Един от най-сериозните, макар и пренебрегвани, проблеми при присъединяването към ЕС е как технологично остарели предприятия да се впишат в все по-строгите екоизисквания на съюза. През последните няколко години десетки фирми хлопнаха врати, защото не могат да отделят финансови средства, за да се приведат според нормите. Безспорно пред подобна опасност ще се изправят и българските компании. Но не всичко е толкова песимистично. Има достатъчно възможности предприятията у нас да продължат да работят и да получават пари и оборудване вместо да бъдат глобявани или затваряни, защото замърсяват.

Специалистите по инвестиционни финанси прогнозират, че през следващите 2-3 години между



10 и 20% от чуждите инвестиции у нас ще бъдат насочени към екопроекти.



Особен интерес към такива начинания проявяват Германия и Япония. Според началника на отдел "Стратегия и програми за околна среда" в екоминистерството Щерьо Ножаров в тази област има доста перспективи. На първо място това са грантовите схеми. В България вече се изпълняват три проекта, финансирани от Глобалния екологичен фонд, всеки един от които е на стойност 7-8 млн. долара. Първият е за възстановяването на влажните зони, вторият - за биогенното замърсяване на Черно море, а третият е свързан с горите. Проблемът с набирането на средства по тази схема обаче е липсата на достатъчно на брой висококвалифицирани специалисти по инвестиционни финанси, които да разработят проектите и да ги защитят.

Друга възможност за привличането на средства за околна среда са многото финансови институции, например в Япония, които са ориентирани към развиващите се пазари. Става въпрос за директни инвестиции в инфраструктурни обекти, а също и за финансиране на работата на органи и компании, които трябва да изпълняват тези изисквания. В момента МОСВ договаря и отпускането на нисколихвени заеми за общините от международни финансови институции.

Най-перспективни в момента обаче са



схемите по прилагането на протокола от Киото,



при които всички печелят. Този документ, чието пълно наименование е Протокол по проблемите за изменение на климата, е приет през 1998 г., а у нас е ратифициран през 2002 г. С него се въвеждат три механизма на международно сътрудничество, които дават възможност за сложни финансови операции с пряк екологичен ефект.

Според протокола всяка държава е длъжна да намали размера на емисиите парникови газове спрямо определена базова година. За България това е 1988 г., а ангажиментът на страната е да намали вредните емисии с 8%. Тъй като в последните 15 г. у нас работят много по-малко предприятия в сравнение с 1988 г. обемът на парниковите газове е далеч под пределно допустимите норми. Това прави екологичното състояние на страната привлекателно за развитите държави, които също имат задължения да намалят вредните емисии от производствата си. Така се стига до изпълнението на т.нар. съвместно изпълнение на протокола от Киото, при което България вече има подписани споразумения с Швейцария, Дания, Австрия, Холандия.

При него дадена държава инвестира определена сума в закупуването на модерно технологично оборудване, което се дава безвъзмездно на предприятие в друга страна, недостигнала пределните си норми емисии. Така например, ако Дания реши да намали емисиите си, трябва да инвестира в закупуването на нова техника, която да ограничи вредното въздействие върху околната среда. Опитът обаче показва, че благоприятният ефект върху природата ще е многократно по-голям,



ако същите пари бъдат вложени в по-малко развита държава,



в която техническото оборудване е по-старо и се нуждае от обновяване.

Именно това е механизъм, от който печелят всички - ние получаваме ново оборудване, а инвеститорите изпълняват задълженията си и избягват глобите. Т.е. България плаща за получената техника под формата на обем отстранени вреди върху околната среда. Засега обаче само някои големи фирми у нас са се възползвали от този механизъм. Схемата беше приложена например при изграждането на ВЕЦ "Цанков камък", при който австрийски консорциум финансира проекта с 200 млн. евро. По същия механизъм "Овергаз" спечели субсидии от холандското правителство за проектите си за газификация във Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец и София.

Протоколът от Киото дава възможност търговията с емисии да се договаря не само на държавно ниво, но и между отделни фирми. Принципът на работа е почти същият като при съвместното изпълнение - ако едно предприятие замърсява над тавана от допустимите за него норми, то може да изтъргува надвишението с друга фирма, която не е достигнала определените й нива. Тази схема обаче все още не действа, защото в момента се прави регистър на базовите норми. В световен мащаб



търговията с емисии трябва да започне между 2008-2012 г.



Според Щерьо Ножаров дотогава и България ще бъде готова за практическото прилагане на схемата. Световната банка вече е финансирала у нас предпроектното проучване, което трябва да приключи до края на годината и е възможно да проработи пробно под формата на малки операции на фондовата борса.