Главната е незащитеността на дребните акционери.
"Работниците бяха лъгани от чуждите инвеститори чрез няколко основни механизма", твърдят синдикалисти. Първият е увеличението на капитала от мажоритарния собственик. Практиката бе, след като изтече срокът на контрол върху приватизационните сделки, ръководствата на фирмите да искат от принципала си да им разреши да увеличат капитала. По този начин делът на миноритарните акционери се стопява.
С цел да се сложи ред в изкупуването на акциите на миноритарните акционери и увеличаването на капитала на дружествата през ноември 2001 г. бяха приети изменения в Закона за публично предлагане на ценни книжа. С промяната беше регламентирано увеличаването на капитала на публично дружество да става задължително чрез емитиране на права. Така се осигури равна възможност за всички акционери
да участват в увеличението на капитала.
Всеки акционер има възможност да бъде обезщетен чрез продажба на правата за неучастието си в увеличението на капитала и съответно намаляване на дела му. Законът установи прагове пред мажоритарния собственик за задължително отправяне на търгово предложение, след като премине както 50, така и 67-процентната граница на участие в гласовете на общото събрание.
В момента Комисията за финансов надзор одобрява по целесъобразност всяко търгово предложение, отправено от мажоритарните акционери. Ако предложената цена на акциите е ниска, то комисията има право да върне търговото предложение за доработване. "Измененията в закона бяха правилна стъпка, но много закъсняха", коментира Мика Зайкова, експерт в "Подкрепа".
Стъпването на чуждия инвеститор в повечето случаи е свързано с оптимизиране на дейността и съкращения на хора. Затова всеки намек за влизане на чужд инвеститор в което и да е предприятие възбужда брожения, изразявани най-вече от синдикатите, че ще настанат масови съкращения.
Друга схема на измама според профсъюзните дейци бе, когато работниците получаваха заем за закупуване на преференциалните си акции от мажоритарния акционер. Работниците били "уговаряни" да продадат дела си на цена, определена от мажоритарния акционер, и то в пъти по-ниска от борсовата стойност на книжата. Синдикатите твърдят, че ниската инвестиционна култура и страхът да не останат без работа са принудили хората да продадат акциите си в повечето компании.
Натиск върху миноритарните собственици съществува и сега, твърдят синдикалисти. В някои от дружествата в хранително-вкусовия бранш работници все още държат по няколко акции, които обаче струват в пъти повече от първоначалната си стойност.
