Знаете ли колко стъпала водят към храма "Св. Александър Невски"? Цели девет. За мнозина това е глупав въпрос. За Вероника обаче, която от 10 години е в инвалидна количка, тези девет стъпала са като Великата китайска стена. Заради тях тя никога не е стъпвала в катедралата.

"Не мога да вдигам количката, пиленце, три пъти съм опериран от херния, оправяйте се сами", казва отец Станой. "Много пъти съм си мислил, че има нужда от рампа за инвалидни колички, но църквата няма пари. Знаете ли, че клисарите искат да напускат, защото ги държим със 110 лева заплата", обяснява той. И признава, че тук не идват хора с увреждания.

Така Вероника и този път остава отвън. Тя почти няма избор, когато трябва да избере църква за венчавката си, която й предстои през август. "Доколкото знам, само "Света неделя" е достъпна за такива като нас", казва тя. Макар че и там ще трябва да преодолее 2 стъпала. Заедно с бъдещия си съпруг, който също е в инвалидна количка, си мечтаят всичко в сватбения им ден да е нормално, както при останалите.

Докато се суетим около "Ал. Невски", от храма излиза депутатката от СДС Мария Стоянова. Тя категорично не е съгласна, че църквата няма пари за рампа. "Църквата не е бедна, но дизертира от обществото", отсича тя. И допълва, че инвалидите трябва да бъдат сред първите в храма.

"Мисля си, че на мястото на Вероника в инвалидната количка трябва да седне депутат или журналист, за да разберем точно какъв е проблемът", казва Стоянова, която ни съобщава, че е задала въпрос към министър Христова за достъпната среда.

Истината е, че не само катедралата, но и повечето обществени сгради са "забранени" за хора като Вероника.



В България има над 265 хиляди души с трайни увреждания



Около 20% от тях са с проблеми в опорно-двигателния апарат, а 9% - със зрителни увреждания. Тези хора от години са подложени на дискриминация заради липсата на достъпна среда.

Вероника е на 25 години, но никога не е влизала в Софийския университет. "Не мога да уча тук, нито в НАТФИЗ, защото съм в списъка със заболявания, с които не може да се кандидатства за специалността театрално изкуство", обяснява тя. Готви се за Нов български университет. Вероника е част от групата за алтернативен театър, вече е играла на сцената на Сатирата, а миналата година беше избрана за "Мис София" в конкурса за хора с увреждания.

След трудното придвижване по тротоара откъм северната част на Софийския университет заради множеството сергии и неравности стигаме до следващото трудно преодолимо препятствие за количката. Северният вход на Алма матер има три стъпала. На помощ се притичва младеж, който в старанието си едва не изтърсва момичето от количката. С това проблемите обаче не свършват - до почти всяка точка на СУ се стига по стъпала, които няма как да бъдат преодолени с количка. Според портиера на изхода откъм северното крило, към вътрешния двор, има рампа. Всъщност това са две железа, доста раздалечени едно от друго, които не могат да бъдат уцелени от колелата на инвалидната количка. Вероника изпада в паника, а двамата портиери виновно вдигат количката, за да помогнат. "Трябва да им кажем да направят нещо по-стабилно", тюхкат се те. Без да знаят обаче към кого да адресират съвета си. Спомнят си, че понякога идвали студенти в инвалидни колички. Но не могат да кажат как влизат в непристъпната сграда. Май че близките им ги качвали на ръце.

Дори Народното събрание продължава



да бъде за инвалидите като луксозна витрина



- от време на време депутатите ги наляга грижа за ближния и канят там по няколко инвалиди, които да споделят проблемите си. Иначе и до днес там няма рампа за инвалидни колички. Миналата година народните избраници изпаднаха в конфузна ситуация, защото бяха определили среща на инвалидите в зала "Изток", която е на втория етаж на парламента. И естествено се оказа, че гостите няма как да стигнат до там. Проблемът е, че дори да преодолеят трите стъпала на входа с помощта на гардовете от НСО, не могат да се справят с вътрешните стълбища, а и няма асансьор.

Иначе на законодателите не им липсват добри намерения. Доскоро достъпът на инвалидите до обществените сгради бе регламентиран в Наредба 1 на строителното министерство от 1995 г., която звучеше доста пожелателно. С поправките в Закона за устройство на територията през юли миналата година и последвалата го наредба вече ултимативно беше записано, че новите сгради няма да получат разрешителни, ако не са достъпни за инвалиди. Освен това МС се задължава всяка година да одобрява по предложение на министъра на регионалното развитие списък с обществените сгради, които трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания. От ведомството на Валентин Церовски обясниха, че тъй като наредбата е влязла в сила на 16 януари 2004 г., все още няма яснота за списъка за тази година. В момента събирали предложения от общините, а повечето не са се отчели. Министерствата също готвят свои списъци. Още не са ясни критериите, по които ще се одобряват обектите, нито пък колко пари ще са нужни за ремонтите.

Достъпни за инвалиди трябва да станат и общинските сгради. Заделени са



100 хиляди лева за достъпна среда в 4 столични училища,



обясниха от пресцентъра на Столична община. Там учат деца с инвалидни колички. Нужно е да се изградят асансьори и да се адаптират тоалетните. В 28-о училище ремонтът вече е приключил, но в 73-о и 91-о довършителните работи все още се точат, съобщиха от Центъра за независим живот. В 59-о СОУ "Васил Левски" в "Орландовци" заради деветокласника Филип, който е в инвалидна количка, е изградена рампа на входа и класната стая е свалена на първия етаж. "Единственият ми проблем е с часовете по информационни технологии, тъй като кабинетът е на 3-тия етаж и винаги съучениците ми трябва да ме качват на ръце", обяснява момчето.

В София почти всички църкви са недостъпни. Театрите, с изключение на "Иван Вазов" - също. Кината освен "Люмиер" и "Арена" - също. Банките, библиотеките, изложбените зали, големите магазини, поликлиниките, болниците, стоматологичните кабинети, градския транспорт са "забранени" зони за инвалидите. Дори училищата. Всяко стъпало от 15 сантиметра е форма на дискриминация срещу тях.

Това, което беше направено, е да се осигури достъп до сградите на общините в отделните райони на столицата. По проект "Красива България" в София се изграждат първите външни асансьори, предназначени за инвалидни колички, в подлезите на Орлов мост и Ротондата на Централна гара. За тях са заделени 100 хиляди лева.

Хубавото е, че вече има чуваемост, твърдят от организациите на инвалидите. И все пак остава чувството, че към хората с увреждания все още се отнасяме кампанийно и без достатъчно прагматизъм. Защото иначе едва ли миналата година щяха да се попилеят толкова пари за отбелязване на Европейската година на хората с увреждания. По Националната програма "България за всички" бяха похарчени



25 500 лева за откриване на тържествата у нас



на 24 февруари и още толкова за закриването им в началото на декември. 12 000 лева от тях бяха дадени за сценарии на концерта и за хонорари на изпълнителите, по 5000 лева глътнаха поканите и листовките, 3500 лева струваше транспортът и настаняването на 50 души с увреждания, още по 5000 лева бяха дадени за кетъринг. С тези средства можеха да се направят достъпни поне няколко църкви и театри в големите градове. Звучи някак нелогично за три дни да се пръскат 5000 лева за кетъринг на хора, които живеят с 60 лева месечна пенсия като затворници, защото придвижването за тях е огромен проблем.

Вероника живее в "Стрелбище" и може да ползва трамвай 7, който има рампа за инвалидни колички. За да стигне до спирката обаче, трябва да пресече булевард "България" отгоре, защото подлезът не е пригоден за инвалидни колички.

Проблемът с достъпната архитектурна среда в София изглежда неразрешим заради задръстванията и неравностите по пътя. "Макар че се правят скосявания на тротоари и се "озвучават" светофарите, за инвалидните колички и за незрящите хора те остават недостъпни, защото те не могат да стигнат до тях от паркираните автомобили", обяснява инж. Миролюбка Бацарова, експерт по достъпна среда към "Центъра за независим живот". За да се улеснят хората с увреждания, трябва глобално да се реши транспортният проблем в столицата, а засега никой не предлага нещо прагматично - няма подземни паркинги, няма пешеходни и велоалеи, КАТ не може да се справи с нарушителите дори в изрично забранените зони.

Докато се връщахме към дома й, Вероника ми каза, че когато преди 15 години се озовала в инвалидната количка, си мислела, че хората като нея са много малко. Същото днес си го мислят и управниците ни. Изглежда, че в ЕС ще влезем като страна без инвалиди. Просто защото те засега са принудени да стоят по домовете си.