Съществуването на Горна камара се гради на презумпцията, че е необходим контрол върху решенията на депутатите, въпреки че в много от европейските държави функционира и Конституционен съд. Горната камара е типична за държавите, които имат федерална структура на управление. Еднозначно дефинирани функции на сенатите обаче няма, затова няма и единен модел.

Специалисти по конституционно право разглеждат сената като начин за минимизиране на личностния фактор върху законодателните решения, още повече когато депутатите се избират по партийни листи и обикновено нямат кой знае какъв ценз или пък житейски опит, например.

По определение законодателят би трябвало да е умен и по-важното - мъдър, но светът познава много умни хора, които вършат глупави неща, а също и мъдреци, които самостоятелно нищо не биха могли да измислят, но които могат да предпазят другите от безразсъдни постъпки.

Този конфликт в управлението на държавите в световната практика се решава със сенатите. В повечето страни с установена демокрация функциите на държавен "ум" и държавна "мъдрост" изпълняват съответно долната и горната камара на парламента. При това обикновено в горната камара попадат хора на достопочтена възраст, които както се смята, са по-опитни и можещи по-добре да предвидят отрицателните последици от взимането и дори от невзимането на дадено законодателно решение. Само че не е изключено, тъкмо поради своята възраст, те да са по-консервативни и по-трудно да приемат нужните понякога радикални решения.

Ето защо горната камара притежава обикновено правото на отлагателно вето, т.е. тя може да върне законопроекта със забележките си за преразглеждане или да изиска за неговото приемане да бъде постигнат по-висок процент от гласовете, т.е. по-голяма убеденост, че той е необходим. Освен това на сената в много страни принадлежи правото да препоръчва или да утвърждава кандидати за важни държавни постове, както и правото да ги отстранява от тези длъжности.

В държавите, възникнали на федеративен принцип, сенатът се формира от представители на субектите на федерацията и една от най-важната му функция е да разрешава спорове между тези субекти.

Страните без сенат - Швеция или Нова Зеландия, например, - обикновено, според специалистите, са страни с устойчива и дори консервативна система, с "флегматично" и не склонно към бързи решения населения, а също миниатюрни държави като Андора, Лихтенщайн и Сан Марино, където може да се свика общо събрание на гражданите. Нямат сенати и доста развиващи се страни или в преход, за които в момента на провъзгласяването им или в началния период на реформи, е нужна и достатъчна проста демократична форма, легитимираща властта - една законодателна камара. С развитието на обществото и усложняването на отношенията в него, смятат юристи, възниква и потребност от Горна камара на парламента.

В повечето страни сенаторите се избират на преки избори или чрез избори за местни съвети, а в някои се назначават пожизнено, както това е в британската Камара на лордовете. Прилага се смесена система (в Италия например има и избираеми, и пожизнени сенатори). Характерното е обаче, че в демократичните страни избирането им не е от партийни листи, а на мажоритарен принцип - хора с опит и авторитет.

В сенатите по света се избират хора, които са доказали, че не се ръководят в действията си от тесни партийни интереси, съхранили моралния си авторитет. Те могат да бъдат бивши президенти, премиери, управители на централната банка, финансови министри. Избират се и бивши членове на Върховния съд, академици, ректори на университети, известни хора от диаспората - изобщо хора с голям държавнически опит, добре познаващи проблемите на страната. По този начин се осъществява и приемственост във властта.

В САЩ например, конгресмените се избират на 2 години, а сенаторите - на 6, като през 2 години се преизбира само 1/3 от състава на сената. Така този съвет, който трябва да притежава прозорливост, да пази устоите на държавата, съхранява и приемствеността при смяната на президента и администрацията.

Дори в последните години пословичните със своя консерватизъм англичани въведоха коректив и вече в Камарата на лордовете гласуват не само наследствени перове, но и удостоени от кралицата (пожизнено) за заслуги пред страната.