|
- От половин година вече предупреждавам, че не може да ни отмине така нареченият глобален тероризъм. Дори и да не беше олимпиадата в Гърция, пак има опасност за България като един от участниците в антитерористичната коалиция и като център на Балканите. Във връзка с олимпиадата тази опасност нараства многократно.
- Кои според вас са уязвимите места у нас?
- Според мен, като наблюдавам процесите на глобален тероризъм, не са обекти, от които ще има големи материални загуби, а обекти, където има много хора, където ще има много убити, ранени. По този начин се всява ужас в населението, показва се, че държавата не може да се справи с терористите. Така че всички обекти, където се събират много хора, са уязвими.
- Такива са и спортните бази. Очаква се отбори да се аклиматизират в България преди олимпиадата.
- Да кажем отсега кои обекти са най-уязвими, означава да плашим гражданите, което е излишно нагнетяване на обстановката. Просто трябва да се вземат навсякъде адекватни мерки и те да бъдат свързани със законова база, която в момента я няма.
- Какво трябва да се направи?
- В срок от най-много от 2-3 месеца трябва да се уредят допълнителни текстове в НК, като се укаже точно какво е тероризъм, да се увеличи съставът на престъпленията за държане на взривни вещества. Дали ще бъдат за риба или тероризъм, е работа на полицията да го докаже, както става във всички бели държави. Освен това трябва да се включи активно и използването на специалните разузнавателни средства. Данните, които се получават от тях, трябва да се използват като доказателства от съда. И което е много важно - трябва да се върне старата практика от 1995 г. не съдията да подписва разрешение за СРС, а прокурорът. Съдията е последната решаваща инстанция, той не е заинтересован от процеса на разследване, а иска готови доказателства. Така че, подписвайки разрешение, той вече не участва в този процес. А наблюдаващият прокурор - с това, че подсигурява своята работа с разрешението за използване на СРС. И е заинтересован в съда да бъдат представени такива доказателства, че да бъдат осъдени престъпниците. Особено сега, при атакуващия глобален тероризъм. За съжаление в България не се говори по същество за него, а това е най-опасната работа.
- Говори се за конкретни терористични формирования в чужбина.
- Да, но мерките, които трябва да се вземат срещу глобалния тероризъм, са много по-сериозни. Не случайно казвам, че в момента тероризмът в България е в детска възраст. Не могат ли някои глобални терористи да използват нашите вътрешни терористи за по-големи акции?!
- Имате предвид хората, свързани с организираната престъпност?
- Да. И за тази цел трябва да се направи нещо. Трябва да се отпуснат реални средства на МВР за борба с тероризма. Трябва да се намерят пари, и то много пари. Не може с някакви мизерни 3 млн. лв., които са отпуснати през последното тримесечие, извънредно да се свърши тази работа и да се вземат мерки. МВР и МО са набелязали някакви мерки. Разбира се, те са прави, че не ги обявяват. Но това са само мерки, написани на книга. Без да са на основата на закон, те висят във въздуха. Не може и без пари. Вместо да се купуват луксозни лимузини, трябва да се намерят пари за тази цел.
Иначе няма никакъв смисъл.
- През 1996 г. в МВР имахте план срещу тероризма. Какво включваше той?
- Включваше пълна координация между четирите основни фактора - прокуратура, следствие, МВР и съд. Правителството сега това трябва да го направи. Органите на предварителното производство подписаха споразумение, което не решава въпроса. В тоталитарната държава беше по-лесно. Дава се сигнал, задача и всички тези институции работеха съвместно. Сега в демократичната държава трябва да има закон за взаимодействие. И това трябва да бъде вкарано в кодекс по най-бързия начин. И веднага да започва да се изработва закон за борба с тероризма. Разбира се, такъв закон не може да се направи веднага. Това ще е дълго и трудно, прави се от специалисти. Сега хващат 4-5 човека за някакъв закон, те вземат от Америка, Франция, Испания, Германия, преписват това, което на тях им харесва. Но дали може да се адаптира на наша българска почва, никой не мисли за това. Закон, който не е адаптиран към нашите условия, не върши работа.
- Очевидно засега няма воля да се приеме закон за тероризма. Какво може да се направи без него?
- Ако няма воля да се приеме закон, трябва да се направят поне промени в Наказателния кодекс - по най-бързия начин да се запише текст за тероризма. Олимпиадата чука на нашите врати и това е един от най-опасните моменти както за Европа, така и за България. Всички го осъзнават. Следя непрекъснато пресата в Западна Европа и Америка. Там те го направиха. В Америка създадоха цяло министерство на вътрешната сигурност начело с едни от най-добрите антитерористи. Всички в Европа са обезпокоени. Само при нас от време на време се привиква по някой висшестоящ представител, който казва, че в България всичко е спокойно. Обявиха, че още преди година и половина са взети всички необходими мерки, а се оказа, че сега се набелязват нови. А те всичките без законова основа все едно че не са взети.
- Налага ли се да се уплътни ръководният състав на МВР във връзка с проблема с тероризма?
- Наблюдавайки опита на Америка, Испания, Германия, една малка държава не трябва да има министерство на антитероризма. Достатъчно е да има един заместник-министър на вътрешните работи, който и да е член на правителството и да отговаря само за антитероризма в България. Този заместник-министър да е със съответните пълномощия и отделно финансово и кадрово обезпечаване. Тероризмът е невидим. Той живее в нелегалност и не могат предварително да се определят обектите, които ще атакува. Борбата с него не може да се води с традиционни средства и от случайни хора.
А биологичният тероризъм. Не съм сигурен някой у нас, че се е замислил и за тази опасност, която е значително по-голяма от бомбените атентати.
- Борбата с тероризма се води предимно чрез разузнавателно проникване.
- Точно така. Това е повече от агентура. Това са няколко фактора - професионализъм, агентура и технически средства. Агентурата, не знам вече как е в България, но след като беше разбита 1990 г., едва ли някой свестен човек, който може да се използва, ще се съгласи да стане агент и след известно време да го изкарат в медиите. И животът му е свършен. Другото, което е много важно, трябва да се вземат някакви мерки за защита на агентурата. След това технически средства, в които влиза всичко - като се започне от автомобилите на полицаите, униформите им, техническа съоръженост за борба с тероризма и се стигне до заплатите. Няма полицай, който за 500 лв. заплата ще се хвърли да си рискува живота за борба с тероризма. Другото, което прави впечатление, е моралната загриженост на служителите на сигурността и на полицаите. Това е мотивацията им. Един трагичен пример мога да кажа. Миналия петък погребахме Георги Стойчев - един от първите антитерористи, с когото съм започнал през 1984 г. Загина при катастрофа. На погребението нямаше никой от ръководството нито на ДОТИ, нито на министерството. Каква мотивация за работа, когато дори като те погребват, няма кой да каже две хубави думи за теб?!
- Каква е терористичната опасност за България по отношение на човешкия фактор?
- Близо до 100%. Не е необходимо да се вкарват взривни материали отвън, не е необходимо да се търсят камикадзета отвън. Не може при толкова много чужди присъствия в България да не се намери у нас готов да умре. Още повече че се писа, че един от шефовете на "Ал Кайда" е идвал няколко пъти в България. За какво е идвал? Да си подготви хората. Замразени камикадзета. Ние сме основна преграда за ислямския тероризъм в Европа. Затова, ако партньорите ни искат да си вършим работата качествено, трябва да ни помогнат да бъдем оборудвани - материално, кадрово и законово. Само логистичната подкрепа не върши работа. И още нещо, конкретно за нашите вътрешни работи. Трябва да се сложи край на тази вредна практика, когато стане нещо извънредно в държавата, се искат оставки. Ту на Петканов, ту на някои други.
- Как виждате ролята на частните охранителни фирми за защита на сигурността?
- Може да бъде огромна. При положение че взаимодействието с МВР е на високо ниво. И охранителните фирми са мотивирани да участват в националната сигурност. Законът, който беше приет преди 1 месец, не реши тези въпроси. Дори за обучението на състава. Там беше предложено в началото да има няколко лицензирани центъра, където да бъдат обучавани охранителите. В България има над 4000 охранителни фирми, а те трябва да бъдат 12-15. Беше прието, че ръководителите на тези фирми трябва да се погрижат за обучението на състава, което в България няма да стане. Трябва да има лицензирани учебни центрове, както е например на "Егида", на Румен Ралчев. Охранител трябва да стане професия. С диплома. Иначе той не е никакъв охранител, не може да пази и собствеността, и държавата. Така е в Англия, Америка, Германия. Доброволни отряди вече не могат да съществуват в България. Доброволните отряди са частните охранителни фирми, които имат стотици хора.
!