Ще питаме брюкселските комисари как Европейският съюз се отнаса към офшорните зони на територията на бъдещите членки, та да открием и ние поне един данъчен рай с български адрес. Не си струва питането, защото отговорът на този въпрос е ясен и не веднъж заявяван. В Европа
офшорите изживяват дните си
и само след няколко години ще са част от стопанската история. Ирландия вече закри Дъблинския световен център - може би най-популярната офшорна локация по времето на своя апогей през 90-те. Поради влизането си в ЕС след месец унгарското правителство взе решение да отмени офшорното законодателство, считано от 2006 г. Унгария беше единствената страна от присъединяващите се страни на изток от Одер, която имаше реален и добре работещ офшорен режим. На същия натиск за премахване на облекченията е подложен Кипър. Впрочем навсякъде в рамките на ЕС от догодина ще се прилага приетата на 21 януари 2003 г. директива за облагане на спестяванията. Тя предвижда наред със страните-членки и всички офшорни зони в съюза да обменят автоматично информация за собствеността върху паричните наличности и да облагат плащаните лихви по сметки на нерезиденти. Под натиска на САЩ и ОИСР чрез мерките срещу изпиране на пари данъчните оазиси ще са принудени да разкриват все по-лесно информация за собствениците на офшорки, т.е. да ликвидират съществуващия си режим. Така че е
безмислено дори да питаме
дали ще разреши Европа да открием нов данъчен рай на българска земя. Не само защото човек се излага като задава въпроси, на които отговорът със сигурност ще бъде дипломатично, но твърдо "не". Има доста по-важни причини да си спестим усилията и разходите по този обречен проект. На първо място бих отбелязал сигурния факт, че
България за офшорна зона не става
поради същата причина, която прави невъзможно масовото отглеждане на банани в Шопско. Няма климат за това. За да си пробва една държава късмета, тя трябва преди всичко да има стабилно и ясно и най-вече честно законодателство, та да имат доверие вложителите, че няма шанс утре някой новоизмислен интригант да прокара закон в техен ущърб. А в България законодателството се мени по няколко пъти годишно. Законите ни са тъй неясни, че дори министрите не ги разбират (затова съдът често отменя актове на властта). А държавата ни е една от най-нечестните към бизнеса на собствените си граждани и фирми - дотам, че не веднъж и с лекота е приемала промени в данъчни режими и облагането да влизат в сила със задна дата. У нас офшор до офшор да открием, пак няма кой да дойде. Друга важна причина за сигурния неуспех на офшорна България е промяната в търсенето на световните пазари. Съвременният инвеститор отдавна е наясно, че офшорите нямат бъдеще. Сега вече се търсят не толкова зони без данъци, а се говори вече за
избор на корпоративно гражданство
на международния бизнес. При този избор данъците остават основен, но не са единствен критерий. Важни са сборните разходи, които държавата налага за учредяване и съществуване на своите фирми, дали се предлагат нужните административни услуги, добро ли е (и колко е скъпо) банковото, правното, счетоводното обслужване и професионалните консултации, има ли страната сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и за защите на инвестициите със страните, където ще работи новият корпоративен гражданин. Могат ли да издават местните фирми желани сертификати за произход (например "Евро 1"), какъв е митническият режим на стоките и услугите произхождащи от държавата. Професионалистите днес предпочитат за своите фирми и клиенти статута на
местно лице с данъчни облекчения
вместо пълно данъчно освобождаване на офшора без националност. Монография трябва да напиша, за да посоча изчерпателно причините.
Най-изгодният данъчен режим за чуждестранните вложители се предлага вече в доста страни и някои щати на САЩ. Там, както и в България сега всички фирми са само местни, към тях се прилага в пълна сила тежестта на закона и се иска строга отчетност, както от всеки. Но доходите им, извлечени извън страната (ключовият термин е "sourced out" - стойността, добавена зад граница) са освободени от подоходен данък. За стойността, добавена у дома обаче облагането е пълно. Това е модерното решение в данъчната конкуренция между държавите, което има смисъл в утрешния свят, който ще отеснява за офшорки.
Малко ми е тъпо, че пиша пръв на две места. Извинявам се за това на останалите.
Та в тая интересна статия виждам две новини:
Лошата новина е, че не ставаме за офшор.
Добрата новина е, че все пак ставаме за извличане на доходи от нас.
Абе, аутсорсинг.













