Костадин Паскалев е роден на 9 декември 1961 г. в с. Кърналово, област Благоевград. През 1985 г. завършва Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", специалност "Математика". Той бе два мандата кмет на Благоевград, а от юли 2001 до декември 2002 г. - вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството. В момента е съветник по вътрешна политика на президента Георги Първанов.
- Господин Паскалев, има ли нещо вярно в намеците, че убитият наскоро Васил Горчев-Кьоравия е спонсорирал ваши предизборни мероприятия?
- Това е пълна инсинуация. Всеки журналист се стреми да достигне до информация, която е важна, сензационна или съществена. Друг е въпросът кой е подателят й. А такава информация не може да съществува, защото няма такива факти. Повече от 7 години съм кмет на Благоевград и съм провеждал три кампании. Познавам въпросното лице, но никога не съм имал срещи с него - нито аз, нито упълномощено от мен лице.
- Това не изключва финансиране...
- Тогава категорично го заявявам - нито стотинка финансиране няма от страна на Васил Горчев към мои кампании или кампании на БСП, поне докато аз съм носил отговорност за тях.
Двама директори на РДВР-Благоевград живяха в съседство с апартамента, който обитаваше в хотел "Ален мак" убитият Васил Горчев.
- И как тълкувате това съседство?
- Ако има някакви доказателства за престъпна дейност на въпросното лице, най-малкото е несъвместимо съжителството им.
- Тези двама шефове на РДВР-Благоевград нямаха ли си жилище, че живяха на хотел?
- И двамата бяха приходящи. Единият от Кюстендил, другият - от София. Това продължи близо 4 години. Но това няма нищо общо с конкретната ситуация. Точно затова поисках три разговора - с главния прокурор, с министъра на вътрешните работи и с директора на Националната следствена служба. Изпратих и писмен документ, с който искам бързо изясняване на обстоятелствата около тези твърдения. Аз, ако имах и най-малкото притеснение, че по някакъв начин БСП или лично аз съм бил финансиран от Васил Горчев, може би щях да замълча. Но това е абсурд.
Това според мен не е атака, която идва отдясно, от центъра или от друго място. Това е атака, която може да дойде само отляво. Ако има поръчител на такова оклеветяване, то отговорът трябва да се търси там, където се страхуват от мен.
- Как ще коментирате поредното спъване на сделката за "Булгартабак"?
- Това, което стана в петък в парламента - неявянето на НДСВ в зала, е недопустимо. Но отговорността е обща, защото в такива случаи трябва да се питаме и дали опозицията е на мястото си.
Колкото до самата сделка, не е сериозно аз да я коментирам. Защото познавам в детайли само първата стратегия, когато на заседание на кабинета зададох 13 въпроса на Мехмед Дикме. Но стратегията "Шулева" не познавам в детайли.
Друг е въпросът, че от гледна точка на изкупната кампания на тютюна времето за сключване на приватизационна сделка е неподходящо. Защото банките отказват да финансират кампанията по същия начин, както са го правили досега. Което засяга най-бедните региони в страната.
- Дискусията по икономическата програма на България до 2010, която организира президента, прилича на предизборна. Защо е нужно държавният глава да прави това?
- Смятам, че президентът имаше ясна идея при подготовка на програмата. Поне неговото желание беше в нея да се поставят на дневен ред онези въпроси, които политическите субекти в навечерието на изборите още не са коментирали. Това е отношението към основните икономически предизвикателства пред България от влизането в ЕС.
Другата тема, която неминуемо ще влезе в предстоящите политически баталии, е образованието от гледна точка на неговата икономизация. В смисъл, че основните задачи пред него са да подготвя кадри за съществуващата икономика и от друга страна - научни кадри, които да влияят върху икономиката с иновации. Както и намирането на мястото на България на Балканите.
- Но по време на предизборната кампания ще се правят асоциации и сравнения с тази програма.
- Няма нищо лошо в това. Още повече, че президентът не е възлагал подготовката на доклада на експерти от лявото пространство. Сред авторите са Пламен Орешарски, Александър Божков. Бих казал, че това е отворен документ и дори мисля, че президентът има идея да се подготвят ежегодно доклади върху него.
- Вие сте сред хората, които твърдят, че концесионирането на магистрала "Тракия" е скандално. Дори заявихте, че това ще попречи да усвоим средствата от европейските фондове за пътно строителство след време. Бихте ли се обосновали?
- Има една много важна причина да не приема тази концесия. В момента има сериозно заобикаляне на България от международния трафик. С въвеждането на винетната система и на толтаксите България ще стане още по-неатрактивна за преминаване. Т.е. предвидените в договора 24 000 превозни средства годишно никога няма да се сбъднат. А договорът предвижда държавата да компенсира българо-португалското дружество концесионер при недостиг на трафик. Следователно, ние ще възстановим част от тези 710 млн. евро., които дружеството ще вложи в магистралата.
Другата причина е, че в действителност за довършването на магистралата трябват само 150 млн. евро, а не 710 млн.
- Но завинаги ли пътищата трябва да останат държавни и да ги поддържаме чрез данъците си? Съгласете се, че с тази концесия се слага край на една система.
- Къде сте виждали край на тази система? Подсещате ме за още едно недомислие - според решението на кабинета, а вероятно и според бъдещия договор, концесионерът става собственик не само на пътя, а и на прилежащите терени. Т.е. на бензиностанциите, заведенията за хранене. Какво ще се случи, ако това стане. Просто стигаме до следващия сблъсък на интереси.
Аз твърдя, че има още няколко съществени проблема. Българските граждани вече плащат три пъти за поддържане на пътищата - винетки, част от цените на горивата също отиват за тази цел, въвеждаме и толтакса за магистралите, да не говорим за данъка върху превозните средства.
Т.е. ние натоварваме гражданите с плащане, а на всичкото отгоре доплащаме на концесионера недостигащата му печалба. И създаваме условия трафикът да ни заобикаля.
- Вие противник ли сте на концесионирането?
- Не твърдя такова нещо, но случаят с магистрала "Тракия" е абсурден и нецелесъобразен.
Моето собствено разбиране, но подчертавам - то може и да се размине с това на БСП, е, че приветствам концесионирането, но само на услуги, които ползва бизнесът. Затова нищо не казвам срещу концесионирането на летищата и пристанищата. Там се предлагат услуги, до които гражданинът прибягва сравнително рядко.
Но пътищата и водната мрежа се ползват от гражданите и смятам, че те трябва да са част от политиката на държавата. Там не трябва да се пускат частни капитали. България няма традиции в това отношение и няма практика дори в Европа.
Няма нещо по-неудачно от концесионирането на ВиК в София, а същото се подготвя и за Варна и Шумен.
Твърдя, че България пропусна златни възможности. По ИСПА можехме да финансираме магистрали, ФАР можеше да плати за ГКПП-ата и пътните връзки от тях до вътрешните пътища.
Освен това структурните фондове и предстоящият кохезионен фонд, който е създаден специално за инфраструктура, предвиждат сериозни средства. Затова трябва да са подготвени добри проекти. Нормално е още отсега да се подготвят проектите за средствата, които ще дойдат едва през 2008 г. Това, което най-много ме притеснява, е липсата на проектна готовност. Такива проекти има само на общинско и по-рядко на областно ниво. На национално направо липсват. Проекти за финансирането на магистрали "Тракия" и "Хемус" трябваше да възложи строителното министерство. След това щеше да остане само да направим напречните пътни отсечки между двете магистрали, а на нас друго не ни и трябва.
Най-големият проблем е липсата на държавна политика и програми. Европейските фондове нищо няма да ни донесат, ако нямаме готовност.
Мога да ви върна към мотивите ми за оставката - аз тогава казах именно това. Че нямаме нормално програмиране по отношение на предприсъединителните фондове, имаме унищожително отношение към бюджета на строителното министерство, което загърбва пътното строителство и водния сектор, и нямаме адекватна политика към общините.
В момента капиталовите разходи в държавата са разхвърляни и никой не може да ги контролира. От социално-инвестиционния фонд се финансират инфраструктурни проекти. Публичната инвестиционна компания ще дава пари за същото. От САПАРД се инвестира в селски райони, включително и за инфраструктура. Но никой не може да каже къде колко. У нас има общини с по 15 000 жители, в които са инвестирани по 6 млн. лева за 1 година и общини с по 500 000 жители, в които инвестициите са не повече от 1 млн. лв.
- Все едно казвате: почакайте да минат изборите и чак след това да се заемем с големите инфраструктурни проекти.
- Нищо подобно. Сега трябва да се работи това. Специално за магистрала "Тракия" можеха да се обявят търгове за доизграждане на определени участъци. Защото там остават само Стара Загора-Карнобат и София-Калотина. Останалите участъци съществуват или се строят.
- Вие как си обяснявате бързината, с която бе създадено смесеното дружество между държавните "Автомагистрали" и "Техноекспортстрой" и трите португалски фирми за магистрала "Тракия"?
- Никак. Моята логика не е в състояние да го обясни.
- Смятате ли, че ако БСП дойде на власт, ще се преразглеждат приватизационни сделки?
- Може да се твърди такова нещо, но не вярвам. Но преглед на приватизационни сделки за неизпълнение на клаузи по тях задължително трябва да има. В момента липсва адекватен следприватизационен контрол.
- Не се ли опасявате, че с публични изказвания в този смисъл се дават лоши сигнали към чуждите инвеститори?
- Не знам какви сигнали се дават. Но ако сигналът е, че след сключване на приватизационна сделка ще има строг контрол за изпълнение на клаузи, под които купувачът доброволно се е подписал, това означава, че в България ще има законност. А не обратното.
















. Повече не ме карай да говоря! От Финландия нещата изглеждат други!
