|
- Идеал Петров!
-----------
Така шеговито мнозина са отговаряли неведнъж в живота си. И надали им е минавало през ума, че всъщност на нарицателното Идеал Петров отговаря съвсем реална личност. При това не каква да е, а легендарна. С една уговорка - легендарна не покрай името, а покрай таланта си.
Малцина обаче знаят, че Идеал Петров е актьор. Не така стоят нещата с онези, които малко или много са имали досег с театралното изкуство. За тях Идеал Петров е един от емблематичните български актьори от началото на миналия век.
Роден през 1899 т. във Варна, той от малък се увлича по театъра. На сцената стъпва още като ученик. После бяга за Русия.
----
"В Русия Идеал Петров попада в Червената армия
за кратко, но не е държал пушка в ръката си никога. Много бурна история е имал. В Русия се е запознал със Станиславски. Предлагали му дори да остане да учи, но отказал, защото не се чувствал достоен да бъде в такъв голям институт", разказва внукът Росен Идеалов, който сега е един от най-известните музиканти в страната.
След като се завръща в България, Идеал Петров започва като обикновен стажант във варненската Оперетно-драматична дружба и обикаля страната с пътуващи трупи. После става актьор в театър "Пробуда". Там попада в ръцете на Стоян Бъчваров. С трупата изнасят представления в София, Пловдив, Плевен, Скопие, Русе, Бургас, Варна.
През 1949 г. той отново се завръща в родната си Варна, за да не я напусне никога. На сцената на Варненския театър е до 1966 г. Толкова е влюбен в своя град, че на два пъти отхвърля поканата
да стане част от Народния театър
в София. Вторият път дори връща изпратената му заповед за назначение.
За 44-годишната си дейност Идеал Петров изиграва над 400 роли. Сред най-ярките са Тартюф в едноименната пиеса на Молиер, Фамусов в "От ума си тегли" на Грибоедов, градоначалника в "Ревизор" на Гогол, Фалстаф във "Веселите уиндзорки" на Шекспир, Хаджи Марко в "Под игото" на Вазов, Вуйчо Васо в "Госпожа Министершата" на Нушич, Лука в "На дъното" на Горки и т. н.
През всичките тези години до него винаги е съпругата му - известната в миналото актриса Роска Петрова. Първите й стъпки като актриса на сцената са през 20-те години в Свободния театър в София. По нова време
нейният брат е директор на театъра
и то за доста дълъг период - от 20-те до 40-те години. Сестра й пък е театрален шивач.
"Баба ми често играела роли на момченца, защото в онези години не пускали деца по турнетата. На 45 години тя все още играеше роли на момченца, толкова младолика беше, едно слабичко миньонче", описва я Росен.
Идеал Петров и Роска се запознават почти като на кино. Случва се, докато той актьорства в Хасковския театър. Трупата трябва да играе в някакво малко помещение само с един вход за публиката. В една от сцените в употреба влиза пищов. По онова време подобни епизоди се разигравали с халосни патрони. И колегата на Идеал размахал бойко пищова, след което гръмнал напосоки. И понеже зад сцената имало стена,
патронът се отклонил и ударил крака
на Идеал. Веднага прекратили представлението.
Кракът му бил сериозно засегнат и трябвало да престои на легло известно време. И трупата решила да възложи грижите над болния колега на най-крехката си и млада актриса - Роска. Тя всеки ден го посещавала, за да го извади от депресията, в която изпаднал. От среща на среща двамата се залюбили и както се пее в песните се взели. "Дядо ми бил малко дръпнат човек, а и не особено словоохотлив. Както разказваше баба ми, приказката била: "Роске, хайде да си съберем съдбите", разказва Росен Идеалов.
Пак като в песните разделила ги смъртта. Идеал Петров починал през 1983 г. Десет години по-късно и Роска.
В рода на Идеал Петров той слага началото на творческата ниша. Но при Роска началото е години назад. "По нейна линия музиканти и
художници в рода ни има още от XVIII в.
Например Добрович, много известен художник, от когото в Сливен има останала доста интересна сбирка. Той е завършил в Италия и е бил доста популярен там през XIX в.", казва Росен.
Синът на Идеал и Роска и баща на Росен продължава творческата искра. Алексей Идеалов не става актьор, но пък се увлича по рисуването и реденето на рими. "Положението стана Идеал Петров! И пред мен са го употребявали често, без дори да подозират, че това е името на баща ми. Усещането е особено - хем ти става мило, хем тъжно, защото постепенно името е заживяло собствен живот, отделно от човека Идеал Петров", споделя синът Алексей.
По професия той е икономист, затова и никога не си е вадил хляба с рисуване. На по-млади години се увличал по карикатурите и графиката.
Направил 3-4 самостоятелни изложби,
участвал в няколко международни. Но после станал икономист на кораб, където и прекарал последните 15 години от кариерата си. "Там вече му беше трудно да рисува с тази почти отмряла техника - графика чрез дърворез, т. нар. висок печат", споделя Росен. А музата му като поет се отваря на корабите. Затова и стиховете му са все на морска тематика.
"Творци имаме и по майчина линия. Вуйчо ми е музикант, завърши десетина години преди мен. Аз всъщност от него познавам кларинета. Но той се отдаде на жанровата музика, свири в Германия. А майка ми, която е също икономист, дълги години се занимаваше и със състезателни танци и балет. Била е дори една година стажант-балерина във Варненската опера", казва Росен.
Той самият трябвало да бъде кръстен на дядо си, но Идеал Петров не позволил. "Като малък е имал доста проблеми покрай името си, затова беше категоричен. Но пък запазихме Идеалов като фамилия".
По музиката го запалил баща му,
който свирел 7-8 години на цигулка. С този инструмент започнал и Росен. "Но баща ми имаше лоши спомени от цигулката и ми купиха пиано. Покрай майка ми ходех и на танци, а покрай баща ми рисувах".
Росен дори играл в няколко пиеси като ученик. Но когато дошло време за кандидатстване, си направил простата сметка, че по-велик от дядо си няма да стане. А и името на Идеал Петров винаги ще виси над него. "Знаех, че трябва да съм суперталант, за да се освободя от това влияние. И се отказах от ВИТИЗ. Рисуването също ми вървеше, но музиката бе онова, което ме привличаше най-силно. По онова време вече свирех освен на пиано, и на кларинет. И двата инструмента ми вървяха много добре".
Така Росен завършил Музикалното училище във Варна при Иван Германов, след което се дипломирал и в Музикалната академия при проф. Сава Димитров. Изкарал и майсторски класове, специализирал съвременна музика.
Първата му сериозна изява на сцена
била във Варна. "Оттогава май минаха 25 години", замисля се той. А най-трудната? "В БНР редакторите се смеят, че съм записал най-трудните произведения за кларинет. Като Сонатата на Лазар Николов, която е изобщо едно от най-трудните произведения в целия кларинетен репертоар в световен мащаб. Свирих също една доста виртуозна пиеса на Артим Потурлян. Изпълнявал съм и "Вълшебният кларинет" на Драгомир Йосифов, което е предизвикателство за всеки, който свири на този инструмент. Две години работих над една Соната от Стефан Драгостинов, която се надявам и някой след мен да изсвири".
Неслучайно Росен Идеалов е музикантът, когото канят да изпълнява най-сложните творби за кларинет. При това не само у нас, а и в цяла Европа. Дядо му със сигурност би се гордял, че името на внука е вече надминало неговото.