|
- Г-н Прохаски, тези дни НСИ обяви, че икономическият растеж в България през 2003 година е бил 4,3%. При какви условия според вас той може да нарасне?
- Очевидно това може да стане само чрез използване на по-интензивни фактори за растеж и постигане на някои от целите, поставени в т.нар. Лисабонска стратегия, приета от държавите членки на Евросъюза през 2000 г. На първо място това може да стане чрез повишаване на броя на заетите от трудоспособното население. България сериозно изостава в това отношение- у нас само 50% от трудоспособните работят, а Европа си поставя за цел това да са 70%. За нас дори постигането на 60% ще повиши сериозно възможността ни да увеличим растежа. Освен това трябва да се въведат по-сериозно съвременни информационни и телекомуникационни технологии и иновации в практиката.
-------
Защото растежът у нас сега идва главно от традиционни трудоемки отрасли - текстил, мебели, обувки, дървообработване, услуги.
Потенциалът за растеж в тези сектори ще се изчерпи през следващите 3 до 5 години. След това трябва да разчитаме на по-капиталоемки и наукоемки технологии, които биха ни позволили да постигнем 6% икономически ръст.
-------
Тези 6% не са измислени. Те идват от това, че Евросъюзът си поставя за цел да има годишен растеж от 3% средно за Евросъюза. А с влизането на новите 10 страни членки това ще бъде постигнато през 2010 година. Ако ние не постигнем поне два пъти повече от средното за Европа, няма да можем да се доближим дори до средните равнища на производство, доходи и производителност. А това е, което ще ни даде реалното усещане, че сме в Европа. Но няма да го постигнем и през 2010 година.
Ако обаче поддържаме темп от 6% годишно, ще направим сериозна крачка напред. Според разчета, който в Центъра за икономическо развитие сме правили, дори при такъв растеж от 6% годишно, едва през 2020 г. ще успеем да увеличим 3 пъти сегашния брутен вътрешен продукт на глава от населението. С което ще постигнем поне 50% от този показател в Евросъюза, както е планиран за 2020 г. Това вече ще е много сериозна стъпка напред.
- Реалистично ли е да очакваме, че влизането ни в НАТО ще увеличи чуждите инвестиции?
- Определено. Влизането в НАТО дава една обща рамка на сигурността в страната и това ще има ясно отражение върху увеличаването на чуждите инвестиции. Въпросът е в какви отрасли ще бъдат насочени те. Сега те отиват основно към трудоемките и енергоемки отрасли. Ако успеем така да насочим и вътрешната си политика, че да се привлекат инвестиции в отраслите от т.нар. икономика на познанието, параметрите, за които говоря , ще бъдат постигнати.
- Лисабонската стратегия не е ли израз на страх на членките на Евросъюза, че изостават от другите икономически зони в света?
- Тя е израз на безпокойството на Европейския съюз. Но и израз на амбиция- всеки във всеки момент се страхува да не изостане и взема мерки.
Не случайно към този момент стратегията не се изпълнява напълно. Но съм сигурен, че през следващата година, когато се прави отчет за половината от 10-годишния период, за който бе приета, ще се направят сериозни стъпки за наваксване. В много области нейните критерии ще бъдат достигнати, а такъв напредък ще се отрази положително и на нас.
- Но когато това стане, Евросъюзът вече ще бъде не от 15, а от 25 страни членки. Влизането на новите 10 няма ли да забави икономическия растеж в еврозоната?
- По някои параметри, по които новите 10 изостават, може би ще има затруднения. Но в други отношения някои от новите членки се развиват доста динамично. Дори ако вземем икономическия растеж, някои от тях изпреварват старите членки. И влизането им ще динамизира Евросъюза.
- В момента тече най-дългата от години насам мисия на Международния валутен фонд, откакто имаме споразумение. Вие как мислите трябва ли да имаме ново споразумение с фонда за периода до влизането ни в Евросъюза?
- Едно такова споразумение ще бъде само от полза за България, дори да няма никакво финансово изражение, както вероятно и ще бъде. Защото Международният валутен фонд е един допълнителен гарант пред чуждите инвеститори за това, че всичко в нашата макроикономика е наред. Такъв гарант поне още няколко години ни е необходим, защото в световен мащаб помнят сривовете от средата на 90-те години. След влизането ни в ЕС, самото членство ще е такъв гарант.
Освен това такова предпазно споразумение ще включва едни периодични анализи на икономиката на България. Което си е доста професионален консултантски труд за правителството, при това напълно безплатно. Не виждам защо то трябва да се лишава от него.
- Шефът на мисията за България Фликеншийлд констатира, че темпът на раздаване на банкови кредити у нас е твърде висок. Другото притеснение е влошаването на баланса по текущата сметка, големият търговски дефицит. Вредни ли са тези неща за нас от гледна точка на развитието ни в момента?
- Един търговски дефицит винаги е вреден. Въпросът е да се анализира откъде идва той и има ли потенциал да намалее в някакъв обозрим период.
------
Този дефицит засега показва немощ на националната икономика да произведе търсените стоки и много по-активно търсене на вносни стоки.
От друга страна обаче, ако се погледне структурата на този дефицит и нарасналия внос, ще видим, че там много сериозно перо и то с най-голяма динамика са инвестиционните стоки. Тези стоки отиват за българските предприятия. Процесът е свързан с навлизане на чужди инвестиции. Следователно, би трябвало да се отрази благоприятно на конкурентноспособността на нашата икономика, а оттам и на експортния потенциал. Ако това стане, в средносрочен план би трябвало да има по-добър баланс между износ и внос.
-------
Ако това стане за 3 до 5 години, дефицитът не би бил опасен. Лошо ще бъде, ако това не се отрази на конкурентноспособността. МВФ разбира се не казва, че ни грози такава непосредствена опасност, но е проблем в средносрочен план.
- Някои изпитват опасения от предстоящото поскъпване на живота във връзка с влизането ни в ЕС. Според експерти на БСП то ще е с 30-40%. Това няма ли пак да се отрази негативно на конкурентноспособността на българската икономика?
- Аз мисля, че цените на тези стоки, които са предмет на най-усилена търговия, вече са наваксани и са равни или почти равни на тези в Евросъюза.
------
Това, което има да се увеличава още, са цените на услугите и на земята, но това ще стане постепенно, а не скокообразно. Тези цени си имат своя специфика, те не са чак толкова мобилни. Не очаквам това изобщо да е някакъв взривен процес и да се отрази негативно. А и вероятно нарастването на цените ще тече паралелно с постепенното повишаване на средния доход в България.
За земята допускам, че може да поскъпне по-бързо, тъй като тя може да е предмет на сделки с чужди инвеститори.
-------
- Бумът в кредитирането не е ли тревожен?
- Кредитирането у нас все още не е на такова ниво както в другите страни, така че мисля, че даже има потенциал за допълнително нарастване. Разбира се, не е хубаво да се повишава рискът за банките. Но засега няма индикация, че връщането на кредитите създава някакви проблеми. Ако се появят такива, трябва да се предприемат мерки.
- Има ли нужда от сериозен дебат за бъдещето на валутния борд сега, когато в центъра на общественото внимание са влизането ни в НАТО и в ЕС?
- Очевидно е, че валутният борд трябва да се запази до влизането ни в европейската платежна и валутна система. Ефектите от него до този момент са добри и не трябва да се правят никакви стъпки в разколебаване на тази стабилност. Няма никакви причини да се откажем от валутния борд. Приемането на еврото вече ще е друг вид постигане на дългосрочна стабилност на валутната система.
- Напоследък се обсъждат усилено предимствата и недостатъците на плоския данък от 10% и на семейното облагане. Дискусията, обаче, е предимно в политическите среди. Какво мислите за тези две предложения? Могат ли те да са основата на някаква лява или дясна икономическа доктрина?
- В теорията има много ясни леви и десни икономически доктрини. Практиката обаче винаги е много шарена и изисква паралелното провеждане на стъпки, които биха могли да бъдат оценявани и като десни, и като леви. Защото животът не е еднозначен.
------
Ако вземем 10-те процента плосък данък- като икономическа теория например той е интересен и верен. Като практика обаче е невъзможен. Сметнете колко би било например нивото на пенсиите в България, ако социалните осигуровки се намалят до 10%. Икономически това ще е много изгодно за бизнеса, ще стимулира икономиката. Но можем ли да оставим пенсионерите да живеят с 20 лева на месец? Така че във вида, в който е предложен, той е невъзможен.
--------
Иначе това е една хубава, крайно дясна идея. И не е съвсем без практика у нас- ние имаме плосък данък- ДДС, корпоративното подоходно облагане също е плосък данък и в това отношение у нас са направени сериозни стъпки напред. Но по отношение на социалното осигуряване, плоският данък нито е оправдан, нито е възможен.
! Ама звучи прекалено хубаво, нали ? 
