|
- Полковник Рачев, как ще се осъществява на практика взаимодействието на страната ни с централата на НАТО?
- Това, което би трябвало да се дискутира преди формалното пресъединяване на България към НАТО, е преходът от успешната интеграционна политика към успешна политика на членство в Алианса. Мисля, че успешната интеграционна политика не означава обезателно успешна политика на членство. Политиката на членство трябва да бъде направена така, че тя да достигне практически до всички българи. Те да разберат смисъла на членството в НАТО и как то ще допринесе за развитието на българската нация. В противен случай има опасност членството да се бюрократизира на дипломатическо и на военно равнище и да се превърне в рутинна дейност. Това би обезмислило усилията, които ние вложихме в защитата на така наречения цивилизационен избор. За това за мен е важно да станат няколко неща.
Първият ключов въпрос е ние да сме наясно къде влизаме, в какво състояние се намира НАТО, кои са неговите неизменни ценности, кои от аспектите на организацията се подлагат на различни предизвикателства и най-вече какви са тенденциите в развитието й. Защото дълбоката същност на процесите в Алианса е преминаването от пасивна в активна роля. От времето на Студената война той изпълняваше ролята на балансьор на световния мир преди всичко като потенциал, но не и като действие. Сега парадигмата на функциониране се променя. Ние виждаме как динамизирането на политиката разтърсва държавите, платформите на основните политически партии, международните отношения, както и общественото мнение. Този аспект е много по-важен от чисто организационния и военно-техническия.
- Как ценностите на НАТО могат да стигнат до обикновения човек?
- Готови програми няма. Има упорита, последователна, системна и премислена политика, изучаване на положителния и негативния опит, преки контакти с носителите на идеи на Алианса и ежедневна жестока работа.
--------------------
През членството на НАТО трябва да прозира и икономическият, и социалният, и културният, и информационният аспект. Ако ние превърнем прословутия въпрос за базите във въпрос от военното-техническо естество и не го направим политически, икономически, социален и международен, просто не си заслужава усилието. Примерно с базите на САЩ - ако не доведем американското политическо внимание, американския конгрес, американския бизнес и не инициираме ново равнище на стратегическото партньорство, то това ще се превърне във факт с местно значение.
--------------------
Затова първият опорен пункт за успешната политика за членството в НАТО е да бъде съхранен стратегическият фокус. В същото време трябва да се съхранява и развива постигнатият политически консенсус. Много би било жалко, ако по един или друг повод, при следващата политическа кампания постигнатият политически консенсус започне да се разпада.
- В тази връзка има ли някаква опасност, ако БСП дойде на власт, да покаже негативно отношение към НАТО и да повлияе на бъдещото ни членство?
- Не могат да се правят такива аналогии. БСП е партия като всяка друга, независимо колко е близка до някакви общоевропейски политически платформи, които си имат своята специфика. Българските реалности и очаквания от членството в НАТО са твърде различни. Трябва да бъдат направени няколко важни извода. Ако след 11 септември 2001 г. Америка влезе във война с терора, а стара Европа остана вън, то след 11 март 2004 г. вече всички сме в една лодка. Хората забравиха манифеста на Бин Ладен от 1988-1989 г., в който той обявява война на либералната демокрация и на този тип живот. Той не визира кой участва и кой - не, в Ирак. Това, което се случи в Испания, е проблем на начина на комуникация, как се използва проблемът с терористичните атаки при опита да се спасят политическите избори. От тази гледна точка урокът трябва да бъде научен. Големите цели на нацията не могат да бъдат поставени под въпрос заради конюнктурни политически съображения. Най-добрата политика към войната с тероризма е политиката на честността. Аз не бих искал да генерализирам изводите от това, което се случи в Испания, и по-скоро това, което би могло да се случи, защото самото заявление на новия испански премиер има условност, че ако до 30 юни не се подобри ситуацията, чак тогава ще изтегли войските.
- Видяхме, че достигането до членство в НАТО е трудно. Така ли стои въпросът и с отказването от членство?
- Както се влиза, така и се излиза. Подаваш заявление за членство и подаваш заявление за напускане. Преди години Франция напусна военната организация на Алианса. Всеки е свободен да прави това, което счита, че е в негов национален интерес. Специфичен подход имаше и при интегрирането на Испания в НАТО, който трая около десетина години. Всичко това са теми от историята. Това, което трябва да мислим в момента, е как ще изглежда Алиансът в бъдеще, за да можем по най-добър начин да пресечем националните интереси с колективните. Това е другият опорен пункт - активната външна политика, която трябва да премине от фазата на аргументиране на необходимостта на България да стане член на Алианса във фазата на превръщане на членството във фактор за външна политика, която пряко допринася за гарантирането на националната сигурност на страната ни. В тази външна политика има три проекции. Първата е стратегическото партньорство. После е регионалната писта на България.
-------------------
Ние имаме три региона, за които трябва да материализираме членството в НАТО - Западните Балкани, Кавказкия регион и Молдова и Приднестровието. Това са писти, за които членството в НАТО трябва да даде нов импулс на българската външна политика. Важен момент е и политиката на България спрямо тези държави, които в момента са приоритетни за Алианса - например големият Близък Изток - една зона от Либия до Северна Африка и до Пакистан и Афганистан. В това направление се фокусира вниманието не само на САЩ, но и на Европейския съюз. Очевидно там ще бъде проектирано новото глобално партньорство. Там неминуемо ще се намеси и Русия, безусловно ще участва и Япония, а вероятно ще се включи и Китай.
---------------------
За да сме сигурни, че затваряме кръга за членство в НАТО, трябва да сме сигурни, че сме си свършили домашната работа. Тя има няколко принципни проекции. Тяхното съдържание се извлича както от процесите в НАТО и това, което натрупахме като опит от интеграционния процес, така и от средата, в която се гарантира националната сигурност. Включително и от участието на страната ни в мисиите за налагане на мир и операциите в борбата срещу тероризма.
Много важни са няколко ключови неща. Първото е да се извърши преглед на механизма на взимане на решения в страната ни по въпросите за сигурността и особено тези, които са свързани с операциите по поддържане на мира и с борбата с тероризма.
- Смятате, че решенията не трябва да се взимат от парламента?
- Не.
-------------------
Става дума за това, че при нас процеса е изключително политизиран. Чака се политическо решение и едва след това започва подготовка. За мен нещата трябва да бъдат точно обратно. Подготовката трябва да се извършва по дефиниция. Тя трябва да бъде същностна страна на всички институции, които са отговорни за националната сигурност. Изключително важно е политическите решения да се взимат на базата на реален потенциал. И после този потенциал да се адаптира към конкретния характер на мисията.
----------------------
А не както досега - чакаме първо да се вземе политическо решение и след това да започват подготовките, които са под натиска на времето, на недостигащите ресурси и на променящата се обстановка.
Вторият извод е, че ние трябва да продължим да работим върху формулирането на националния интерес от участието във войната срещу тероризма и в операциите за поддържане на мира. Не може ние постфактум да си задаваме въпроси какво правим в Ирак и кой ни прати там? Всичко това е въпрос на работа върху дефиницията за националния интерес. Съществуващите концепции за национална сигурност и военна доктрина не са библии. Те са неща, които трябва да следват дневния ред на живота, за да може да се прави политика, адекватна на очакванията и на потребностите на българите. В противен случай между политиката и очакванията на българите се получава голям дисонанс. Може би това е причината за това, което се случи в Испания на изборите. Там имаше около 90% различия между обществените нагласи и политиката на правителството. Разбира се, че не е задължително политиката на правителството да е на 100-процента следвана от обществените нагласи. Тя затова е политика, защото преследва далечни цели.
- Имаме ли вече изграден механизъм, с който да гарантираме, че можем да пазим тайните на НАТО?
- Според мен въпросът е концептуално решен. В нашите служби за сигурност има 100-процентова яснота какво трябва да се прави. Нормативната уредба, която се прие, може и да има някакви слабости, но тя е принципна. Тя дава отговор на почти всички въпроси, които НАТО би задал по повод на класифицираната информация. Сега остава всичко това да се превърне в рутина. Военните и гражданските лица трябва да разберат, че пазенето на тайните на НАТО е част от националната сигурност на България. Ние, военните, имаме тази култура. Този въпрос обаче не трябва да води до капсулиране и затъмняване на работата на министерство на отбраната и службите за сигурност. Опитът, които натрупахме през последните години, показва, че всяко затваряне на тези институции за обществото води до опасни последици за самите организации.
Ама добре, че се обади, та се сетих, че имам още някоя кутийка с бира в хладилника.
))