|
Докато чака, човек може няколко пъти да промени здравословното си състояние. Ако обаче е с тежки болести и на преклонна възраст, няма да му се размине с една разходка до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК). Причината е поредният абсурд - и за хора над 70 г. едно удостоверение важи от няколко месеца до 3 години. Малцина са "привилегированите" с пожизнен документ. Например противно на нормалната логика човек с отрязана ръка не се освидетелства до живот, ако има злополучието да развие и хипертония.
За изминалите 4 години проблемите с ТЕЛК се превърнаха в нарицателни, но така и не намериха решение. След като веднъж промениха закона, ведомствата започнаха да си прехвърлят отговорността и продължават да го правят и до днес.
А междувременно в София се чака около година за изваждане на свидетелство за инвалидност. Близо 2 години протакат документите във Варна и Русе. Според наредбата за експертизата по работоспособността ТЕЛК са задължени да се произнасят в 45-дневен срок, но той отдавна не се спазва. Това е не просто нарушение на нормативен документ, а на практика прави
взимането на инвалидна пенсия почти "мисия невъзможна"
Защото за да се получават забавените пари със задна дата, човек трябва да подаде молба в НОИ до 6 месеца след кандидатстването пред ТЕЛК.
През това време хора, които разчитат само на инвалидната пенсия, остават без никакъв доход в очакване на решението. Губят добавките за придружител, ако имат нужда от такъв, както и много други привилегии. Това естествено ражда и корупция - за да минат по-бързо, хората са готови да платят.
Наскоро парламентарната комисия за жалби и петиции на гражданите направи плах опит да сложи край на абсурдите. Депутатите решиха, че с промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж НОИ ще се задължи да плаща инвалидни пенсии със задна дата дори когато освидетелстването се проточи повече от 6 месеца. Това се правеше през 2000 и 2001 г. с временна разпоредба, докато ТЕЛК организира работата си, но после започна да се прилага записаният в осигурителния кодекс 6-месечен изчаквателен период. Според здравните експерти
така НОИ ограбва пенсионерите
и не им изплаща полагащи им се суми.
Готови сме да даваме накуп парите на хората и за 2 години назад, но това няма да реши проблема им, докато чакат решението и стоят без доходи, коментира управителят на НОИ Йордан Христосков. Проблемът е в организацията на работата на ТЕЛК, напомня той.
Работим 3 пъти повече през последните години - при норматив 2000 души годишно през нашата комисия през 2003 г. са минали близо 6000, оправда се председателката на териториалната комисия във Втора градска болница д-р Теодора Марамска. Тя обаче признава, че негодуванието на хората е съвсем справедливо.
В София все пак има 12 експертни комисии и затова се чака най-малко - "само" около година. По-трагично е положението в страната и особено за хората от малките градове и селата. ТЕЛК в момента има единствено към окръжните болници, с изключение на Лом.
Претрупани сме с работа, само за миналата година са издадени 214 000 експертни решения, а са обработени документите на 500 000-600 000 души, обясни Пенка Харизанова, шеф на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). От 2000 г. насам през ТЕЛК-овете в страната са преминали 800 000 души. А комисиите са само 70 в цялата страна. Във всяка от тях работят по 3-ма души. По всеобщо мнение трима са достатъчно, но броят на самите ТЕЛК е далеч от необходимото.
Според Харизанова вина за хаоса има промененото преди 4 години
законодателство, което дало много привилегии
на хората с увреждания и подтикнало към масово освидетелстване. Рязък скок на заболеваемостта през последните години няма, хората освидетелстват стари болежки, твърди шефката на НЕЛК. Според нея проблемът ще се реши, като се прекрати освидетелстването на пенсионери и се намалят привилегиите за инвалиди.
Едва наскоро здравното министерство се впечатли от проблема - 4 години след като медиите се нагледаха на опашки и блъсканици пред комисиите, ведомството най-сетне се зае с въпроса. И поръча "анализ на ситуацията". Регионалните му центрове получиха задача да проверят по места колко се чака за издаване на документ, има ли недостиг на специалисти и т. н., за да се прецени реалната нужда от разкриване на нови ТЕЛК.
Ако се съди от думите на шефката на националната комисия Пенка Харизанова обаче, има сериозна пречка пред евентуално увеличаване на комисиите. Според нея не е възможно да се откриват нови звена извън областните градове, защото картотеките са там и ще са нужни допълнителни средства за извозване на документите до тях. Тя е категорична, че обменът на данни не може да става по електронен път, защото ставало въпрос за медицински консултации, изследвания и съхраняване на документите. Позицията й е доста странна, защото едва ли е невъзможно да се създаде такъв софтуер и едва ли някъде другаде в Европа компютрите в обработката на такива данни са забранени, както е у нас.
Липсата на пари е в основата на два други проблема
Тъй като ТЕЛК-ове се разкриват към държавните и общински болници, броят им зависи от финансовото състояние на лечебниците и щата, който могат да си позволят. Нужни са двойно повече комисии, за да обработваме в срок документите на хората, но за това здравното министерство трябва да отпусне пари, твърди шефката на националната експертна комисия.
Отделно лекарите признават, че има проблем и с подготовката на документите. Изследванията за ТЕЛК по принцип трябва да се плащат от общините, те обаче не се издължават и в крайна сметка допълнително се натоварва бюджетът на болниците.
Порочна по мнение на експертите е и системата за оценка на трайно намалената работоспособност. До юли 2000 г. оценката се правеше спрямо работното място. Свидетелството се издаваше на базата на това дали човекът е годен да работи по своята професия и се ползваше само за пред работодателя. Ако кандидатът беше способен да си върши работата въпреки някакво заболяване, не получаваше група инвалидност.
При сегашната система
ТЕЛК не се интересуват от професията,
а се оценява работоспособността спрямо здравия човек, и то по принцип, а не според възрастта. На процента влияят както основното заболяване, така и всички съпътстващи болести. Затова хора над 50 години, особено в пенсионна възраст, лесно получават висок процент инвалидност.
В момента се подготвя промяна в Наредбата за експертиза по работоспособността. С нея ще се постанови, че процентът намалена работоспособност ще се определя само на база на един тежък здравен проблем. Така чиновниците от здравното министерство и от НОИ се надяват да ограничат броя на хората, които ще получават експертни решения.
Вероятно наредбата има нужда от промяна, защото сега, грубо казано, който не е кандидатствал за свидетелство за инвалидност, той не го е получил. Малко вина за това обаче имат хората, които при сегашното ниво на доходите и особено на пенсиите с право търсят всякакви варианти за малко пари отгоре, за по-евтин транспорт, телефон и дори за по-изгодна кола. Наред с недотам болните обаче страдат и хора с тежки увреждания, които разчитат само на пенсия и добавките към нея.
Каре
ПРИДОБИВКИ
С решение на Конституционния съд от 1997 г. пълният размер на инвалидната пенсия се получава дори и когато лицето продължава да работи. С промените в осигурителния кодекс от 2000 г. пък се разреши получаването на социална пенсия за инвалидност с редовната пенсия за стаж и възраст. От това право се ползват възрастните хора с над 71% намалена работоспособност, които получават 25% от социалната пенсия за инвалидност - 13,50 лв. или 15 лв. в зависимост от процента увреденост.
Документът от ТЕЛК носи привилегии и при кандидатстването за социални помощи. Освидетелстване на лица в неработоспособна възраст няма никъде по света, твърди Харизанова. Най-големият поток към експертните комисии бил именно от пенсионери.
Освен въпросните инвалидни пенсии и доста други привилегии подтикват хората към масово освидетелстване - вкарване на коли без мито през граница, използване на данъчни облекчения и безплатни импулси от БТК и мобилните оператори, намаления за пътуване с градския транспорт и БДЖ. За всички изброени привилегии инвалидът трябва да представи валиден документ от ТЕЛК.
Привилегиите масово се ползват и от роднини на пенсионери. Нерядко освидетелстваният продава ТЕЛК-а си и на съвсем непознат човек. Срещу определена сума инвалидът се съгласява на негово име да се купи кола от чужбина. След 3 години истинският собственик прехвърля на свое име возилото. На името на инвалиди масово се записват и фирми заради данъчните облекчения.
Немалко мъже и жени над 50 години използват ваденето на документ за инвалидност и заради новите условия за пенсиониране, заради които непрекъснато трябва да догонват определена възраст и точки. Тези от тях, които останат без работа и не могат да намерят нова, прибягват към освидетелстването за намалена работоспособност. Така необходимите години до пенсиониране им се зачитат за стаж, т. нар. подарен стаж. Те получават малко по-ниска пенсия, тъй като коефициентът за подарения стаж е по-малък от нормалния, но поне получават нещо.
