|
Пръв подхвана темата в Сената демократът от щата Масачузетс Едуард Кенеди, чийто покоен брат Джон Кенеди изпрати в началото на 60-те години първите американски войници във Виетнам. "Ирак се превръща в тресавище", каза той и наруши табуто да се чопли трудно зарасналата рана в душите на американците. Раната обаче се оказа повторно гноясала от иракската инфекция и сенаторът демократ от Западна Вирджиния Робърт Бърд направи смел разрез: "Чувам ехо от Виетнам. Със сигурност не само аз го чувам. Правителството признава, че нарастващото американско военно присъствие в Ирак само ще ни завлича все по-дълбоко във водовъртежа, в подвижните пясъци на насилието, което стана белег на тази нещастна и бедна страна." Доайенът Бърд, който е в Сената от 45 години, е преживял цялата политическа драма от войната във Виетнам и пази силни спомени. Той е сред най-острите критици на окупацията на Ирак.
Сенаторът републиканец от Аризона Джон Маккейн, който е бил пет години военнопленник в Северен Виетнам, скочи като лично засегнат: "Това е напълно погрешно сравнение, аз имам известна представа от Виетнам". Заедно с други сенатори той настоява за изпращане на още войски в Ирак.
Извикан пред Сената, държавният секретар Колин Пауъл доразви миналия четвъртък тезата на съпартиеца си Маккейн: "Не мисля, че подобни сравнения са особено полезни. Виетнам бе в друга част на света, по друго историческо време. Много е различно. Народът в Ирак иска да живее свободно в демократично общество. Там няма държави спонсори, които да го заливат с оръжейни доставки. Това не е блато, което ще ни погълне."
"Аналогията е фалшива", възмути се и президентът Джордж Буш на пресконференция във вторник вечерта. "Мисля, че тази аналогия изпраща погрешно послание до нашите войски и до врага."
Искат или не искат властите в САЩ, заразата от прословутия виетнамски синдром бързо плъзна в медиите и излезе от правителствения контрол. Във внезапно пламналия национален дебат се включи и старейшината на телевизионната журналистика Уолтър Кронкайт, който като водещ на вечерните телевизионни новини в мрежата Си Би Ес си спечели слава през 60-те години с обективно и смело отразяване на Виетнамската война, включително и от самия Виетнам. По повод спора в Сената 87-годишният ветеран заяви: "Виждам много голяма прилика. Не откривам здрав разум в аргумента, че не съществува паралел, както й се иска на администрацията (на Буш). В момента сме изправени пред засилваща се партизанска война, която ни струва човешки и материални загуби."
Приликите са лесно забележими
1. Войната във Виетнам започна с измислен повод - инцидент в Тонкинския залив през 1964 г., при който северновиетнамски катери уж нападнали два американски крайцера, които проникнали във виетнамски води.
Войната в Ирак също започна с измислен повод - имало опасност режимът на Саддам Хюсеин да употреби оръжия за масово унищожение, които се оказа, че той не притежава.
2. Войната във Виетнам се оправдаваше с погрешната теория на доминото, според която ако не бъде спрян комунизмът там, съседните държави щели да паднат като плочки на домино в лагера на световния комунизъм.
Войната в Ирак се оправдава с погрешната теория на доминото, според която ако се демократизира Ирак, съседните арабски тоталитарни режими също ще се демократизират.
3. Затъването във Виетнам роди термина "ескалация" на войната, който означаваше изпращане на все повече американски войски, надхвърлили в края на 60-те години половин милион души.
Затъването в Ирак налага изпращане на допълнителни сили (в началото на седмицата бе обявено за още 10 000 души) към намиращите се там 135 000 американци. За американски подкрепления настояват и съюзниците, включително и България.
4. Виетнамската офанзива Тет през 1968 г. по време на лунната Нова година, извършена едновременно в сто населени места, бе смазана от американците, но разедини американското общество, което видя жестокостите срещу разбунтувалия се народ.
Иракският бунт от последните дни, който обхвана повечето големи градове, силно разколеба американската нация, че изпълнява освободителна мисия в Ирак, и подкрепата за войната рязко спадна (до 40-45 процента).
Несъгласните да се сравнява Ирак с Виетнам обаче също са прави, защото има разлики. В Ирак положението изглежда ще се окаже по-лошо, отколкото във Виетнам.
Някои съществени разлики
1. Във Виетнам американците имаха силен съюзник - южновиетнамския режим с функционираща държавна структура и с немалка подкрепа сред местното население. Главният им противник, комунистическият Северен Виетнам, се намираше зад ясно очертана граница и можеше да бъде бомбардиран без задръжки.
В Ирак американците си назначиха местна власт без почти никакво влияние над която и да е територия в страната, опираща се на новообучени военни формирования, чиято лоялност е повече от съмнителна. В сравнение с Временния управляващ съвет на Ирак или в сравнение с хипотетичното иракско правителство, което би трябвало да поеме управлението на страната на 30 юни, някогашният сайгонски марионетен режим би могъл да мине за легитимна власт на народа. Противникът в Ирак не е ясно забележим и няма как да бъде бомбардиран.
2. Бунтовническото движение в Южен Виетнам (т. нар. патриотични сили) бе в джунглите, а американците се чувстваха в безопасност в големите градове. За борбата с партизаните можеха да се използват дефолианти, които обезлистяваха горите и изкарваха "виетконгците" на светло под бомбите.
Бунтовниците в Ирак са в градовете, където са и коалиционните сили. Те се крият в човешката джунгла на гражданското население, което няма как да бъде заляно с химикали, нито да бъде бомбардирано масово. За да са на сигурно място, окупаторите трябва да напуснат градовете и да си направят бази в пустинята, което би означавало да окупират пясъци.
3. Войната във Виетнам се водеше като тренировка за по-голяма битка срещу тогавашния главен враг на САЩ - съветския лагер. Виетнам бе полигон за изпитание на нови конвенционални оръжия и допринасяше да усъвършенстване на военните сили.
Войната в Ирак, която се представя като война срещу новия стратегически враг на САЩ - тероризма, не допринася с нищо за повишаване на бойната мощ на Щатите, защото е асиметрична. Но тя изтощава ресурсите на САЩ дори още повече от Виетнам, който за десетина години глътна 108 милиарда долара. При сегашния темп от 4 млрд. долара месечно в Ирак тази сума ще бъде достигната за малко повече от две години.
4. Във Виетнам американците разчитаха на малко чужди съюзници в боевете - южнокорейци, австралийци, тайландци, филипинци и новозеландци - и не се опасяваха от сериозни дипломатически усложнения при евентуално тяхно недоволство.
В Ирак американците въвлякоха "коалиция на желаещи" от трийсетина държави, за да оправдаят провала си в ООН и нарушаването на международното право и да придадат някаква легитимност на операцията. Сега започват да съжаляват, защото както писа в неделя "Ню Йорк таймс" зле подготвени съюзници като България и Украйна не им вършат работа, а само ги ангажират да мислят и за тяхната защита. Освен това някои коалиционни партньори свиват участието си и подбиват бойния дух на другите.
5. През войната във Виетнам Пентагонът загуби подкрепата на общественото мнение в САЩ, когато американските жертви надхвърлиха 50 000 души. В Ирак досега са дадени само 620 американски жертви, но обществото е разстроено и почти узряло да настоява за изтегляне на войските. Първата му санкция може да бъде отказ да даде втори мандат на Джордж Буш на изборите през есента.
Срамна болест без цяр
Виетнамският синдром, чиито симптоми са чувство на национален срам от стратегически погрешна политика и вина от насилието над въстанал народ, три десетилетия пазеше американците от авантюри като виетнамската. Иракската сага на Буш започна в момент, когато изглеждаше, че психиката на Америка окончателно е излекувана, когато след шока от атентатите на 11 септември американският народ се сплоти и повярва, че като единствена свръхсила е призван да въведе ред в света. Ирак обаче мачка самочувствието му.
Още по-жалка може да се окаже съдбата на съюзниците на една губеща свръхсила, които не са развивали имунитет срещу синдрома на позорното поражение. Всяка от тях, включително и България, се успокояваше досега, че е на прав път, след като толкова други държави също са се записали в коалицията, предвождана от най-голямата световна сила. Този аргумент е толкова убедителен, колкото и успокоението преди 90 години, че щом толкова много пътници от всякакви държави се качват на толкова голям кораб като "Титаник", сред които и четирима американски милиардери, значи всички са в безопасност.
България започна да усеща, че корабът, с който плава в арабските пясъци, силно се тресе. Но, както някога от "Титаник", така и сега не може да се слезе по средата на пътя. Ако нашето държавно ръководство прояви със закъснение съобразителност, трябва да помисли как да се нареди по-близо до спасителните лодки, в случай че американският "Титаник" в Ирак започне да потъва. Някои министри ентусиасти като Паси и Свинаров обаче все се натискат да изпълняват бодряческата роля на оркестъра на кораба, за да печелят овации. Но както е известно, оркестърът свири до последно, забравен от спасителите, и се отправя към дъното с катастрофиралия "Титаник".
)) на Терзиев - за последния пасаж.
