|
Така стоят нещата и с правата на пациента. На книга тях ги има, на практика - никак. Дори законово тепърва ще се уреждат - в бъдещия Закон за здравето има почти цяла глава, отделена на правата на пациента.
У нас пациентът няма никакви права и е най-слабата страна от система, създадена за него и финансирана от него. Гласът на болните се чува единствено, когато те са призовани - подкупени или прилъгани - да защитават нечий чужд интерес, обикновено корпоративен.
------------------------
В здравната система на България има една уродлива диспропорция - има няколко хиляди чиновници и държавници в сферата на здравеопазването, 30 000 лекари и милиони пациенти. Решенията взема малцинството, обикновено в ущърб на мнозинството. Най-добре в системата виреят управниците, а най-зле са пациентите.
Всеки гражданин може да защити правата си самостоятелно, или с членство или сезиране на нестопанска и неправителствена организация. Правата пък могат да се нарушат от две страни - от лекари, зъболекари, болници или от самата система и институции.
Индивидуална защита
Сега пациентът може да се защити от лекарска грешка или небрежност в болницата и от искани пари на ръка с подаване на жалба до здравната каса (ако е лекуван за нещо, което НЗОК плаща), до районния център по здравеопазване - регионалната структура на здравно министерство, до районната лекарска колегия, до директора на съответното лечебно заведение. Често недоволните пращат копия до всички инстанции.
"От нормативна гледна точка, правата са определени, но не и гарантирани, разхвърляни са в ред закони и наредби, в които отговорностите са доста размити", казва адвокатът Пламен Таушанов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация за закрила на пациентите. "За да има гаранция, че лекарят прави точно това, което трябва да се прави, трябва да има медицински стандарти за всяка дейност, каквито в момента няма. А когато няма стандарт за услугата, как пациентът може да бъде защитен?", пита юристът. Според него стандартите трябва да са описани в закон и да регламентират как да бъде информиран пациентът за болестта, диагнозата, терапията, евентуални вредни ефекти, за страничните ефекти на дадено лекарство. Едва след като е узнал това, болният трябва да даде информирано съгласие, под което да се подпише.
Това се предвижда в Закона за здравето, който скоро трябва да бъде приет от парламента. Освен това и в момента, според рамковия договор между здравната каса и съсловните организации на лекари и стоматолози, информираното съгласие е задължително. Отделно в болниците пациентите трябва да попълват декларация, че знаят кой плаща за лечението им - здравната каса или здравното министерство.
"Това е подпис под някаква бланка и никой не е наясно за какво се подписва. Няма конкретно разписани вредности, например, а и никой в болниците не се занимава да обяснява на пациента какви са му правата, какво лечение се провежда, какви са рисковете, от какво може да се откаже и какво да приеме", отвръща Таушанов.
Затова и за всяка лечебна дейност трябва да има стандарти, те да са ясно разписани и достъпни - на табла или бланки, смята адвокатът. Според него това е и в интерес на лекарите, защото освен правата, пациентът ще бъде запознат и със задълженията си и ще е ясно докъде е отговорността на медика.
Жалбите
Здравната каса образува проверки по жалби на пациенти, дори предлага и възможност човек да се обади на горещия телефон за консултация. 38 802 обаждания са отчели на горещия телефон от касата през 2003 г. Номерът е 0800 14 800 и е безплатен за цифрови телефони. За аналогови цената е един импулс, независимо откъде е обаждането. От НЗОК все още не могат да дадат статистика колко жалби са постъпили до всички районни каси през миналата година. Обикновено на горещия телефон хората питат къде могат да направят справка за здравните си осигуровки и каква е процедурата, ако имат повече от три неплатени вноски; по какви клинични пътеки могат да се лекуват в болница; къде могат да получат информация за програмите на НЗОК за скъпоструващо лечение; кои са заболяванията, освободени от потребителска такса; кога и как могат да сменят личния си лекар.
Хората подават и сигнали за отказ на личните лекари да издават направления за специалист; че не могат да открият джипито си или че то не се отзовава на домашни посещения; за вземане на пари от за услуги, платени от НЗОК. За да направи касата проверка, т.е. оплакването евентуално да има резултат, човек трябва да подаде писмена жалба в националната или в районната каса. Срокът за отговор е 1 месец, като според характера на жалбата може да бъде и по-кратък.
За 2003 г. в приемната на НЗОК са постъпили 605 писмени жалби от граждани. От тях най-много - 143 са за здравните осигуровки. Следват оплаквания, свързани с отпускането на лекарства, за качеството на оказаната медицинска помощ, за издаването на направления и за неправомерното искане на потребителска такса.
Отделно във всеки рамков договор между касата и лекарския съюз присъства и глава за правата и задълженията на пациентите. Според нея той има право на живот, безопасност, свобода, мнение, достъпна медицинска помощ, равни права с всички останали при получаване на медицинска помощ. Лекарите са длъжни да оказват помощ след получаване на информирано съгласие от пациента и да му обясняват какво лечение се налага, какви са рисковете от странични ефекти, какъв е шансът за излекуване и каква част от лечението са плаща от НЗОК. От своя страна пациентите са длъжни да си плащат осигуровките и да изпълняват предписанията на лекарите. Касата е длъжна да следи дали се спазват правата на пациентите, а ако болен сметне, че правата му са нарушени, той сезира НЗОК. При установяване на нарушение касата санкционира лекаря или болницата. Обикновено това става с глоба. Прекъсването на договор с НЗОК става по изключение. "Не може финансиращият орган да е и контролен", смята Таушанов. Логично е контролната институция да е независима.
Касата е единствената, която все пак се ангажира да даде някакъв отговор на жалба, да назначи проверка и има някакви разписани права. При нея обаче сигналите на пациентите са добре дошли, тъй като глобите отиват директно в хазната й. Нещо повече - при съставянето на бюджета за всяка следваща година има специално перо за очакваните приходи от глоби и санкции. За тази година те са 17 млн. лв. Да не говорим, че пациентът е лесно манипулируем и лесно може да бъде използван от един лекар срещу друг.
Малко по-различен е статутът на жалбите до районния център по здравеопазване (РЦЗ). Според Енчев досега правата на пациентите не са законово регламентирани, т.е. пациентът може да си подава колкото си иска жалби до РЦЗ, но той не е задължен да му отговори или дори да предприеме каквито и да било действия. Тепърва това ще се уреди със Закона за здравето. "Според него, РЦЗ ще е длъжен до 7 дни след подаване на жалбата да направи проверка и да сезира съответните органи - лекарски съюз, здравна каса или прокуратура", обяснява Момчил Енчев. До 3 дни той трябва да уведоми пациента какво става с жалбата му. Предвиждат се и солени глоби - от 2 000 до 10 000 лв. за лица, които отказват да сътрудничат при проверките, заблуждават или не предоставят информация.
През 2003 г. в МЗ са постъпили 1490 жалби на граждани в писмен вид, плюс още 1400 в РЦЗ-тата в страната. Най-често хората се жалват от отказ за извършване на преглед, изследвания, изписване на лекарства, хоспитализация, издаване на направления за ТЕЛК, изпращане на санаториално лечение; от качеството на лечението в болниците; от смъртен изход в болниците; от неправомерно искане на пари; от лекарствения списък на здравната каса и цените на медикаментите; от решения и забавено срокове за освидетелстване в ТЕЛК; от грубо отношение на лекари; от некачествена и скъпа стоматологична помощ; от "Бърза помощ".
"При назначените проверки резултатите не са известни. Размива се и отговорността - ако се жалиш на здравно министерство, то може да каже, че става дума за общинска болница, в която не може да се меси. Или че болницата е търговско дружество, което си има управа. Тогава на кой да се жали човек?", размишлява Таушанов.
Не е ясно по колко жалби МЗ е започнало проверки и какъв е изходът от тях. Фактът, че половината от оплакванията са от компетенцията на здравната каса сочи, че хората дори не са осведомени към коя институция да отправят жалбата си, камо ли да знаят дали и какви права имат.
Докато Законът за здравето влезе в сила, единствената норма в правния мир, защитаваща правата на пациентите в качеството им на граждани, остава Наказателният кодекс, припомня Момчил Енчев. Всеки пациент може да съди лекар или болница, ако смята, че те са причинили смърт или тежка телесна повреда поради немърливост.
Друг вариант е гражданско дело по Закона за задълженията и договорите. По него гражданин също може да заведе дело по чл. 45, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Засега обаче тази ниша стои необяснимо празна, въпреки изобилието от жалващи се по институциите граждани. Според Момчил Енчев, през миналата година са заведени едва 2 дела за лекарски грешки. Според адвокат Пламен Таушанов има заведени дела, но не се е чуло някой да е спечелил.
Едно от обясненията е, че пациентът е субективен и често е склонен да вини лекарите за нещо, за което те не носят отговорност. Освен това болният в болшинството случаи е и беден - нито може да си позволи разноски по дело, нито смее да се изправи в съда пред болница или лекар, до които не е сигурен, че няма отново да опре.
Според Пламен Таушанов, за да има такива дела, е нужно да има ясно разписани стандарти със задължения, документация, доказателства. "В чужбина има информирано съгласие и документи, които реграментират отношенията. От момента на докосването на пациента до системата до излизането му се документират всички дейности и манипулации. Такава документация тук съм виждал само в болница "Св. Екатерина". Там има по 28 протокола за пациент, 3 от които за информирано съгласие - при постъпването на човека се описва какво ще му се прави. Така може да се проследи в кое време при кой екип какви са били показателите, това случило ли се е, или не", обяснява Таушанов.
Колективната защита
Очевидно е, че жалбите на повечето хора са насочени не толкова към отделни действия на лекари и болници, колкото към самата система и институциите, които я представляват. НЗОК, МЗ, парламентът, съсловните организации са тези, които определят и налагат правилата и определят правата на пациентите. Нещо повече - действията или бездействието на конкретен лекар обикновено произтичат от липсата на санкции от страна на системата, т.е. институциите индиректно толерират некоректно отношение.
Хората се жалват от цените на лекарствата, от опашките пред ТЕЛК, от липсата на талони за прегледи при специалисти, от корупцията в болниците. За всичко това обаче в огромна степен отговорност носят институциите. Високите цени на лекарствата будят съмнения за корупция в НЗОК, дейността на ТЕЛК е неуредена, талони за специалисти няма, защото касата не отпуска достатъчно на джипитата, болниците и лекарите, работещи там не получават достатъчно пари от касата и министерството и затова им се налага да искат и кеш и т.н. Доста често в здравната ни система интересите на лекари и пациенти съвпадат - ако медиците имат добри условия на труд и добро заплащане, и пациентите ще получават адекватно лечение.
За да са правата на пациента гарантирани, той първо трябва да има ефективна защита от решенията и дейността на самите институции, които рядко работят в негов интерес. Парадоксът е, че самите институции трябва му дадат инструментите за защита. И, естествено, не го правят.
За сам пациент е трудно да се бори със здравната каса, например, и тук е мястото на сдруженията и асоциациите на пациентите, които да представляват общия интерес. Според Пламен Таушанов от Асоциацията за закрила на пациентите, трябва да има отделен закон за правата, който освен точно да опише кой орган при какво нарушение може да бъде сезиран, да допусне и участието на пациентите в контрола над институциите. Според Момчил Енчев от МЗ единственият вариант за това е омбудсманът - общественият защитник.
"Организации на пациенти трябва да участват в управителния съвет на НЗОК, например. В 9 европейски държави има такъв закон, там има трипартитност, т.е. едната страна е финансиращият орган - при нас здравната каса, изпълнителят е втората - лекари, а клиентът, т.е. пациентът е третата страна", обяснява Таушанов.
Понастоящем Законът за здравното осигуряване позволява представител на организация на пациенти да участва със свой член в общото събрание на НЗОК. Там обаче има общо 37 души, какво може да направи един-единствен член, пита Таушанов. А и адекватна и бърза информация да решенията на касата има само в УС. Освен това законът позволява общото събрание да има кворум и без присъствието на представител на пациентите.
Шефът на здравната комисия в парламента Атанас Щерев дори обеща в бъдеще квотата на пациентите в общото събрание да се увеличи, но това едва ли решава проблема - нито от общото събрание зависи нещо, нито пациентите ще получат мнозинство. Щерев обеща с половин уста и евентуално участие на пациенти в УС. Никак не е ясно дали това ще стане факт.
Проблемът има и друга страна - организациите на пациенти са много и с разностранни интереси и още не са успели да излъчат свой представител в общото събрание.
Пламен Таушанов е чувал за поне 15 такива организации. Те са два вида - едните защитават пациентите като цяло, а другите се борят за правата на болните от дадена болест - диабет, астма и т.н. Според Момчил Енчев има поне 6-7 граждански сдружения за защита на пациентите. "Не всички действат постоянно, не са обединени и не могат да се разберат помежду си, за да направят някаква представителна организация", казва той. Отделно са организациите за защита на определени болни. Някои от тях са безкористни - те правят кръгли маси, ангажират депутати, но в крайна сметка почти нищо не успяват да променят. Други обаче са водени от чисто финансови мотиви. "Има основания да се твърди, че зад част от организациите има фармацевтични фирми. Кампаниите на фирмите корелират с акциите на организациите", казва Енчев.
Методите, по които фармацевтичните компании оказват натиск върху институциите, използвайки пациенти, са разнообразни. Например на група болни се подаряват скъпи медикаменти да един курс лечение, които не се плащат от здравната каса или МЗ. За да продължат лечението си, пациентите вече правят протестни подписки до институциите, твърдят, че това е най-доброто лекарство, и настояват, че им се нарушават правата, щом съответният медикамент не е включен в листата, която ведомството плаща. Друг вариант е здравната каса да отпусне програма за много малък брой хора, която по една или друга причина се прекратява след време. Следват пресконференции с участието на пациенти и лекари-светила от съответната специалност, на които се обявява, че хиляди болни остават без лечение. Не че страдащите от тези болести не са ощетени от решенията на касата. Но те не са сред протестиращите. Защото пресконференциите се дават в четиризвездни хотели, където майки обясняват как парите, които са принудени да дават за лечение на децата си, отнемат поне 4/5 от дохода им.
Същевременно никой не чува гласа на най-голямата група ощетени - над милион пенсионери със сърдечно-съдови болести. След всяка промяна в списъка на лекарства, поети от здравната каса, и тези хора трябва да плащат все повече и повече за лекарствата си и някои от тях просто се отказват от терапията си. Обяснението е просто - няма кой да ги организира, защото лекарствата за хипертония, например, са страшно много и на различни фирми.
Правата на тези хора бяха защитени единствено от асоциацията на Пламен Таушанов. Той използва последния механизъм за защита на пациента от решения на институция - обжалва във Върховния административен съд решението на здравната каса отпреди 1 година да намали процентите, които тя плаща за 400 лекарства. 3-членен състав на съда отмени решението, сега го гледа петчленен състав. Но дори и по-висшата инстанция да се произнесе в полза на пациентите, от това няма да произтече нищо. В момента касата плаща лекарства по друг списък, промени се и нормативната уредба. Отделно асоциацията атакува пред ВАС промени, при които тази година отпаднаха други 300 лекарства, но този път съвместно със засегнати фармацевтични компании.
Често се чуват и заплахи за сезиране на съда в Страсбург. Според Пламен Таушанов, едно дело не може да отиде там докато не се изчерпят възможностите на родната съдебна система.
Единствената утеха за пациентите като общност е, че те са нужни. Защото ако изчезнат, няма да ги има нито фармацевтичната индустрия, нито чиновниците, нито лекарите.
|
|
|
.........