|
задължително звено между назначението
на магистратите и фактическото им влизане в съдебната зала.
Все още обаче има родители, които звънят в офиса на НИП и разпалено питат как и къде да запишат децата си, за да учат за магистрати. По-странно обаче е, че има и дипломирани юристи, които не знаят какво е НИП и с какво се занимава. Това разказва Драгомир Йорданов, програмен директор на института.
Университетът трябва да даде образование и по-широка подготовка. Той не подготвя съдии и прокурори, а юристи. НИП допълва академичните познания с практическите умения, контрира Йорданов скептичните настроения за ролята на магистратското училище. Самият той е бил съдия в районния и в градския съд в София.
Йорданов си спомня, че видял истинско съдебно дело едва в 4-и курс на университетското си обучение. Тогава преподавател донесъл на студентите по право старо и архивирано дело, за да го разгледат. "Оказа се, че делото не започва от исковата молба. На самата корица има един куп неща, които са част от съдебното производство", спомня си с усмивка той.
Първообраз на института е Центърът за обучение на магистрати, създаден през 1999 г. като неправителствена организация.
В управителния съвет на НИП влизат 7 души - 4-ма от Висшия съдебен съвет и 3-ма от Министерството на правосъдието. Така
НИП се управлява заедно от изпълнителната и съдебната власт
В момента председател на УС е шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров. Той, зам. главният прокурор Христо Манчев, и съдиите от ВКС Бойка Попова и Емануела Балевска са в управителния съвет от квотата на ВСС. Правосъдният министър Антон Станков, заместникът му Севдалин Божиков и проф. Димитър Костов от Софийският университет представляват министерството.
Всъщност смесеното управление не е типично за страните от Централна и Източна Европа, разказва Драгомир Йорданов. В Румъния например магистратското училище е към министерството на правосъдието. В балтийските държави, Полша, Сърбия пък магистратите се обучават в неправителствени организации.
Структури като НИП има в много европейски страни. Традицията за тях е наложена от Стария континент, но не тръгва от него.
Имперска школа за съдии има още в древен Китай,
обяснява Йорданов. В по-ново време, през 30-те години на миналия, век школа има и в Испания. В съвременния й вид е създадена във Франция през 1958 г. и започва да функционира година по-късно. Преди няколко години там са се пенсионирали и последните магистрати, които не са преминали през школата.
Обучението на младшите съдии и прокурори в НИП трае 6 месеца. Времето е като парите - никога не стига, отговаря Йорданов на въпроса дали този период е достатъчен. И отново дава Франция за пример - там обучението е 31 месеца. По-кратко е в Испания и Португалия, Румъния - по 2 г. Правилото навсякъде е едно - достъпът до съдебната система минава през задължителното обучение.
Като за начало 6 месеца са достатъчен период за затвърждаване на уменията и анализ на грешките, обобщава програмният директор.
Обучението обаче не е свързано с последици за кариерата. В края му се издават единствено удостоверения за участие. Преди 2 години било предвидено магистратите да се обучават след конкурса за избор и само успешно завършилите го да бъдат назначени. В повечето страни правилото е такова. И това е по-логично, допълва разказа си Йорданов. Конкурс, колкото и сложен и подробен да е, не може да прецени практическите умения.
През октомври в института ще влязат първите магистрати, които не само ще учат по 6-месечната схема, но и ще прекарат първата половин година от съдебната си кариера там. В момента обучението и работата вървят паралелно.
Преди десетина дни започна и първият за този година курс за всички новоназначени районни и младши съдии. Те тренират как да дадат ход на дело, как да ръководят съдебното следствие и т. н. Симулират и процес. Вземат истинско дело, но старо и архивирано. Подбират такова с много подводни камъни и го дават на младите магистрати. Те се разделят на съд, защита, обвинение, разиграват процеса и стигат до решение. Така
осъзнават колко е хлъзгав теренът
и се учат да обръщат внимание на различните особености и процедурни хватки. Преподавателите влизат в ролята на горната инстанция.
В испанското магистратско училище симулираните процеси се филмират. Там канят и професионални артисти, които разиграват сценката. Има обработен свидетел, опак адвокат, очевидец, който нищо не си спомня - всички неприятности, които могат да се случат в един съдебен процес. За такива симулации обаче трябват много повече пари, отколкото НИП разполага.
Но постепенно и нашите магистрати изграждат свой сценарий и стил как да водят заседанията.
Има много неща, които са установени от практиката, но на никого не е хрумнало да ги регламентира нормативно, продължава разказа си Йорданов. Така например в никой закон не пише кой от коя страна в залата трябва да застане. Това е традиция - прокурорът винаги е вдясно от съдията. Когато прокурорите още не носеха тоги, не било трудно новоназначеният съдия да се обърка кой е адвокат и кой обвинител.
Засега обучението в НИП е разделено на няколко нива. Първото дава най-необходимите познания по развитието на процеса, съдебно деловодство и администрация, етика и психология. Второто е насочено към спецификите на гражданския и наказателния процес, обяснява Драгомир Йорданов. За практическите умения се иска време. НИП облекчава процеса така, че магистратите да не се учат за сметка на гражданите, усмихва се той.
Преди време преподавател по наказателно право в Центъра за обучение на магистрати бил сегашният главен секретар на кабинета Севдалин Мавров. Той онагледявал по интересен начин това как се пишат
мотиви по присъда - рисувал ги като слон
Тялото на слона са фактите, сърцевината, обяснявал той на младите магистрати. Анализът им от гледна точка на правото е главата. Следва наказанието - дърпането за ушите. После идва една добавка, без която не може - гражданският иск, който е хоботът. И какво е това, без което един слон и едни мотиви не могат, завършвал картината Мавров? Без опашката, която стои за подписа на съдията. Процесуално нарушение е, ако съдията да забрави да подпише мотивите, а това се случва понякога, допълва Йорданов.
Възпитателният момент, правилата за поведение също не са чужди за института. Понякога действията на съдията, макар и в рамките на закона, могат да бъдат неетични и да създават впечатлението за пристрастност, казва Йорданов. Той даде пример с един съдия, който си позволил неуместна забележка. На въпроса "Осъждан ли сте?" при снемане самоличността подсъдимият отговорил "не". Съдията остроумно отбелязал "Не още!". Същият този съдия може след това да чете оправдателна присъда, но шегата му на гърба на подсъдимия оставя усещане за предубеденост, допълва програмният директор. Недопустими са и всякакви гримаси и емоции.
Понякога изненадват съдията с някакво искане, на което той трябва тутакси да отговори, а не може. Това се случило на новоназначена и още неуверена съдийка, спомня си Йорданов. Тя не знаела как да постъпи. Срамувала се да отвори закона и да потърси отговора там. Знаела само, че веднага трябва да отговори. Единственото спасение, което й дошло наум, било да събори химикала си под масата. Навела се да го вземе и се забавила повече от 5 мин. под масата. Страните изпаднали в недоумение. Секретарката погледнала и какво да види -
под масата съдията не търсела химикала си, а четяла закона
Съдията станала за смях, но историята все пак имала щастлив край, защото успяла да намери верния отговор. Съдебната зала понякога е много весело място, друг път е тъжно, но никога не е скучно, обобщава Йорданов.
Няма нищо срамно съдията да отвори закона и да търси отговор в него или пък да даде малка почивка, за да помисли. Страните очакват отговор, а не да хвърляме ези-тура, съветвали съдиите с опит.
Предвижда се и обучение как магистратите да реагират когато разглеждат шумни медийни дела.
В НИП преподават основно съдии с опит. Ако затворим преподавателския състав само между съдии, рискуваме да се превърнем в килийно училище, обяснява Йорданов. Често канели и представители на академичните кръгове. Списъкът на преподавателите е доста дълъг - около 130 имена. От време на време идват лектори и от чужбина, но това се финансира трудно.
Все още за НИП са отделени няколко зали от сграда на правосъдното министерство. До 1 октомври магистратският институт ще влезе в собствен дом в центъра на столицата - на ул. "Екзарх Йосиф" 14.
Бюджетът на НИП за тази година е малко над 1 млн. лв. Много малко от тях обаче ще отидат за обучение. Около 1/3 са предвидени за довършителните работи по новата сграда, обзавеждането също ще е сериозно перо. Освен на бюджетни средства от НИП разчитат и на различни донорски програми.
|
