Френският премиер Жан-Пиер Рафарен се яви да гласува в неделя на регионалните избори, стиснал под мишница спортния вестник "Екип". Малцина обърнаха внимание на тази подробност, но агенция Франс прес я забеляза. Триумфиращо заглавие на първата страница на вестника съобщаваше за победата на Франция над Англия в турнира по ръгби на Шестте нации. Увлечението на премиера по ръгбито е добре известно. В младостта си е бил запален ръгбист и не крие, че на този спорт дължи счупения си нос в стил Лино Вентура.

С вестник "Екип" за късмет Рафарен се надяваше на чудодеен обрат в изборите, който да спаси правителството му от наказателен вот. Но суеверието, присъщо на запалянковците, го подведе. Случи се точно обратното. Вместо за добро спортният кадем го изложи на съкрушителен удар. Френските избиратели счупиха отново носа му - този път в политически смисъл.

Победата на левицата, сравнена с избирателна гилотина за управляващата консервативна десница, остави само един въпрос: докога президентът Жак Ширак ще мълчи за съдбата на Рафарен и неговото правителство? Въпреки че изборите бяха местни, избирателите решиха да отправят национално послание още по средата на мандата на сегашното управляващо мнозинство, което влезе в тежък конфликт с народа си заради реформата в социалното осигуряване. Изпаднала в бюджетен дефицит от две години и притисната от Брюксел да се върне в правия път на финансовата дисциплина от Маастрихт, Франция бе принудена да прибегне до орязване на социалните разходи. Рафарен удари здравната система, призната за една от най-ефикасните, но и най-скъпите в света, посегна на пенсионните привилегии, затегна кранчетата на различни помощи и придобивки и изкара французите на улицата. Те му го върнаха, без да чакат следващите общи избори, като го унизиха чрез регионален, но съгласуван в национален мащаб наказателен вот.

Толкова ли им домиля на французите левицата, която наказаха преди две години, като я навряха в тесен сектор отляво в Националното събрание и дадоха абсолютното мнозинство на десницата? Малко преди това те я унизиха и на президентските избори, като не я допуснаха на втория тур, а я накараха да гласува за традиционния си враг - кандидата на консервативната десница Жак Ширак, за да не дойде по-голямото зло - крайнодесният Жан-Мари льо Пен.

Вестник "Монд" даде вчера следното обяснение за този обрат: "Изборите на 21 и 28 март бяха повече санкциониращ вот за правителството, отколкото победа на левицата. Социалистите успяха да се представят като изразители на недоволството на французите от политиката на правителството. Санкциониращият вот несъмнено се превърна в благоприятен вот за ФСП, но той не означава силна подкрепа за плановете на социалистите. Французите искаха да спрат правителствената машина и за целта използваха като инструмент ФСП - повече от необходимост, а не по убеждение."

Самите социалисти не бързат да се връщат на власт, защото още не са стегнали достатъчно редиците си след загубата на последните национални избори, когато се явиха крайно разединени. Те отидоха на регионалните избори без триумфални послания, даже демонстрираха скромност, като оставяха народното недоволство от властта само да си върши работата. Най-важният резултат за тях е връщането на самочувствието им и утвърждаването на Франсоа Оланд като безспорен партиен ръководител, който показа способност да обедини различните крила и перца на левицата, пръснали се във всякакви посоки сред провала на президентските избори през 2002 г. на предишния лидер Лионел Жоспен.

Що се отнася до правителството на десницата, то показа, че няма нужда от силен противник, за да бъде дестабилизирано. Собствената му политика е неговият главен враг. Рафарен си отива и ако Ширак го задържи известно време на поста, причината ще е само една - няма с кого да го замени. Сондажите показват, че избирателите искат да видят на негово място сегашния вътрешен министър Никола Саркози, който в очите на Ширак има непростим недостатък - кандидат е да го наследи на президентския пост, без дори да му иска благословията.