Така стана, че основните български политически партии, неспособни сами да решат проблема с бъдещата власт, включиха в тънките си сметки личността на Симеон Сакскобургготски. Последният български цар - по настоящем премиер, участва във всички видове преговори за управлението след изтичането на настоящия мандат.

СДС иска да е старши партньор в една бъдеща дясноцентристка коалиция, в която вероятно ще влязат ССД на Софиянски, ВМРО на Каракачанов, Народен съюз и настоящите управленци - ДПС и НДСВ. Целият десен спектър даде достатъчно сигнали, че е наясно - само накуп десните могат да дръпнат килимчето на управлението под краката на социалистите. В последните дни - след един коментар на експрезидента Стоянов, отново е актуален въпросът: "Кога да се направи тази коалиция" - преди или след изборите. Никой на "Раковски" 134 обаче



не поставя под съмнение необходимостта от такава коалиция



и субектите, които ще участват в нея. Въпреки че СДС е в опозиция днес, безспорно е, че НДСВ е желан партньор в следващия парламент. Заради властта, СДС ще трябва да прави компромиси - това също е ясно. Още от сега се очертава кръгът на тези възможни компромиси. Той минава през личностите на бъдещия президент и бъдещия министър-председател. Знаем на каква народна любов се радва синята партия, особено след като бе изоставена от Иван Костовите хора. Надежда Михайлова не може да влезе в преговори за дясно единство от позицията на единствената сила в дясното - и точно затова тя ще трябва предварително да предаде на коалиционните си партньори част от ключовите постове. Един от постове е този на президента - още от сега е ясно, че СДС няма човек, който би спечелил от раз президентските избори през 2006-а. Петър Стоянов е възможен кандидат, но той вече веднъж загуби тази игра. Друг такъв играч в СДС няма. В другите десни партии обаче има силни кандидати за президент. И най-силният от тях е Симеон Сакскобургготски.

Още през 2001 г. бе ясно, че този човек идеално може да изпълни представителните функции, които има българският държавен глава. И СДС са наясно с това.



Те чудесно разбират грешката,



която направиха със своите хора в Конституционния съд през 2001, когато не допуснаха Сакскобургготски да осъществи похода си към президентството. Затова сега с готовност ще го подкрепят, като в замяна ще разчитат на дясна подкрепа за премиерския пост. Кой ще бъде кандидат на СДС за премиер - има само два варианта - лидерът или Петър Стоянов.

Но БСП също включва в сметките си Симеон Сакскобургготски. И също реди името му в списъка за кандидат-президенти. Социалистите имат по-възприемана кандидатура за изборите през 2006 г. - и това е, разбира се, действащият президент Георги Първанов. Но и левите са наясно, че победата на следващите президентски избори е далеч по-маловажна цел от създаването на управленска коалиция, която да излъчи ляв премиер. БСП търси коалиция толкова силно, колкото и СДС. Поради същите доводи - ако БСП не получи подкрепата на партиите от сегашното управление - ДПС и НДСВ, изпълнителната власт няма да е червена, въпреки че червените ще спечелят най-много гласове на изборите. Точно затова БСП може да прежали президентския пост в полза на партньорите си и да подкрепи кандидатурата на Симеон Сакскобургготски за държавен глава. Кой ще бъде кандидат за премиер на БСП - отговорите тук отново са два и са



идентични с отговорите на сините -



лидерът Станишев и президентът Георги Първанов. Редно е да се отбележи, че вторият има далеч по-висок рейтинг от цялото БСП взето заедно.

Но дали държавният глава ще кандиса да се раздели предсрочно със сегашния си пост в името на управлението на бившата му партия? Пазарлъкът е възможен, ако се осъществи на практика настъпателното внушение на НДСВ за Велико народно събрание. Да приемем, че догодина се състоят избори за голям парламент, който работи една година - колкото да поправи конституцията - и през това време кабинетът "Сакскобургготски" продължи да управлява. Тогава през 2006-а народът ще трябва да избира и президент, и обикновен парламент, който да излъчи нов премиер.

В такъв случай Първанов може би ще прежали втори президентски мандат, за да стане кандидат на БСП за шеф на правителството. Така столът на държавния глава ще се оваканти за Сакскобургготски. Всъщност, това е и единственото политически смислено обяснение на жълтата офанзива за ВНС.

Разбира се, бившият цар би могъл да бъде и кандидат-президент,



издигнат само от собствената си партия,



което Огнян Герджиков няколко пъти вече намеква. Управляващите се сринаха трагично през последните години и ще запазят политическо достойнство, ако спечелят поне президентските избори. И без това настоящият премиер едва ли ще се задоволи да се обрече на опозиционно изгнаничество за 5 години. Лично той, като единствената що-годе популярна фигура в НДСВ, има възможност да спазари подкрепата си за една или друга бъдеща коалиция, в която да участва непопулярната му партия, срещу гарантираното му нанасяне на "Дондуков" 2.

Иронията е, че всичко това можеше да се случи още през 2001-а, нали, господа Костов и Стоянов?