През петнайсетте години преход в България понятието чужд инвеститор придоби едва ли не магическо звучене. Надеждите, възлагани от управляващи, работници и местни жители на големите компании, които идват да произвеждат у нас, в повечето случаи не се оправдаха. Все още в България почти няма населени места или определени групи хора, които рязко са увеличили стандарта си на живот благодарение на навлизането на чужд капитал. Нещо повече. Работниците и служителите в компании с чужд собственик в повечето случаи се оплакват - от повече работа и по-малко пари.

Причините са много и най-разнообразни. На първо място нестабилната бизнессреда кара чужденците да плащат свръхразходи по старта на бизнеса си и по разрастването му. Често променящото се законодателство заставя бизнесмените да бъдат твърде предпазливи, влагайки пари у нас.
Другият проблем е в качеството на самите инвеститори. Те в по-голямата си част не са нито първокласни, нито стратегически. А това пък се обяснява отново с особеностите на българската инвестиционна среда.
Вярата в лоялността на чуждите собственици на хиляди българи през последните години се изпари "яко дим", след като фирмите им бяха купени от чужденци измамници. Приватизацията на авиокомпания "Балкан" от Гад Зееви, който я доведе до фалит, продажбата на "Химко"-Враца на регистрирани в САЩ руски фирми, които се съдиха и стреляха, покупката на "Плама"-Плевен от консорциум от уж именити компании, зад които се крият няколко нашенци, "Сторко"-Плевен и т. н. са печални примери, хвърлящи сянка върху всички инвеститори.
Безспорен факт е обаче, че навлизането на чужд капитал донесе

нова корпоративна култура в страната

Логично най-жизнеспособните и развиващи се фирми, в които навлязоха задгранични капитали, са в хранително-вкусовата промишленост, търговията, услугите и банковото дело. Компании като "М-Тел", "GloBul", "Shell", "McDonalds", "ЛУКойл", OMV, "Овергаз", "Кока-Кола", "Метро", "Била" промениха не само разбирането за търговия, но и облика на голяма част от страната. Те осигуряват голям процент от заетостта у нас, както и носят след себе си съпътстваща мрежа от подизпълнители и дистрибутори.
Търговските вериги работят по една и съща схема в страните, в които инвестират - постепенно увеличават броя на обектите си, използват масирани рекламни и PR кампании, за да разширят пазарния си дял. Понякога ползват местни компании франчайзанти. Капиталовложенията им са насочени основно към придобиване на подходящи терени, изграждане на прилежащата инфраструктура и разработване на обекти. От чужбина се пренасят и новости в работата с клиентите - карти и бонуси при покупки на едро, промоции, дегустации и т. н.
Тези компании

промениха разбирането за предлагане на услуги в България

Тази наложена система вече се усвоява и от чисто български компании - "Еко петролиум", "Темпо", "Хепи" и др.
Макар да осигуряват голяма заетост, веригите не предлагат кой знае какви стимули на своите служители. Практиката е да се наемат студенти или току-що завършили младежи, които нямат големи претенции за заплащането и осигуровките. Работните заплати не надвишават средните за София - 300-400 лв., а текучеството е голямо. Причините са относително ниската квалификация, която се изисква за този вид работа, и ниските заплати по принцип у нас.
Далеч по-интересно за сравнение е пазарното поведение на инвеститорите в промишлеността. От централите на чуждестранните корпорации към българските им предприятия освен финансови потоци се осъществява и

трансфер на нови технологии, проекти и специалисти

Повечето мултинационални компании въведоха, преди българските закони да ги принудят, строгите изисквания за качеството на продуктите и опазването на околната среда.
Сред примерите за такава политика е белгийската "Солвей", която приватизира "Соди"-Девня за $ 160 млн. през 1997 г. и го прекръсти на "Солвей Соди". Корпорацията е инвестирала 15,7 млн. лв. само в екологични мерки и подобряване на условията на труд. Стремежът е да се поддържат условия, характерни за всички фирми от групата, уточниха от девненския торов завод.
"Това е единственото предприятие в България без текучество. Желаещите да работят с нас са многократно повече, отколкото свободните места", зарича се техникът от "Солвей Соди" Желязко Желязков. Средната заплата в завода се е увеличила двойно от приватизацията досега и вече е 1000 лв., без да се броят екстрите - храна, служебен транспорт, допълнително осигуряване и т. н. "Целта на собствениците е да автоматизират максимално производството, затова хората в предпенсионна възраст се подготвят 1 година за излизане от работа. Дават им се по 12 заплати, с които могат да започнат свой бизнес, ако желаят", обяснява Желязков.
Окрупняването на пазара и

затварянето на цикъла суровина-производство-търговия

е цел, към която се стремят много от чуждите компании, стъпили у нас. Гръцката индустриална групировка "Виохалко", която се появи на родния пазар на черни и цветни метали преди 10 г., целенасочено окрупнява дейността си. Първата инвестиция е през 1993 г. - "ТеПроМетал". Следват "Стилмет" от 1994 г., "СофияМед" - 2000 г. и "Стомана индъстри" - 2001 г. В "Стомана" гърците държаха 75% от капитала, а бившият мажоритарен собственик - "Еврометал", притежаваше останалите. Общо в дружествата си в страната "Виохалко" е инвестирала 148 млн. евро и $ 42 млн. В момента 2700 души работят в 9-те фирми на групировката в България. "Това е значително увеличение на броя на служителите, тъй като при купуването на бившите "Стомана Перник" и КЦМ те не работеха, т.е. нямаше работници в тях", обяснява Лили Самарджиева от "Виохалко".
На жилищния комплекс, възникнал около "Стомана"-Перник и наброяващ население от над 20 000 души, промените в предприятието се отразяват пряко. Любопитното е, че докато стоманодобивният завод беше още държавен и в него се подвизаваше наемателят "Еврометал", това веднага се усети по магазините. През този период - 1999-2001 г., в квартала се появиха дузина скъпи магазини, а цените на местния пазар за плодове и зеленчуци не само гонеха, а и надминаваха стойностите по най-скъпите тържища в столицата. По това може да се съди, че работещите в комбината са взимали редовно, и то високи, заплати, защото голяма част от местното население работи там, а и много от нововъзникналите частни фирми правят бизнес предимно със "Стомана". Тогава се носеха слухове, че е имало заплати и от по 1 млн. лв. (неденоминирани).
След купуването на "Стомана" от гръцката "Виохалко" цените в кварталните магазини се нормализираха. Включително тези на наемите и на жилищата. Макар че никой не се оплаква, че заплатата му в "Стомана" е намалена. По-скоро вероятно са изчезнали предишните драстични разлики.
Колкото до самата работа, кранистка с 6-годишен трудов стаж в завода, пожелала анонимност, се оплака, че работата й е станала досадна: "Непрекъснато ни карат да правим безумни предложения - за повишаване на качеството, за подобряване на работата, за намаляване на престоите. Вече имам чувството, че повече мисля, отколкото работя", казва жената. В същото време не се оплаква от заплатата, която естествено е тайна, но твърди, че ако получи предложение за същите пари за по-малко работа, не би се поколебала да напусне.
Най-натрапчиво се усеща присъствието на инвеститорите в хранително-вкусовата промишленост. Ярък пример за

сливания и придобивания в местен мащаб е пивоварният сектор

Това е и отрасълът, в който има реална конкуренция на световните играчи в този бранш. Има и български, затова анализът си струва. В България има 13 пивоварни. Най-голям пазарен дял има "Брюинвест" - собственик на "Загорка". 50% от акциите й са собственост на холандската група "Хайнекен", а 47%- на "Кока-Кола". Чуждестранният инвеститор стъпи на българския пазар през 1994 г., купувайки 80% от старозагорската пивоварна за $ 21,7 млн. През 1997 г. чрез БФБ-София, същият инвеститор изкупи мажоритарния пакет акции от "Пивоварна Ариана", а през 2003 г. я вля в "Загорка". "Оттогава досега в компанията са инвестирани над 70 млн. евро", каза изпълнителният директор Димитър Алексиев. 600 души работят в двете фабрики. Почти всички са включени в някакви образователни програми. Според него служителите му получават най-високите средни заплати в страната. Ръководството обаче не допусна репортери да провери всички тези декларации в разговор с работниците.
На второ място по пазарен дял с 22,6% се нарежда белгийската "Интербрю", която държи "Каменица"-Пловдив, "Астика"-Хасково, "Плевенско пиво" и "Бургаско пиво". Компанията дойде в България през 1995 г. чрез приватизацията на 67% от "Бургаско пиво" и 70% от "Каменица". Белгийците изкупиха от "Дару инвест" и мажоритарния пакет от "Астика". Две години по-късно - през 1997 г., погълнаха купената от РМД пивоварна в Плевен. Трета в класацията е бившата вече "Булбрю", настояща "Варненско пиво". Нейна собственост са "Варненско пиво" и "Леденика"-Мездра.
Преди година на българския пазар стъпи и датският производител на "Туборг", "Bock" и "Koff" - "Карлсберг". Първоначално датската компания изкупи 67% от акциите на "Пиринско пиво" от бившия приватизационен фонд "Златен лев". Последва покупка на 59% от "Шуменско пиво". 70% от акциите бяха собственост на турската компания "ФАФ Метал". Делът в "Пиринско пиво" беше увеличен до 98% след изкупуване на акции от миноритарните акционери. През ноември 2003 г. по същия начин беше увеличена собствеността и в Шумен - до 89%. Датската компания, собственик на 35 дъщерни компании за производство на бира в целия свят, планира сливане на двете пивоварни.
Пивоварната, в която се инвестира най-сериозно в момента, е "Болярка ВТ", твърдят от Съюза на пивоварите в България. Дружеството бе придобито чрез масова приватизация от бившия приватизационен фонд "Мел инвест холдинг", който държи 90% от акциите. Останалите са разпределени между дребни акционери. Пивоварната има пазарен дял между 7-9%. След нея са "Ломско пиво" и "Пивоварна София". Резултатът от чуждестранното участие и силната конкуренция в бранша е, че българинът пие все повече и по-качествена бира на приемливи цени.
За разлика от големите промишлени предприятия, които твърде малко разчитат на вътрешния пазар, хранително-вкусовите компании се насочиха към България

главно заради свободната пазарна ниша

И чак след това тръгнаха да атакуват и други дестинации. От приватизацията на завода за шоколадови изделия в София през 1994 г. досега "Нестле" е инвестирала около $ 20 млн. Освен в нови поточни линии фирмата насочва капиталовложенията си към повишаване на трудовата култура на 1000-та си служители. И тук работниците се оплакват, че собственикът пести от всичко. Най-вече от консумативите.
Извън Гърция, където е създаден, производителят на кроасани "Чипита", има 7 съвместни производствени предприятия. В заводите си в Полша, България, Румъния и Русия има по 52%. Общите продажби на групировката са нараснали от 4,1 млрд. евро през 1990 г. на 199,2 млрд. евро през 2002 г. През тази година "Чипита България" предвижда да завърши изграждането на завода в София, където са инсталирани 4 продуктови линии- 2 за миникроасани, 1 за кроасани и 1 за бейкролс. Наскоро се чу за подготвяно сливане между "Чипита" и "Роял Фуудс".
Интересът към местния пазар беше в основата на инвестицията и на френската групировка "Данон". "Данон Сердика" е дъщерно дружество на "Данон груп", създадена през 1993 г. като "джойнт венчър" между "Сердика София" и френската компания. От 1999 г. "Данон груп" изкупи изцяло акциите на софийската млечна фирма. "За 10 г. ние инвестирахме над 45 млн. лева, включително и в насърчаване на спорта сред децата", каза Цветелина Георгиева от маркетинговия отдел на компанията. Корпорацията финансира световното футболно първенство за деца "Данониада". "Малко са хората, които напускат при нас. Дори непрекъснато има молби за работа. Условията са добри, французите плащат добре дори за софийските стандарти. "Заплатата е към 700-800 лв. в зависимост от курсовете, които правя месечно", похвали се шофьор на камион в "Данон". По думите му работата не е от леките, смяната започва в 3-4 часа.

Чрез чуждите компании у нас родни продукти излизат по света

"ЕПИК Електроникс Асембли"-Ботевград например предизвика интереса на френските автомобилни производители, които оглеждаха възможностите за изнасяне на част от производствата си у нас. "Фирмата притежава единствения у нас сертификат за качество QS9000, който е разработен от автомобилните гиганти "Крайслер" и "Дженерал мотърс". Дружеството произвежда микрокомпоненти за мобилни телефони и електронни модули за автомобилите "Крайслер", "Форд" и "Ауди". Белгийската "ЕПИК" създаде завода почти на "зелена поляна". След неуспешна РМД приватизация и разваляне на сделката преди 3 г. цеховете на бившата "Микроелектроника"-Ботевград бяха разграбени. В средата на миналата година на специално тържество бе назначен 1000-ият служител на "ЕПИК Електроник Асембли".
В голямата си част работниците са от Ботевград и Правец. Заради високите изисквания на работата, в "ЕПИК" работят предимно млади и високообразовани хора. За по-възрастните няма място в завода. "Преди работех в "Микроелектроника", познавам работата, но сега не ме вземат в "ЕПИК", вече съм на възраст", обясни пред екип на "Сега" шивачка от местната фабрика "Ботевтекс", 100% собственост на германската фирма "Канда". "Заплатата не е много висока, но не можем да се оплачем", допълва нейна колежка. Шивашкото предприятие дава хляб на много хора, останали без работа след ликвидацията на "Микроелектроника". Близо 1000 души ще работят в шивашката фирма до края на годината. Смените са тежки, изчислени са до последната секунда. Най-тежко е през лятото, когато температурата се покачва главоломно заради техниката.

Севлиево е пример за община, живнала заради чуждите пари

Американската инвестиция допринесе за развитието на целия регион. "Само бабите не говорят английски", шегуват се местните. "Американ Стандарт" има над 100 производствени предприятия в света. През 1992 г. янките създадоха смесено дружество със севлиевския завод за битова арматура "Видима Идеал". През 1996 г. на зелено бе изграден най-големият завод за санитарен фаянс в Европа. В момента около 99% от продукцията е за износ. Около тях се създаде цял производствен комплекс от компании, доставчици на детайли за основните производства. "Идеал Стандарт" инвестира в битова газификация, изгради луксозен градски хотел.
"Нещата в Севлиево не са така, както бяха преди години. Работата е много тежка, а заплатите не отговарят на изискванията", оплака се 26-годишният Мирослав. Той вече не работи в завода, издържал е около година. Напускат и голяма част от старите служители, защото не могат да се справят с тежкия физически труд - пренасяне на суровини, профили и арматура. "Ако работата се увеличава с 30%, заплатите растат с 3%", категоричен е Мирослав. Средната заплата за неспециалист не надхвърля 300-350 лв. В същото време стандартът на живот е скочил рязко. Подобно на Перник цените в магазините и на услугите са високи, а парите отиват в Търново, Ловеч и Габрово, откъдето са повечето "гастарбайтери" в Севлиево, твърди младежът.


Таблица: Очаквания за икономическото развитие на България (1998-2006 г.)

Година	1998	1999	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006
% Ръст на БВП	4,0	2,3	5,4	4,1	4,8	4,8	5,0	5,3
БВП	12,735	12,946	12,597	13,557	15,563	16,933	18,456	20,173	20,980
ПЧИ	0,620	0,819	1,002	0,813	0,874	1,400	1,661	2,017	2,098
ПЧИ % БВП	4,9	6,3	8,0	6,0	5,6	8,3	9,0	10,0	10,0

Забележка: БВП и преките чужди инвеститори (ПЧИ) - са в милиарди долари
Източници: АЧИ, БНБ, Министерство на финансите

Графика: Структура на преките чуждестранни инвестиции за 2003 г.

Приватизация - $ 364 млн. - 27%
Инвестиции на зелено - $ 500 млн. - 36%
Експанзия и реинвестиции - $ 500 млн. - 37%

По данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции

Петте най-големи инвестиции в България (1992-2003 г.)

1. "Cosmote"	Втори GSM-оператор "Глобул"	$ 530 млн.
2. "Solvay"	"Соди"-Девня	$ 350 млн.
3. "Umicor"	"Пирдоп" меды	$ 300 млн.
4. "ЛУКойл"	"Нефтохим"	$ 150 млн.
5. "American Standart"	"Видима"-Севлиево	$ 150 млн.

По данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции