се окаже в един момент? Че от много тайнственост и от многопосочни властови желания и амбиции
една фирма може да се осъмне почти само с внедрени агенти
и нещатни сътрудници на различни служби и ведомства. И никой няма да знае за другия. В крайна сметка може да се окаже, че от много легенди и прикрития, те ще вземат да донасят един за друг и да се разработват взаимно.
И сега има слухове за абсурдни случаи, при които се бавят разработки и разследвания, защото изведнъж сред заподозрените се оказва някой извънщатен сътрудник. Има и подозрения, че сред проверяваните в момента за данъчни и финансови престъпления лица, има хора на службите - ползвани за информатори при тежки криминални деяния като взривове, убийства, търговия с дрога, хора и др.подобни.
Съществува и още един сериозен проблем. И той е обстоятелството, че независимо, че МВР има вече от сравнително дълго време възможността да внедрява агенти и в групировки, и във фирми, и в държавната администрация, състоянието на престъпността и корупцията не се е подобрило кой знае колко. Изобщо да не говорим за възможностите за различни злоупотреби с получена вътрешнофирмена информация. На държавата трябва да се вярва. Но какво се получава в крайна сметка: агенти много - резултати никакви.
Както се казва, "новото е просто добре забравено старо"...
Ето, например, какво се случило едно време...
Течала подготовката за историческия X конгрес на Българската Комунистическа Партия. Всички трудещи се обсъждали Проектотезисите на новия Конгрес и с ентусиазъм се включвали в предконгресното съревнование, бележейки нови трудови успехи...
(Абе, общо взето като сега преди влизането в НАТО, ама по-организирано - тоталитарна система все пак, не некъв си там цар).
Българската Телевизия също решила да откликне със свой принос за голямото събитие: било взето решение да се направи директно предаване от откриването на Конгреса. За пръв път!
Внесли специално за целта най-добрата техника от Запад, ушили специални облекла на екипите и на говорителите... Всичко добре, но когато настъпил Денят, внезапно техниката за директното предаване отказала... Ни вопъл, ни стон...
Членовете на екипа стояли като треснати, но сред общото объркване внезапно помощник-главният оператор Васко бръкнал в пазвата си, извадил една червена карта и казал строго: "Другари! Предвид на настъпилата извънредна ситуация съм принуден да поема ръководството в свои ръце. Аз съм майор Василев от Специалния отдел към Българска телевизия".
Още не отзвучал строгият тон на майор Василев, и ето - единият от асистент-режисьорите бръкнал, извадил и той една червена карта, но с черна черта по диагонал и казал още по-строго: "Другари! Нека спазваме реда. Подполковник Николов съм, от Вътрешното, всички са задължени да се поставят под мое разпореждане".
Още не млъкнал той, и едната от скриптерките, Минка Минета, разбутала колегите си, излязла напред, оправяйки сутиена и полата си, и с необичаен за нея сериозен и тържествен тон казала: "Другари, извънредното положение изисква извънредни мерки. Тук има пръст врагът, и ние ще го смажем. Поемам ръководството на бойната група и оттук нататък ще поставям задачите аз. При неподчинение ще се разстрелваме на място. Държавна Сигурност съм, полковник Ненкова".
Единият от осветителите, които до този момент я опипвали около мишпулта, побледнял и започнал да се поти, докато колегата му, осветителят Пешо, делово вдигнал ципа на дънките си, стегнал си колана, и излязъл напред...
"Колеги, каквото имаше да си приказваме - поприказвахме си, нали така... Сега, значи, да пристъпим към работа. Съм назначен за ръководител на извънредната ситуация и поемам ръководството на същата незабавно."
"Ама... такова... а от кой отдел си... сте, искам да кажа, другарю... " - запелтечила Минка.
"Алексеенко, Алексеенко ми е името. Как от кой отдел? КГБ, отделът за Балканите, разбира се. И хайде стига вече с приказките, достатъчно приказвахме" - заключил той и поел ръководството.
Групата се заела с работа. Предаването така и не могло да бъде осъществено. Вместо това била излъчена най-дългата музикална пауза до този момент в историята на телевизията - пет пъти едно след друго бил излъчен пълният цикъл на "Годишните времена" на Вивалди.
Тази музикална пауза влязла в историята на телевизията като "Петилетката на Вивалди"...