Галопиращ популизъм е идеята за съкращаване на депутатските тела, съчетана с раждането на български сенат и зачеркването на Великото народно събрание.

Ако идеите спираха до орязването на Народното събрание до 120 депутати, можеше да говорим само за обикновен популизъм. Ако някой просто лансираше само идеята за втора камара, стигаше отговорът на дядо Славейков по този въпрос: "Какви са тия бабини деветини"!?

Българите ненавиждат депутатите си - това е факт. Той е толкова валиден, колкото и твърдението "французите ненавиждат депутатите си". Това обаче не пречи на французите да поддържат сенат, който е по-многоброен от Съвета на щатите в най-голямата по население демокрация - Индия. Съизмерима с нас страна като Белгия има две камари с общ брой на депутати - 221.

С две думи, няма връзка между населението и броя на депутатите. Разбира се, българският парламент може да работи и със 120 народни представители. Той може да работи сигурно и с 60 депутати. И какво от това? Единственият видим плюс за държавата е, че ще се спестят няколко депутатски заплати. Да не би парламентът да стане по-действен орган? Да не би броят на депутатите да е обратнопропорционален на качеството на работата им?

Добре, народните представители стават 120. След това какво правим? Според Иван Костов трябва да направим втора камара, в която вкарваме 40, 60 или 80 "сенатори"? Да де, но така пак натаманяваме правоимащите докъм 200. Предложението за конституиране на Горна камара нагледно показва, че проблемът въобще и никога не е бил броят на депутатите. Пък и как да вярваш на депутати, които късат ризите си с възгласа "Не на депутатите".

Добре, да приемем, че някакви хора всъщност несръчно се опитват да ни говорят за необходимостта от контрол върху законодателната дейност на НС. Горните камари се правят за това - да контролират решенията на долните камари. Но в България това го прави Конституционният съд. Защо е необходимо да изземваме функциите му?

Практиката показва, че в горните камари на западните демокрации обикновено влизат доказали се политици - бивши президенти, премиери, заслужили депутати. Така е там. Тук - откъде да ги вземеш тези хора? Колко политици у нас са безспорни? Вижте списъка на 20-те най-популярни политици в България. Колко от тях искате да задраскате?

Има и нещо друго - далеч по-важно. В Европа съставите на горните камари почти във всички страни с двукамарни парламенти не се избират пряко. Само в САЩ, Италия и Япония Горната камара се избира пряко, но и в тези страни си има особености. Самата истина е, разбира се, че в двукамарните парламенти на бивши соцстрани като Полша и Румъния изборите са преки.

Та въпросът е: ние какво искаме? Горна камара от лордове, които не се избират пряко, или да накараме електората да уважи още един вид избори? И да гласуваме - за президент, за Долна камара, за Горна камара, за местни органи на властта и за евродепутати... И ако се стигне до правилното решение - да има избори за сенат, тези избори по действащата недъгава избирателна система, която мултиплицира политическото невежество ли ще бъдат? Не вярвам, че българският политик ще се навие да прави избори за сенат по мажоритарна или по смесена система - за него партийната листа е манна небесна.

Най-лошото в лошата идея е, че България е предизвикана да скъса с поредните си традиции. Примерно да няма вече Велико народно събрание. Българското Велико народно събрание наистина като че ли не олицетворява големия си замисъл - да бъде приравнено на цялото електорално тяло. По-успешно е този статут да бъде даден директно на народа, който да се произнася по ключови проблеми чрез референдум. Предложенията за промени в закона за референдумите обаче като че ли са насочени точно в обратна посока - да не се дава право на народа да се произнася по въпроси от компетенцията на ВНС. Примерно ВНС може да реши да раздели България на северна и южна, но народът не може да вземе такова решение.

Тогава защо някой крещи, че е за референдум и против ВНС? Само за да си чува гласа ли?