Властта в България се изкушава все повече от корупцията, показва годишният доклад на организацията "Трансперънси интернешънъл" ("Международна прозрачност"), публикуван завчера. Страната е класирана на 54-то място от 133 държави, като е получила индекс по честност 3,9 от възможни 10. Предната година тя е била на 45-то място с индекс 4,0, но вече се очертава тенденция политиците в годините на Симеон Сакскобургготски да се доближат по корупмираност до властта от времето на Иван Костов.

Ето какво показва таблицата от последните години за корупцията в България, сравнена със стотина други държави (броят на наблюдаваните страни се е променял и затова класацията не е съвсем пропорционална на индекса):

----------------------------

1998 г. - 66-о място, индекс 2,9

1999 г. - 63-о място, индекс 3,3

2000 г. - 52-о място, индекс 3,5

2001 г. - 47-о място, индекс 3,7

2002 г. - 45-о място, индекс 4,0

2003 г. - 54-о място, индекс 3,9

---------------------------

Основният извод в тазгодишния доклад на "Трансперънси интернешънъл" е, че органите за борба с корупцията в България са безсилни.



Само добро намерение



"Въпреки създаването на два специални антикорупционни органа през последните две години България все още няма ефективна институция, която да озаптява и предотвратява корупцията, пише в документа. Нито междуведомствената комисия срещу корупцията, известна като Бяла комисия, нито парламентарната комисия срещу корупцията има разследващи прерогативи.

Създадена през декември 2001 г. и председателствана от министъра на правосъдието Антон Станков, Бялата комисия е съставена от представители на министерствата на правосъдието, вътрешните работи, финансите и други ведомства и е упълномощена да следи какви мерки взема правителството срещу корупцията. Тя координира изпълнението на националната стратегия срещу корупцията и предлага мерки за повишаване на нейната ефективност. Тъй както Бялата комисия няма разследващи функции, тя препраща делата към следствените органи. Под предлог за запазване на следствената тайна тя не прави никакви усилия за сътрудничество с гражданското общество. Освен това комисията не може да има пълно работно време, защото нейните членове са заети със служебни задължения и в министерствата", констатира международната наблюдателска организация.



Втори ялов опит



"През септември 2002 г. правителството реши да компенсира някои от тези недостатъци и предложи да се създаде Парламентарна комисия срещу корупцията, съставена от 24 депутати от всички парламентарни групи. Тя може да предлага поправки и наблюдение над съществуващите закони, да предлага допълнителни мерки за ефективност, но също отбягва централния проблем на антикорупционната стратегия в България - липсата на следователски правомощия.

На 23 януари 2003 г. президентът Георги Първанов предложи публичен дебат за възможностите да се създаде независима антикорупционна институция, която да е овластена да прави разследвания. Той изтъкна спадащото обществено доверие в държавните институции и външния натиск за подобряване на мерките срещу корупцията. Институцията би имала същите следователски права като Министерството на вътрешните работи и ще фокусира вниманието си върху престъпленията, извършвани от сравнително тесния кръг висши официални лица. Събраните сведения ще се изпращат в прокуратурата за решение дали да се повдигне обвинение. Критици обаче твърдят, че няма защо да се създава нов орган, след като е по-добре да се засилят съществуващите институции", пише в доклада на "Трансперънси интернешънъл".



Намеси ли се властта, става лошо



Българската секция на радио Би Би Си запита Миклош Маршал, директор за Европа на "Трансперънси интернешънъл", кой вариант е по-добър. "Винаги е за предпочитане съществуващите институции да функционират добре и тогава няма нужда от допълнителни органи, каза той. В някои ситуации е необходимо да се създаде специална антикорупционна агенция, но ключът към ефикасността на такава агенция е нейната независимост. Ако агенцията е подчинена на изпълнителната власт и ако няма достатъчно финансиране, тогава това се превръща в поредната козметична мярка. Много правителства правят точно това. По принцип мога да кажа, че в Централна и Източна Европа ефикасността на такива специални антикорупционни агенции е под въпрос. Отново подчертавам - те имат смисъл само ако са независими от правителството и се финансират от държавния бюджет, като отпусканите за тях средства се гласуват от парламента", заяви Миклош Маршал.

"Трансперънси интернешънъл" твърди, че в редица държави достъпът на обществото до информация за даренията за политически партии е налице, но в страни като Австрия, Беларус, България, Финландия, Испания и Турция нивото на публичност е ниско и данните се представят на едро, така че е невъзможно да се прецени кой на кого какво е дал. В Албания и Хърватия пък въобще липсва публичност по въпроса. Според българското обществено мнение политическата корупция е най-сериозният проблем, като българите посочват партиите като най-корумпираните институции през последните години, пишат от "Трансперънси интернешънъл".



Как е направено изследването?



Организацията е събирала публикации в авторитетни издания, следила е изявления на компетентни лица и институции, поръчала е и анкети. През 2002-2003 г. Уестминстърската Фондация за демокрация е финансирала изследване в България за установяване на нов индекс за прозрачността на финансирането на партиите. Запитани са били 180 души от София, Бургас, Варна, Велико Търново и Кърджали, разделени в четири групи: местни и национални лидери на политически партии, представители на бизнеса, неправителствени активисти и журналисти. Всички са стигнали до общия извод, че в България няма ефективно използване на механизмите за ограничаване на незаконното финансиране на партиите. Хроничен проблем е, че не се налагат санкции. Голямото мнозинство смята, че обществото няма достатъчно информация за принципите на финансиране и контрол на партиите. Две трети от запитаните са съгласни, че законът за финансиране на партиите трябва да се промени и само 9 процента са доволни от него.

Изработеният след изследването индекс за прозрачността на финансирането на политическите партии се вмества в диапазона от 0 (много корумпирани) до 10 (съвсем чисти). Той има качествено и количествено измерение. При качественото измерение представителите на партиите са си дали най-високия индекс - 2,25, а най-ниска оценка са получили от бизнесмените (0,71). Неправителствените активисти са им дали оценка 1,30, а журналистите - 1,76. Сумарно качественият индекс за финансовата почтеност на българските партии възлиза на 1,52. При количествения компонент, който се основава на финансовите отчети на партиите, се получава индекс 3,36. Само 90 от 268 партии (33,6%) са огласили доклади за приходите и разходите си до 15 март 2002 г. Изследването е дало еднаква тежест на качествения и количествения компонент и затова общият индекс от тях е 2,44 от 10 възможни, което се смята за твърде лош показател.