Личните люде у нас са в истерия. Май не остана политик, неупражнил красноречие и оригиналност по конституционния въпрос. Не е за чудене - такава ни е практиката. Доказано (уви!) е, че яхването на реформаторска вълна си е чист майсторлък. И безспорно носи дивиденти. В смисъл на добиване на известност, а оттам и на нараснали шансове за повторно (или поредно) влизане в парламента. Което пък си е изпитан начин на добруване. А какво друго му трябва на нашенския политик? Е, може да стане и министър.

Така и с конституцията. Откак Даниел Вълчев от НДСВ си развърза езика по темата и рече, че ни трябва велик парламент, мира няма.

Уж се тръгна с благороден мотив - да ни вземат в ЕС през 2007 г. Но...

Освен да свикаме великия,



да въведем и двукамарен парламент,



опипа почвата не толкова отдавна същият Вълчев. Идеята хвана дикиш - за последно я подкрепи самият Иван Костов. И обясни - имаме ли две камари на НС, слагаме край на безумните закони. Дори и долната да се подлъже, горната камара ще ги запре. И така ще се отървем от законодателството на парче по конкретен повод и ще постигнем стабилитет на нормотворчеството. От което Великото народно събрание става излишно и го ликвидираме. Дотук прекрасно. Но, призна си Костов, по пътя към тази Мека все пак трябва да свикаме ВНС, преди да го закрием. Като пътьом можем да намалим наполовина и броя на депутатите.

Аха да се възцари, макар и камерно, съгласие, Вълчев се отметна от двете камари. Понеже идеята не била добра за родните условия.



Тутакси я замести с друга - спирачката за лоши закони



да е засиленото, сиреч непреодолимо, президентско вето. С други думи, каже ли президентът не, парламентът да не може повторно да си пробута недоносчето, а да го пренапише читаво. По-сериозните въпроси с правата и местата на властите пък да се решават с референдум (например дали да сме президентска или парламентарна република. А защо не и монархия?). Пътьом Вълчев реши най-голямата дилема - кой ще ни управлява, докато се променя конституцията. Да се пита КС, ако няма съгласие да е настоящият кабинет, отсече депутатът. В дебата бързичко се наместиха и по-непопулярни люде и формации. Депутатите да не взимат заплата, а



да работят на обществени начала



и да се събират един път месечно, поискаха от Федерация "Царство България". И допълниха: народните избраници да се отзовават чрез местни референдуми, за да не се омързеливят. Президентът да се избира от парламента, ако ще му оставят сегашните права, в обратния случай да му увеличат функциите, пожелаха още монархистите.

Странно как не се е обадил Жорж Ганчев. Навремето той и хората му инициираха смели идеи за реформиране на съдебната власт, заимствани от зад океана. И пращаха всички съдии и прочее магистрати на избори, та да си каже народът мнението за тях. Начинанието впрочем много се хареса и на пишещите братя.

Но макар и без Жорж,



конституционният тайфун не подминава Темида



(нищо че само нея изменяха с миналогодишните конституционни поправки). Сега се тъкми изваждане на следствието, за да изпълним ангажимент, който вече сме поели миналата година. А царският депутат Кушлев (който оглавяваше Ловно-рибарския съюз и навремето събра сюрия подписи да става конституционен съдия, но не стана) миналия петък на дискусия реши проблема кардинално. "Великото народно събрание като един Херкулес ще разчисти авгиевите обори на съдебната власт", рече Кушлев, изказвайки се "като личност". Силни думи, нали?

Но



докато думите валят, времето изтича



В похвалния устрем да реформират де що видят, политиците май пропускат простия факт, че дните, месеците и годините до ЕС са преброени. По собствените им признания, когато идната 2005 г. подпишем присъединителния договор, трябва да сме готови и с конституционните промени. А рачат ли политиците да свикват ВНС, и секундите са преброени. Така че е време не за чесане на езиците, а за сядане на масата. Да се видят, преброят, разберат и решат какво и как ще променят в основния закон.

А пък мислено, ако искат, да ни внесат и перове. Чунким малко синя кръв няма да ни е излишна.